Смятаната за прогресивна популистка левица в Латинска Америка обича да казва, че провеждането на свободни избори ще защити уважаваните лидери, които продължават да са на власт. Става въпрос за президентите на Никарагуа Даниел Ортега, на Венецуела Николас Мадуро и на Боливия Ево Моралес.

Пламенните защитници на провеждането на избори продължават да повтарят, че тези лидери са избрани от народа. Да, това е така, но дали проведените избори са били наистина честни, имало ли е свобода на изразяване и свобода на събиранията, неутрална ли е била държава при провеждането на вота, имало ли е независим контрол при провеждането на изборния процес? Когато става въпрос за избора на Ортега, Мадуро и Моралес, отговорът е не. И никой чистосърдечно не може да твърди друго.

Други известни латиноамерикански диктатори като Алфредо Стреснер в Парагвай, Фулхенсио Батиста в Куба или пък Маркос Перес Хименес във Венецуела също бяха избрани или вземаха властта със злоупотреби - направиха така, че конституционните механизми да обслужват точно определени цели. Много от тези лидери имаха навик да свикват избори, които, разбира се, с лекота печелеха. Анастасио Самоса, който е заемал министерски пост в Никарагуа през 70-те години на ХХ век, много добре описа какво представляват тези методи. "Гласувайте както искате и с акъла си, тъй като, когато изборният ден приключи,



аз съм този, който ще брои бюлетините",



обясни той пред сънародниците си.

Това правят Ортега, Мадуро и Моралес - вероятно по доста по-изтънчен начин и с подкрепата на по-интелигентни и не толкова зли наемници. Подобна беше ситуацията в Бразилия с Работническата партия на президентите Лула да Силва и Дилма Русеф, със семейство Кихнер - съпруг и съпруга в Аржентина, с еквадорския лидер Рафаел Кореа - въпреки че засега той слезе от политическата сцена, и с покойния Уго Чавес във Венецуела.

В случая с Чавес - неговата история беше емблематична. След като няколко опита за държавен преврат се провалиха, той взема властта с избори, които получиха подкрепата на силите, които настояваха традиционните политици във Венецуела да бъдат отстранени. Чавес уж беше външният човек, необходим да изпълни задачата, но по-късно с избори той отстрани от пътя и съюзниците си. Уго Чавес започна да вярва в собствената си риторика, а в страдащата от липсата на пари Куба братята Кастро видяха в него възможност, която не можеха да изпуснат.Те приеха и прегърнаха този петролен богаташ за "внук" и привърженик.

Чавес смяташе, че се справя страхотно като държавник и първоначално страната не вървеше зле. Разходите бяха големи, но Венецуела печелеше по 150 долара дневно от всеки продаден барел петрол по онова време. Но той започна да ограничава свободата на словото, пряко или косвено да закрива медии и използва държавната власт, "за да спечели". Чавес вече беше



загубил референдум, който се наложи да проведе повторно, за да спечели



Без съмнение той щеше да го повтори колкото беше необходимо, за да спечели.

Системата, прилагана от Уго Чавес, беше безпогрешна: той изгуби парламентарните избори, но въпреки това продължи да взима депутатски места, съответстващи на броя на народните представители от триумфиращата опозиция. Вероятно се чудите кой го посъветва да действа така? Бившият министър-председател на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро (привидно "посредникът") заедно с външния министър Мигел Анхел Моратинос подобно на Лула да Силва наричаха Чавес най-демократичния президент в Латинска Америка.

Когато говорим за свобода и за законни избори, трябва да е налице пълна свобода на изразяване. Хората трябва да бъдат информирани, без ограничения, преди да направят своя избор. Без свободна преса няма нито демокрация, нито законни избори. В такъв случай вотът не е нито свободен, нито честен, нито демократичен. Също така кандидатите не могат да бъдат ограничавани, нито пък да използват държавни средства и власт, за да се подкрепя официален кандидат. Служителите в органите, свързани с изборния процес, и наблюдателите трябва да бъдат безпристрастни и независими, освен това не може да се използва правен механизъм с цел удължаване на властта.

Днес обаче такава е действителността в Никарагуа, Венецуела и Боливия, където на практика няма свободни медии. Ситуацията е различна в Перу, Чили, Колумбия, Парагвай или Уругвай, дори и в Бразилия и Аржентина, където последните двама президенти паднаха от власт точно защото



не успяха напълно да накарат медиите да мълчат



Повечето от хората, които слагат равенство между избори и демокрация, са големи врагове на либералната демокрация и се опитват да вземат властта чрез преврати или насилие. Това е неоспорим факт, както и умението им до известна степен да спечелят власт уж по демократичен път.

Основният въпрос, който буди притеснение, е кога те решават, здраво стиснали президентския жезъл и верни както винаги на истинската си природа, да разрушат демокрацията отвътре. Това не е нещо, на което досега е ставала свидетел историята.

Либералната демокрация ще ги надживее и победи. Няма причина да продължаваме да приемаме за верни твърденията им, че са избрани за лидери. Тези твърдения бяха, са и ще бъдат лъжа. Както Джордж Бърнард Шоу веднъж скромно отбеляза: "Яденето на моркови не ви прави вегетарианец".