:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,234,511
Активни 134
Страници 15,021
За един ден 1,302,066

Изборите не винаги значат демокрация

Лидери в Латинска Америка твърдят, че са избрани свободно, но печелят вота благодарение на властовите механизми, с които разполагат
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Привърженици на покойния венецуелски президент Уго Чавес държат негов портрет по време на демонстрация в столицата Каракас. След като той взе властта в страната, започна да затваря медиите и да ограничава свободата. Неговият приемник на поста Николас Мадуро пое по стъпките на Чавес, който почина през март 2013 г.
Смятаната за прогресивна популистка левица в Латинска Америка обича да казва, че провеждането на свободни избори ще защити уважаваните лидери, които продължават да са на власт. Става въпрос за президентите на Никарагуа Даниел Ортега, на Венецуела Николас Мадуро и на Боливия Ево Моралес.

Пламенните защитници на провеждането на избори продължават да повтарят, че тези лидери са избрани от народа. Да, това е така, но дали проведените избори са били наистина честни, имало ли е свобода на изразяване и свобода на събиранията, неутрална ли е била държава при провеждането на вота, имало ли е независим контрол при провеждането на изборния процес? Когато става въпрос за избора на Ортега, Мадуро и Моралес, отговорът е не. И никой чистосърдечно не може да твърди друго.

Други известни латиноамерикански диктатори като Алфредо Стреснер в Парагвай, Фулхенсио Батиста в Куба или пък Маркос Перес Хименес във Венецуела също бяха избрани или вземаха властта със злоупотреби - направиха така, че конституционните механизми да обслужват точно определени цели. Много от тези лидери имаха навик да свикват избори, които, разбира се, с лекота печелеха. Анастасио Самоса, който е заемал министерски пост в Никарагуа през 70-те години на ХХ век, много добре описа какво представляват тези методи. "Гласувайте както искате и с акъла си, тъй като, когато изборният ден приключи,



аз съм този, който ще брои бюлетините",



обясни той пред сънародниците си.

Това правят Ортега, Мадуро и Моралес - вероятно по доста по-изтънчен начин и с подкрепата на по-интелигентни и не толкова зли наемници. Подобна беше ситуацията в Бразилия с Работническата партия на президентите Лула да Силва и Дилма Русеф, със семейство Кихнер - съпруг и съпруга в Аржентина, с еквадорския лидер Рафаел Кореа - въпреки че засега той слезе от политическата сцена, и с покойния Уго Чавес във Венецуела.

В случая с Чавес - неговата история беше емблематична. След като няколко опита за държавен преврат се провалиха, той взема властта с избори, които получиха подкрепата на силите, които настояваха традиционните политици във Венецуела да бъдат отстранени. Чавес уж беше външният човек, необходим да изпълни задачата, но по-късно с избори той отстрани от пътя и съюзниците си. Уго Чавес започна да вярва в собствената си риторика, а в страдащата от липсата на пари Куба братята Кастро видяха в него възможност, която не можеха да изпуснат.Те приеха и прегърнаха този петролен богаташ за "внук" и привърженик.

Чавес смяташе, че се справя страхотно като държавник и първоначално страната не вървеше зле. Разходите бяха големи, но Венецуела печелеше по 150 долара дневно от всеки продаден барел петрол по онова време. Но той започна да ограничава свободата на словото, пряко или косвено да закрива медии и използва държавната власт, "за да спечели". Чавес вече беше



загубил референдум, който се наложи да проведе повторно, за да спечели



Без съмнение той щеше да го повтори колкото беше необходимо, за да спечели.

Системата, прилагана от Уго Чавес, беше безпогрешна: той изгуби парламентарните избори, но въпреки това продължи да взима депутатски места, съответстващи на броя на народните представители от триумфиращата опозиция. Вероятно се чудите кой го посъветва да действа така? Бившият министър-председател на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро (привидно "посредникът") заедно с външния министър Мигел Анхел Моратинос подобно на Лула да Силва наричаха Чавес най-демократичния президент в Латинска Америка.

