Всяка събота в 1 часа следобед Виктория, Боян и още доброволци отиват в центровете за настаняване от семеен тип, с които работи фондация "Дечица". Там прекарват деня с деца, лишени от родителска грижа. Играят и междувременно си говорят за нещата от живота. Няма теми, които не могат да обсъждат, като сред тях е и какво е да нямаш майка и татко или да ги виждаш веднъж в месеца.

Според Боян повечето хора си мислят, че става въпрос за силно обременени деца, които дори не могат да четат.



"А това е точно обратното



Затова искахме да дадем гласност на проекта, за да покажем на хората, че тези деца са като всички останали. Истина е, че има изграден стереотип, но той може да бъде разчупен. Аз, Вики и останалите виждаме, че е различно. Въпреки това си остава проблемът, че като станат пълнолетни, държавата вече не поема грижа за тях. Изведнъж остават сами, без подкрепа." Затова ролята на тези доброволци е толкова важна. Освен да занимават децата, тяхната работа е и да ги напътстват. "Според мен, ако си имат ментор, той може да ги насочи и след това какво да учат, накъде да се развиват, да имат и пример за подражание. Като имат до себе си човек, който е над средното ниво, според мен те ще станат добри и амбициозни хора", казва Виктория Христова, по чиято идея се организират срещите с децата. Тя е ученичка в 12 клас в 127 СОУ и ще кандидатства право в Софийския университет, а пък Боян е студент в Шефилдския университет в България.

"Всичко започна, когато аз и сестра ми решихме да дарим играчки и дрехи в един дом. Когато отидохме да оставим нещата, забелязахме, че момичетата много се радваха, но момчетата седяха леко натъжени настрани. Беше доста емоционално. Обясниха ни, че особено преди Коледа на хората им се "събужда съвестта" и решават да направят нещо хубаво, но даряват предимно играчки и стари дрехи. Така се насъбира едно абсурдно количество вещи. Например даряват



сто кукли при наличието на 10 момичета,



а нещата, които на децата не им трябват, отиват при социално слабите. Възпитателите искат да избегнат превръщането на децата в консуматори, на които само им се дава, но на никого не му се занимава да им обърне внимание. Тогава ми хрумна, че тези дечица имат нужда повече от това да ги попиташ как са или да си поиграеш с тях, вместо да им дадеш някаква вещ." Вики разказва, че когато й хрумнала идеята, все още външни хора не се допускали в домовете. "Но тъй като вече няма домове за сираци, а центрове за настаняване от семеен тип, достъпът не е чак толкова труден", казва тя. Остава въпросът откъде да започне и как да намери център, който да се съгласи да й "повери" децата. Затова се обръща към програмата Able Mentor.

"Това е менторска програма, която цели да помогне на ученици в 9-и и 10-и клас. Ученици с различни идеи се свързват с млади професионалисти и които могат да дават практически съвети. Цялата програма протича три месеца в три направления - социални проекти, личностно развитие, бизнес проекти. В тези три месеца всеки ученик работи с индивидуален ментор", разказва Бистра Додова, която е доброволец в Able Mentor и напътства Виктория в осъществяването на идеята й. " Целта на програмата е учениците да се запознават се с различни професии и хора. Всичко в Able Mentor се осъществява изцяло на доброволен принцип. Името на програмата е абревиатура на Association of the Bulgarian Leaders and Entrepreneurs (Асоциация на българските лидери и предприемачи). Тя е организирана неформално от група хора, които



са минали лидерско обучение в САЩ



Това обучение се финансира от фондация "Америка за България" и по тази линия има и финансиране към проекта за Able Mentor, но то е минимално - например, когато ни се налага да наемем зала за големи събития. Всичко друго е на доброволен принцип", казва Бистра.

"Много от проектите са свързани с личностно развитие, за да разберат участниците по кой път да поемат. Затова и възрастовата група е такава, защото смятаме, че в 12-и клас учениците са заети с кандидатстване и уроци. Вики обаче е едно прекрасно изключение. Тя знаеше още от началото какъв иска да бъде проектът й, имаше ясна идея какво да направи. Аз се съгласих да й бъда ментор, защото това е нещо, което не се прави често. Тук замисълът е да се опознаем с децата, да разберем самата им среда. Тя иска да даде гласност на това какво се случва с тях", обяснява Бистра. Следващата стъпка е двете да намерят център, с който да работят. "Свързахме се с фондация "Дечица", които работят с два центъра. Единият се намира в кв. "Люлин", а другият в кв. "Надежда". Тази фондация вече седем години работи с деца от домове между три и осемнадесет години, като се опитват да ги подкрепят по всякакъв начин - материален и духовен. Срещите с децата се провеждат в едно клубче, където имат извънкласни занимания и е място за такъв тип дейности. Сега идеята е да се включат колкото се може повече хора", казва Бистра.

