|
| Бойко Ламбовски |
Официалната историческа постановка днес е, че не стана така, а страните от Варшавския договор просто загубиха Студената война. И приеха 100% политическата и икономическата система на Запада, пък Западът не взе нищо от Варшавския договор. Нещата, разбира се, със сигурност са по-сложни. И социалното устройство на Швеция, както и странният комунизъм на Китай са само малък пример за тази сложност, но не за това подхващам този разговор.
Нито пък за да се поусмихна на идеята на президента Тръмп да прави военен парад в САЩ с танкове и ракети - явно по индукционен пример от Пхенян и Москва. Можем да я наречем
също конвергентна тази приумица
Това сложно понятие обаче според мен има широки и многопластови измерения. Можем да вкараме конвергенцията - особено днес, и в етнически, и в конфесионален контекст. Онзиденшната идея на президента на Франция Макрон "да реформира исляма във Франция" е пример за конвергентен напън на високо държавно равнище. Защото процесите на сближаване в света и съответно - на раздалечаване и конфликти, са предизвикани не само от моделите на държавно устройство, а както виждаме - от идеологически и манталитетни особености, свързани с религията, включително на големи групи хора в една и съща държава или съюз. Германската правозащитничка Ребека Зомер преди няколко дни в интервю за полска медия заяви, че скоро германските граждани ще започнат да се преселват в Полша и Унгария поради несъвместимост с мигрантите в собствената си страна. Тя, след като работила дълги години с мигранти от арабските страни, изказа дълбокото си днешно неверие, че е възможна истинска интеграция на тези хора в родината. "Аз мислех, че средновековните им възгледи с времето ще се променят (...) Но това, което наблюдавах като доброволка, ме принуди да призная, че мюсюлманските бежанци са израсли със съвършено други ценности. На тях са им промивали мозъците от деца (...), те не се канят да приемат нашите възгледи. Нещо повече, те гледат на нас, неверниците, с презрение," разказва бившата доброволка. И припомня случай, когато нарушаващи предписанията на Корана имигранти я нарекли "тъпа немска курва". "При това те ядяха моя храна в собствената ми градина", огорчава се правозащитничката.
Та Макрон желае да реформира исляма във Франция, но както казахме в началото, конвергенцията е двустранен процес. Две неща, които се отъркват едно в друго, вземат по нещо от другото и му заприличват. Би следвало това "отъркване" да снема военното и политическото напрежение между тези неща и подобно взаимопроникване да служи на опознаването и мира, да гарантира възход. То обаче невинаги става. Понякога поражда обратен резултат - например в междудържавните отношения. Куба се отъркваше о САЩ, а Украйна - в Русия, Турция се отъркваше в Кюрдистан, а Ирак с партията му БААС - и в социализма, и в капитализма. (Ирак взе нещо от тях, за да се отърква днес, потънал в хаос и разруха, в най-радикалния ислям.)
Понякога голямото отъркване създава голяма дружба,
понякога - големи врагове,
а понякога едното прераства в другото (може би ще го потвърдят и бракоразводните адвокати).
Инак аз харесвам ентусиазма на президента Макрон и енергичността му. За жал рейтингът на младия президент продължава падението си и е малко над 40%, сочат агенциите. По-нисък е от процента французи, които възприемат исляма като сериозна заплаха. Според изследване на маркетинговата компания IFOP 55% от французите и 49% от германците смятат, че "влиянието на исляма в Европа е прекалено голямо". И че всички проблеми на мюсюлманите в Европа са свързани с "нежеланието им да се интегрират в западното общество".
Франция, която до неотдавна ни размахваше пръст, че не можем да си интегрираме ромите и им купуваше билети, за да се връщат тук, сама строеше джамии, за да "поощрява традиционната ислямска култура" сред внесената навремето евтина работна ръка от страните от Магреба. От друга страна, по една или друга причина не успяваше да научи тези вече близо 7 милиона мюсюлмани там нито на висока толерантност, нито успяваше да намали високото социално разслоение между тях и коренното население. Иначе да нямаше ни "Ебдо", ни "Батаклан"...
Един французин - Гийом Биго, изследвал ислямския екстремизъм във Франция, пише: "Мюсюлманската общност във Франция е (...) напълно изхвърлена в обществен и икономически план и е свикнала да се чувства унизена. Тази младеж, чиито имена и фамилии стават пречка, когато им трябва работа, няма ни минало, ни чувство за принадлежност към тази земя, и е абсолютно без бъдеще".
Макрон заяви, че пристъпва към този план, за да "запази националната кохезия". Кохезия, конвергенция - все хубави и засукани понятия, обличащи сравнително прости процеси - с пожелателно оптимистичен и реално стряскащ резултат.