Когато говорим за свобода и за законни избори, трябва да е налице пълна свобода на изразяване. Хората трябва да бъдат информирани, без ограничения, преди да направят своя избор. Без свободна преса няма нито демокрация, нито законни избори. В такъв случай вотът не е нито свободен, нито честен, нито демократичен. Също така кандидатите не могат да бъдат ограничавани, нито пък да използват държавни средства и власт, за да се подкрепя официален кандидат. Служителите в органите, свързани с изборния процес, и наблюдателите трябва да бъдат безпристрастни и независими, освен това не може да се използва правен механизъм с цел удължаване на властта.

Днес обаче такава е действителността в Никарагуа, Венецуела и Боливия, където на практика няма свободни медии. Ситуацията е различна в Перу, Чили, Колумбия, Парагвай или Уругвай, дори и в Бразилия и Аржентина, където последните двама президенти паднаха от власт точно защото



не успяха напълно да накарат медиите да мълчат



Повечето от хората, които слагат равенство между избори и демокрация, са големи врагове на либералната демокрация и се опитват да вземат властта чрез преврати или насилие. Това е неоспорим факт, както и умението им до известна степен да спечелят власт уж по демократичен път.

Основният въпрос, който буди притеснение, е кога те решават, здраво стиснали президентския жезъл и верни както винаги на истинската си природа, да разрушат демокрацията отвътре. Това не е нещо, на което досега е ставала свидетел историята.

Либералната демокрация ще ги надживее и победи. Няма причина да продължаваме да приемаме за верни твърденията им, че са избрани за лидери. Тези твърдения бяха, са и ще бъдат лъжа. Както Джордж Бърнард Шоу веднъж скромно отбеляза: "Яденето на моркови не ви прави вегетарианец".
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Жители на Никарагуа се редят пред изборна секция в Манагуа.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Президентът на Боливия Ево Моралес е сред латинолидерите, които настояват, че са на власт благодарение на честно проведени избори.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Семейството на Ортега е завзело напълно властта в Никарагуа - Даниел Ортега е президент, а съпругата му Росарио Мурийо - вицепрезидент.
15
1812
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
12 Февруари 2018 20:59
Лидери в Латинска Америка твърдят, че са избрани свободно, но печелят вота благодарение на властовите механизми, с които разполагат


И у нас така! 27 години веч наште "лидери"(може и без кавички, но иска едно партийни отпреде) твърдят, че НИЕ, гражданите с правото по Чл. 42-ри на Конституцията (първата компонента, щото то е право тип "2 в 1"* сме ги били избирали, ама лъжат бетер цигани! Намърдват се във законодателната власт благодарение на "механизма", наричан от тях ПРОПОРЦИОНАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА!
12 Февруари 2018 21:02
Демокрацията е пагубна за едно общество.. което не може да намери външни източници на ресурси П.П. Печатането на пари и купуването с тях на външни ресурси е пак външен източник

Демокрацията не може да се издържа сама.
12 Февруари 2018 21:14
Демокрацията не може да се издържа сама.

Много интересна формулировка.
12 Февруари 2018 23:33
След като той взе властта в страната, започна да затваря медиите и да ограничава свободата.

Абсолютна и нагла лъжа ! Не само, че не е затворил и една медия, но те си останаха частни, проамерикански и опозиционни. Не ги затвори дори тогава, когато фалшифицираха умишлено кадри от демонстрация, за да послужи, като оправдание на организиран от САЩ военен преврат. Неуспешен, защото хората на улиците подкрепиха и върнаха отвлечения Чавес.
12 Февруари 2018 23:47
но дали проведените избори са били наистина честни, имало ли е свобода на изразяване и свобода на събиранията,

Ами да питат международните наблюдатели, включително и бившия американски президент Картър, който бе наблюдател на избори във Венецуела. Според Картър, изборите във Венецуела са провеждат при много по-голяма свобода и честност, отколкото, например в САЩ.

