НСО от години получава от бюджета повече от всички разузнавателни служби на България, взети заедно. Получава ги с едничката цел да охранява и вози част от т.нар. политически и държавен елит. При това получава не просто повече, а много повече. Тази година са предвидени 37.1 млн. лв. плюс още 4.6 млн. лв. като възможни за поемане ангажименти - тоест поне 41.7 млн. лв.

Още отпреди 1989 г. скандалите в тази служба следват един след друг. Сега отново на дневен ред излезе въпросът за съществуването й в сегашния й вид. Поводът е операцията по махането на доскорошния й шеф Ангел Антонов. Не знаем какво точно се случи, та президентът Румен Радев да иска оставката му, а той упорито да не я дава. За катализатор послужи изненадващо започналото разследване на прокуратурата по сигнали за нарушения в службата. След което оставката стана факт, а правителството изпрати Антонов на дипломатическа работа в Санкт Петербург. После съпругата на президента беше спряна, докато пътуваше в кола на НСО, за проверка.

Докато се коментираше дали има или не оставка на шефа на НСО, президентът Радев намери сгоден случай да се дистанцира от отговорност, както и да се оплаче. Той обяви, че с новия закон службата вече не била подчинена на президента, а била към президента. И той можел само да назначава и освобождава началника по предложение на МС, да утвърждава щата и да удостоява с висше военно звание. Според президента в момента шефът на НСО няма пряк началник. А това определено показва драматична картина.

Преди 22 години тогавашният президент Желю Желев описа бившето Управление за безопасност и охрана (УБО) като държава в държавата по времето на социализма и похвали приемника му НСО, че е "с 6-7 пъти по-малък личен състав с чисто охранителни функции, без каквато и да било стопанска дейност, без политически и полицейски задачи като следене и разузнаване".

Само няколко години по-късно тогавашният депутат Драгомир Драганов контрира, че



НСО отново се превръща в УБО



"Когато караш офицер от НСО да разхожда кученцето на съпругата на председателя на Народното събрание, той не е никакъв офицер от НСО. Той си е чистият тоталитарен служител от времето на УБО. Когато видиш същата дама да влиза в Правителствена болница с тези святкащи червени лампи отпред на държавния мерцедес, си мислиш: това ли е демокрацията? Или когато се отцепва пазарът, за да пазарува", обяви той.

Вече години наред няма отговор на важни въпроси. Например как стана така, че елитни служители се превръщаха в закачалки за жилетките на една или друга първа дама или пък на държачи на чадъра на министърка? Такива снимки се появиха публично. Защо вместо лицата, които се охраняват, да намаляват, те се увеличават драстично? Защо службата стопанисваше резиденции? Защо постоянно си припомняме старите времена, когато центърът на София беше постоянно отцепван, а движението задръствано, за да мине Тодор Живков? Защо по време на изборите всички управляващи използват услугите на НСО, а не харчат собствените си пари, за да обикалят България? Защо нейните скъпоплатени и много добре подготвени служители поливат цветя по време на летните отпуски на властта?



Защо до ден днешен се охранява Ахмед Доган?



Защо политически лидери се пазят от службата поради някакви неясни и със сигурност необявени причини, при положение че партиите им получават милиони държавна субсидия и могат да си наемат която си поискат охранителна фирма?

Приетият в средата на 2015 г. чисто нов закон за НСО не само че не отговори на тези въпроси, а разшири още правомощията на службата. Депутатите й осигуриха възможност да охранява когото си поиска. Това стана, след като бе приета възможността да се осигурява охрана не само на висшето държавно ръководство, но и на "други лица", свързани с националната сигурност. Поправката бе предложена от ГЕРБ. В същото време не бяха приети идеите на реформаторите на тези други лица поне да се дава охрана само ако нямат средства да си я осигурят сами, както и мотивите за нуждата от нея да са публични.

И така безпроблемно бяха пазени Ахмед Доган, Иван Искров, Сергей Станишев, Лютви Местан... Във времена, в които не заемаха никакви постове. Всъщност и до момента НСО продължава да пази Доган в т.нар. сараи и никой няма и никакво намерение да обясни защо. Както няма никакво обяснение защо пък бе свалена охраната на Местан.



Същото беше и с Бойко Борисов,



който като лидер на ГЕРБ, а не като премиер, се охраняваше на базата на сигнал от някаква чужда спецслужба. После се оказа, че става дума за хвърчащ лист в Националната разузнавателна служба, на който дори няма гриф за секретност. Още по-забавното бе, че самият Борисов се ядоса и обяви, че в този лист пишело как всъщност щял да го убива не кой да е, а Ахмед Доган

Набива се на очи, че все едни и същи хора са охранявани през последните години. Техните имена сигурно са не повече от 20. Кой и за какво ги плаши? Всъщност водещ в държавноохранителните водевили винаги е принципът, че тайнственото винаги е по-значително.

Впечатляват и всичките й екстри: НСО е военизирана структура, но с полицейски правомощия. Всеки е длъжен да й дава информация. Може да изтласква от пътя съвсем законно коли, които й пречат. Може да прилага помощни средства, например палки. Може да задържа и претърсва. Както охранява държавния елит, така може да го свали с информацията, с която разполага.

Какво точно налага всичко това? Някакви големи рискове за родните държавници ли има, или просто им е подарена играчка за 40 млн. лв., за която плащат данъкоплатците?