Предизвикан от депутата Делян Пеевски, парламентът реши да тества границите на правото и одобри закон "за КТБ", който според мнозинството юристи е противоконституционен, нарушава принципа на правната сигурност и нормалната логика. По идея на депутата от ДПС бяха приети изменения в Закона за банковата несъстоятелност, насочени изрично към фалиралата банка. Ако проектът не бъде спрян от Конституционния съд, той ще създаде правен хаос. За него гласуваха ГЕРБ и ДПС, а опозицията (с яркото изключение на депутата Тодор Байчев) бе смущаващо пасивна.

Текстът предвижда възстановяване на вече вдигнати обезпечения върху имуществото на длъжници на КТБ и мерки с ретроактивно действие. В него изрично се споменава КТБ, вместо да се въвеждат общи правила. Това е



иновация, принизяваща закона до индивидуален административен акт,



но защитавана в пленарната зала от председателя на правната комисия Данаил Кирилов.

Законопроектът е трети голям опит на управляващите да ограничат последиците от фалита. Първият бяха шумно рекламирани мерки, целящи отмяна на прихващания и възможност да се предявяват претенции към трети лица, разполагащи с имущество с произход от банката. Тези мерки се радват на променлив успех отчасти поради неясноти в текстовете от закона, отчасти защото синдиците предявиха някои искове в последния момент (през април 2017 г.). Вторият опит бе договорът с AlixPartners Services UK LLP, за чиито препоръки не е известно до каква степен са били изпълнени. Сега ГЕРБ и ДПС отидоха по-далеч, като приеха едно по същността си извънредно законодателство. Техният ход се оправдава от целта да се спре вторичното разграбване на банката.

Това е легитимна цел, която заслужава да бъде подкрепена. Процесът на несъстоятелност на КТБ се натъкна на множество препятствия. Той също така бе съпроводен от редица скандали, без прихващанията да са единствените. Три години и половина след фалита повечето големи длъжници на банката също са фалирали, а някои вече не присъстват в правния мир.



Но не е сигурно, че законът ще изпълни целта си



Той не бе предшестван от цялостен анализ на управлението на несъстоятелността на КТБ и на трудностите, на които усилията за връщане на имуществото са се натъкнали. Това включва отстраняване на законови неясноти, изисквания за достоверна дата, както и мерки срещу симулативни сделки и появата на фиктивни кредитори. Един голям проблем са разноските в процеса, които понякога достигат милиони левове. А само в СГС са заведени стотици дела и не е добра новина за кредиторите на КТБ, че такива дела се връщат постоянно (макар информацията от деловодната система на съда да не позволява категорични изводи).

Оказа се още, че в редица случаи мерките за връщане на т. нар. имущество с произход банката (по чл. 60а от Закона за банкова несъстоятелност) влизат в колизия с процедурите по несъстоятелност. Такава ще е и съдбата на новия чл. 60б от текущия проект, още повече предвид неяснотата на кого следва да се върне това имущество, ако искът успее. До момента не е известно синдиците да имат голям напредък по тази линия.

Текстовете срещу прихващанията също се нуждаят от повече прецизност. Един казус, появил се при "Евробилд 2003", е, че се оказва възможно да се осъществят прихващания в рамките на процеса на несъстоятелността на длъжника (намаляване на вземането на банката за сметка на нейно задължение, което би могло и да е придобито чрез цесия). Прихващането в случая се прави не от синдика или кредитора (вложител) на банката, а от длъжника и неговия синдик. След като самата КТБ започна да придобива и прехвърля вземания (в случая с вземане срещу "Дунарит", което в крайна сметка се озова в ДКК), няма пречки за още такива операции в рамките на процедурите по фалит на предприятията, в които са останали някакви активи.