Въпреки че Виктория иска да даде гласност на това, с което се занимава, и да вдъхнови повече хора, тя подчертава, че не всеки е създаден за тази работа. "Детето трябва да те приема за нещо средно



между приятел и учител



Трябва да си добър пример. Затова на нас ни трябват отговорни хора, а не такива, които в началото са ентусиазирани, но след това спират да ходят", обяснява Вики. Тя иска да развива идеята си и да продължи дори след трите месеца в Able Mentor, както и да се препращат хора и в други центрове. Всеки, който желае да се включи, може да пише във Facebook групата "Бъди приятел". "В момента имаме 14 човека. Разбира се, отчитаме като риск и факта, че не всички ще се захванат дългосрочно с това", казва тя.

"Честно казано, децата предпочитат млади хора или ученици, да сме на един акъл. Те се обръщат към нас с "како" и "батко", затова, като отиде някой по-възрастен човек, малко се стряскат и го приемат за един от организаторите или учителите", казва Боян, но признава, че иначе всеки е добре дошъл да се включи, стига да има нужното желание и време. Освен това всеки може да избира на каква възраст да бъде детето, като трябва да се вземе предвид фактът, че тийнейджърите са по-трудните.

Дните за посещение на децата са фиксирани - всяка събота, за да не се получава така, че един човек да има време да идва четири пъти в седмицата, а хора, които са по-заети, да отделят по няколко часа на седмица. "Това все пак са деца и ревнуват, ако нечии "каки" или "батковци" идват три пъти в седмицата, а техните само един. Затова най-добрият вариант е срещите да се провеждат само в събота", казва Виктория.

"Може да излизаме и извън клубчето, в което се събираме. Например да заведем детето на кино. Но е препоръчително през първите два месеца да не се излиза, за да може детето



да опознае човека срещу него



Моето дете се казва Траян, на 6 години е и си няма никого, така че преценихме, че за него ще бъде интересно и обогатяващо да общуваме", казва Вики и допълва, че няма теми, които да са забранени за обсъждане с децата. Някои никога не са виждали биологичните си родители, други имат само по един родител, който няма възможност да ги гледа, а трети са наясно, че майка им или баща им не ги искат. "Попитах психоложката на фондацията и тя каза, че няма никакъв проблем да говорим за това как са попаднали тук. Разбира се, не ги караме насила, а ги оставяме сами да споделят, ако искат. Гледаме, когато сме заедно, да си говорим за хубави неща, да ги забавляваме", казва Виктория.

"Това са изключително умни деца и дори не ги приемам като деца, ами все едно съм намерил приятел на моята възраст. Въпреки положението си, те в никакъв случай не са ограничени, дори имат много широк поглед, отракани са. Не можеш да кажеш, че живеят в по-различна среда", казва Боян. "Детето, с което започнах да се занимавам, Кирил, ще бъде осиновен през февруари. Отива да живее при българи, които от години са в Америка. Много е амбициран и дори ходи на интензивни курсове по английски, за да не изостава, когато тръгне на училище. Всъщност, ако трябва да съм честен, всички тези деца искат да станат нещо, не са отчаяни, а даже напротив. Срещал съм деца, които имат и майка, и баща,



но пак са унили и недоволни от живота



Да не говорим, че от фондацията им организират доста извънкласни занимания. Просто им трябва човек, който да ги побутне. И са много самостоятелни. На Коледа имаха тържество и коледен базар. С парите от базара ще отидат на ски. Децата си знаят всичко и дори мога да кажа, че са щастливи със средата си. Ходят на училище в различни гимназии в София, познават града, пътуват сами с метрото. Умеят да се оправят от малки. Дори отиването при друго семейство е нож с две остриета. Отделят се от най-добрите си приятели, за да отидат при истинско семейство. Кирил например тежко приема, че се разделят, но има и радост, че най-сетне ще има майка и баща", разказва Боян.

"Когато знаят, че ще идваме в събота, например към 1 часа следобед, те стават в осем, къпят се, обличат си най-хубавите дрехи и чакат да отидем. Страшно се развълнуваха и когато разбраха, че ще има публикуван материал за тях", казва Вики.