Каналджиите вече не се нуждаят от устна пропаганда или от кодирания Даркнет. В един чат във "Фейсбук" се предлага "екскурзия" от Турция до Германия за четиричленно семейство - срещу 9000 евро. И тази цена е сравнително изгодна. Бандата каналджии, която беше разбита от полицията наскоро във ФРГ, е прибирала и по 8000 евро от човек, съобщиха от следствието. Миналата сряда германска полиция щурмува жилищата на един 44-годишен турчин и един 53-годишен българин в берлинския квартал Нойкьолн. В саксонския град Бад Мускау пък беше арестуван един 37-годишен поляк. Следователите твърдят, че тримата са част от международна престъпна мрежа, към която принадлежи и един 46-годишен турски шофьор на ТИР. Той беше арестуван през миналия септември на една магистрала. В тира бяха открити общо 51 иракчани, ирански граждани и сирийци.

Благодарение на споразумението между ЕС и Турция, броят на мигрантите, преминаващи през Средиземно море в Гърция, намаля значително. Въпреки това много хора все пак успяват да достигнат до Европа. Някои предприемат пътуване от Турция през Черно море до Румъния. Оттам те продължават пътуването си с тирове през Унгария, Словакия и Полша до Германия, която е особено привлекателна за мигрантите със своите добри социални услуги. Шефът на отдела за борба с организираната престъпност Маркус Пфау заяви пред в."Ди Велт", че много турски спедиторски фирми са замесени в търговията с хора. Той допълва че регионът на град Тимишоара се е превърнал в сборен пункт за каналджиите. Там се събират бежанци и мигранти, които са пристигнали по различни маршрути. Там те биват натоварени в тирове, извършващи редовни курсове между Турция и Средна Европа. Маркус Пфау твърди, че "Фейсбук" играе все по-голяма роля в бизнеса на каналджиите. "Чрез "Фейсбук" каналджиите предлагат своите услуги и дори оставят телефонен номер за контакти. Каналджиите вече предлагат услугите си като туроператори. В обявите например се предлагат всякакви сирийски документи - за самоличност, за завършено образование и т.н", посочва Пфау. Престъпниците твърдят, че всички тези документи били легализирани от сирийското външно министерство.

Миналата години берлинската прокуратура проведе разследване по подозрение, че сирийското посолство е издало паспорти на лица, които са пристигнали в Германия и са се представили за сирийски бежанци. При това



не е била извършена проверка на тяхната самоличност



Вътрешното министерство в Германия и федералната полиция са били уведомени от службите за чужденци в провинция Северен Рейн-Вестфалия, че в сирийското посолство в Берлин не се извършват проверки на самоличността. Съответните служители просто прибирали "допълнителна такса" от 150 евро. Сирийското посолство отхвърля категорично подобни подозрения. Междувременно разследването е прекратено. "Принципно не се водят разследвания срещу дипломати", заяви говорител на федералната прокуратура.

Европол дори въведе понятието "електронно каналджийство" за бизнеса на престъпните банди в интернет. През 2016 г. полицейската организация е регистрирала 1150 акаунта в социалните медии, които предлагат помощ на мигрантите при пътуването им към Европа. Година по-рано техният брой е бил само 148. Германската полиция регистрира дневно между 100 и 200 нелегални мигранти. Само във федералните провинции Саксония-Анхалт, Тюрингия и Саксония полицията залавя средно по 30 нелегални мигранти на ден. А на летищата Шьонефелд и Тегел в столицата Берлин полицията залавя всеки ден нелегални мигранти, които ползват вътрешношенгенски полети.

Пристигайки на остров Хиос, Мохамед е наясно, че няма лесно да стигне до Западна Европа. Но 27-годишният мъж се надява да се сбъдне мечтата му. Така поне са му обещали каналджиите, но реалността обаче е друга, коментира "Дойче веле". През миналия септември Мохамед най-сетне стига до Атина. Той е бедуин от Кувейт и е без гражданство. Избягал е от страната заради дискриминацията срещу бедуинското малцинство. Той може сравнително лесно да получи убежище на остров Хиос, но би трябвало да чака месеци, ако не и години на острова. Споразумението за бежанците между ЕС и Турция предвижда бежанците да останат на съответния остров, докато бъдат проверени техните молби за убежище. И само тези, които получат убежище, получават право да преминат в континентална Гърция. Затова Мохамед решава да не подаде молба за убежище на острова. Плаща 800 евро на един сириец, който вече е получил убежище, и който има голяма външна прилика с Мохамед. С неговите документи той успява да си купи билет до Атина. Там



той чака указания от каналджията



и се надява, че ще продължи пътуването си към Италия. Мохамед разказва, че неговият каналджия създал цяла мрежа от контакти по протежение на балканския маршрут. Местни хора, бежанци и мигранти работели за него. Мохамед, заедно с други бежанци, се придвижил нелегално до границата с Македония, която прекосил укрит в един ТИР. "Много се страхувах. Камионът беше препълнен с мъже, жени и деца", разказва Мохамед. В Македония той се укрива два дни в една къща край границата със Сърбия и чака нови указания. "В тази къща имаше хора отвсякъде. Всички бяха пристигнали по същия маршрут. През цялото време, докато бяхме там, нямаше нищо за ядене", казва Мохамед. "В схемата участваше и една жена от Македония. Вероятно беше собственичка на къщата. След това продължихме към Белград", продължава разказа си Мохамед.

По данни на "Фронтекс", много хора продължават да се опитват да стигнат до Западна Европа с помощта на каналджии, въпреки че балканският маршрут е официално затворен.От януари до октомври 2017 г. граничната служба "Фронтекс" е заловила 9964 души, повечето от които от Афганистан, Пакистан и Ирак. По данни на ООН, само през първите две седмици на ноември в Сърбия са пристигнали 307 бежанци. Повечето от тях са преминали по маршрута през Турция и Гърция или през България. 22-годишният афганистанец Ядали и 19-годишният Ахмед от Пакистан от две години се намират в малкия град Шид на сръбско-хърватската граница, без да могат да продължат нататък. И двамата са опитвали многократно да стигнат до някоя държава от ЕС, но без успех. "Три месеца бях в Турция, три месеца - в България. Няколко пъти ме връщаха обратно от Словения и Хърватия. Бях в три различни бежански лагера в Сърбия. Постоянно се опитвам да премина сам границата, защото нямам пари за каналджии", разказва Ахмед. Подобна е ситуацията и на Ядали. Успял е да се добере до Унгария, обаче бил арестуван и след шест месеца върнат обратно в Сърбия. Бежанците в Шид се опитват постоянно да прекосят границата, скрити в тирове или във влака. Но полицията контролира камионите редовно. Частни охранителни фирми патрулират по гарите. Бежанците споделят, че



каналджиите им искат между 300 и 1000 евро,



за да ги прехвърлят през границата. А тези, които имат повече пари, плащат по няколко хиляди евро на някой местен таксиметров шофьор, за да ги прекара през границата. В цената е включен и подкупът за граничарите.

Мохамед също не може да напусне Сърбия. В Белград той чака обаждане на каналджията, на когото ще трябва да плати 4000 евро, защото няма друг избор освен да му се довери. Мохамед прекарва времето си заедно с други бежанци от различни страни. Мнозина говорят арабски. Изглежда, че всички те очакват само едно телефонно обаждане с думите: "Продължаваме към ЕС". Мохамед е оптимист. "Всеки ден си повтарям, че никой не може да ме спре и ще стигна до Испания. Това е моята цел. Искам само да имам паспорт, за да имам същите права, както другите. Това е всичко".