Тоест има широко поле за усъвършенстване на уредбата по несъстоятелността, което този законопроект не изследва. Вносителите му вместо това насочват вниманието срещу конкретни случаи, които лично за тях са важни или са им направили впечатление. Анализ не бе направен и от останалите страни, включително Министерството на финансите, което пряко надзирава процеса, нито от министерството на правосъдието, на което е отговорността за несъстоятелността по Търговския закон. Той не е по силите на независими институции или на неправителствения сектор - както поради обема на работатата, така и заради недостатъчна публичност.

Оценката на ефективността на управлението на процеса по несъстоятелност и възможностите за усъвършенстване на процедурите се затруднява от липсата на адекватна информация.



Следвайки линия на демонстративна прозрачност,



депутатите задължиха синдиците на КТБ да публикуват месечни (отначало седмични) отчети, които са изцяло формални и не носят полезна информация.

Не е странно, че постепенно интересът към темата замря. Той се съживи за кратко през лятото на 2017 г., когато държавата се постави в услуга на опитите за овладяване на "Дунарит" Тогава заводът в Русе изплати спорното вземане, което временно отслаби натиска. В тази схема бяха мобилизирани много държавни ресурси. Един безпристрастен наблюдател би поставил въпроси и във връзка с отказа да се изпълни решение на Великотърновския апелативен съд по случая с "Дунарит".

Сумата, събрана от синдиците, e около 110 млн. лева през миналата година. Това е малко на фона на активите на КТБ, достигащи 6.9 млрд. лева преди фалита. Синдиците на КТБ обаче твърдят, че процентът на успеваемост трябва да се изчислява според ликвидационната оценка, която е за 1.38 млрд. лева (вкл. парични средства и ДЦК, които банката притежаваше). Тази оценка не бе публикувана, както впрочем и отчетите на фалиралата банка (въпреки че има съдебно решение).

В събраните суми влизат над 40 млн. лева, платени от ДКК за въпросното вземане от "Дунарит", което КТБ купи и продаде, действайки като рисков инвеститор. Тя плати на посредника "Дипи" за това вземане с активи като сградата на столичния бул. "Цар Борис III", която по този начин бе прехвърлена без търг. Твърди се, че плащането към "Дипи" е с имоти, които вече са били предлагани на търг, но към които не е имало интерес.

Липсата на прозрачност е голям проблем, който депутатите също можеха да отстранят, ако искаха да отпаднат съмненията и пречките пред процеса по несъстоятелност на КТБ. Синдиците на банката не обявяват по общодостъпен начин програмата за осребряване на активи. Все пак трябва да се отбележи известен частичен напредък по отношение на прозрачността. До декември 2017 г. синдиците публикуваха предстоящите продажби само в определени всекидневници, а сега обявите са качени на сайта на КТБ.

Така може да се види, че през този месец



предстоят продажби на атрактивни недвижими имоти



и вземания по кредити, отпуснати от банката (включително за големи длъжници като ИПС и "Евробилд 2003"). В някои случаи началните тръжни цени са смущаващи, като достигат 1% от главницата по отпуснатите кредити. Също така една от сделките за имоти (бизнес сграда на бул. "Т. Александров") е при начална цена под 400 евро на кв. метър.

Фактът, че обявите за продажби вече са по-публични, не помага особено. Времето за запознаване с предложените активи на последния търг е едва четири дни - от 17 до 20 февруари 2018 г. Липсва дата, която да покаже кога е качено съобщението за продажба, но файловете са създадени на 6 февруари. Така евентуалните кандидати да купят сградите или вземанията разполагат с по-малко от две седмици, за да вземат решение и да си осигурят финансиране. Обявените през декември търгове бяха с по-кратки срокове за реакция - 10 дни. Дори търговете за продажба на общинско имущество, които обикновено са на много по-ниска стойност, са с минимален срок от 15 дни. Това също е пропуск в Закона за банковата несъстоятелност, който депутатите биха могли да поправят.

Липсата на оценка на практиката от последните години и подобни очевидни пропуски оставят съмнението, че целта на закона действително е била да се осигурят повече средства в масата на несъстоятелността.