Ясно, че наистина левите популистки правителства, които защитават интересите на народа, за сметка на олигархията и транснационалните корпорации, са неприятни за олигарсите и траснационалките, щото спират възможността тези страни да бъдат ограбвани, но това не значи, че не са популярни и хората не гласуват свободно за тях. Много по-лесно е едно популистка партия да получи и задържи мнозинство на свободни избори, отколкото една елитаристка.
12 Февруари 2018 23:51
Когато става въпрос за избора на Ортега, Мадуро и Моралес, отговорът е не. И никой чистосърдечно не може да твърди друго.

Е толкова явни и нагли лъжи отдавна не съм срещал. Обикновено се опитват да ги прокарват по фино. Тук просто си лъжат грубо...
12 Февруари 2018 23:55
Пламенните защитници на провеждането на избори продължават да повтарят, че тези лидери са избрани от народа. Да, това е така, но дали проведените избори са били наистина честни, имало ли е свобода на изразяване и свобода на събиранията, неутрална ли е била държава при провеждането на вота, имало ли е независим контрол при провеждането на изборния процес? Когато става въпрос за избора на Ортега, Мадуро и Моралес, отговорът е не. И никой чистосърдечно не може да твърди друго.


Но виж, когато става въпрос за избора на Борисов, Тръмп и Туск, всичко е тип-топ. И никой чистосърдечно не може да твърди друго.
13 Февруари 2018 06:23
Лидери в Латинска Америка твърдят, че са избрани свободно, но печелят вота благодарение на властовите механизми, с които разполагат

И при нас така.
13 Февруари 2018 06:28
И Буш син така. Но той май беше в Нелатинска Америка
13 Февруари 2018 08:37
В момента във Венуцуела има 15,000 кубински воени съветници-демек наемници и затова се съгласиха на избори след като лишиха опозиционите лидери да участват в изборите през април.НО може да пробат техните съпруги да се кандидатират за президент.Ако немогат да намерат по подходящ лидер.НО едвали съда ще им позволи да се кандидатират защото съда е слуга на Мадуро.Единствено е да стане друга Сирия с помоща на САЩ да въоражи народа.
13 Февруари 2018 09:14
Ясно, че наистина левите популистки правителства, които защитават интересите на народа, за сметка на олигархията и транснационалните корпорации, са неприятни за олигарсите и траснационалките, щото спират възможността тези страни да бъдат ограбвани


Тоя народ явно умира да се реди на опашки, да гладува и да стои на тъмно, та прогресивното правителство гледа да му угоди, напук на транснационалните акули.
13 Февруари 2018 09:35
отговорът е не. И никой чистосърдечно не може да твърди друго.
Повечето от хората, които слагат равенство между избори и демокрация, са големи врагове на либералната демокрация и се опитват да вземат властта чрез преврати или насилие. Това е неоспорим факт,
Тези твърдения бяха, са и ще бъдат лъжа.
Този напомня на някои форумни корифеи - като нямат аргументи го обръщат на заклинания и обиди.
13 Февруари 2018 13:07
Става въпрос за президентите на Никарагуа Даниел Ортега, на Венецуела Николас Мадуро и на Боливия Ево Моралес.
Те са льоши, те са льоши, те са много, много льоши. Защото не слушкат the Big Brother. Гаче изборите в САЩ са мнооого убави. Супер богатите Шорош, Ротшийлд, и други като тях махнаха социалистът Сандерс, ама с Тръмп не можаха да се справят. Затова газ пишкат.
13 Февруари 2018 13:18
Ку-Ку-рук Палома Имаше такава песен имаше навремето.
Тоя народ явно умира да се реди на опашки, да гладува и да стои на тъмно, та прогресивното правителство гледа да му угоди, напук на транснационалните акули.
Ще се реди на опашки, ама няма да мре от глад. То вече и в САЩ се говори за голяма беднотия, че камо ли в тези държави. Виж какво пише един американец:
According to CIA figures from 2010–2013, the percentage of the population living below the national poverty line is 10 % in the EU and almost 16 % in the US.
14 Февруари 2018 04:03
Ясно, че наистина левите популистки правителства, които защитават интересите на народа, за сметка на олигархията
За поколенията.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД