От две седмици думата "брезичка" навява предимно негативни асоциации. Името на бургаската детска градина стана синоним на недопустима агресия над невръстни деца. Заснети със скрита камера случаи на насилие в яслите и градините обаче изскачат отвсякъде - София, Варна, Бургас, Плевен... Твърденията, че "не навсякъде е така" и не бива да се хвърля клеймо върху всички детски градини, може и да звучат донякъде обнадеждаващо, но в никакъв случай не могат да скрият факта, че действително има нещо гнило в системата. В разгорещените дебати "за" и "против" поставянето на камери има шанс да изскочи някое полезно решение, но поне засега в тях липсва основният въпрос за прекъснатото доверие между родители, възпитатели и директори.
Напълно обяснимо е - ако родител види посегателство над детето си, подобно на това от скритата камера в Бургас, да поиска моментално видеонаблюдение в градината. Така направиха десетки родители, подкрепяйки организираните протести в различни градове у нас. "Ако имаше камера, учителката нямаше да бие", категорична е майка на едно от потърпевшите деца. Вероятно е права. "Видеонаблюдението може да помогне за намирането на загубени вещи, за изясняване на недоразумения, както и да послужи за обратна връзка на педагозите", мотивират се други майки, бащи, психолози, които между другото са подкрепени и от част от педагозите. И също може би са прави. В опит да успокоят настръхналото обществено мнение от Столичната община дори обещаха да дадат пари за камери на всяка детска градина, в която всички родители и учители се съгласят да се поставят такива. Предстои да видим дали изобщо подобен консенсус е постижим и къде ще бъде постигнат.
Камерата обаче сама по себе си не е панацея
Логично против видеонаблюдението в детските градини са повечето възпитатели, които посрещат на нож идеята всяко тяхно действие да бъде следено като в "Биг брадър". На същото мнение обаче са и немалка част от родителите, които са доволни от тяхната градина и не желаят госпожите, които целодневно се грижат за децата им, да бъдат унижавани. "Ако сложат камера в моята градина, ще си подам оставката. Вие как ще се чувствате, ако сложат камера във вашия дом?", пита възпитателка. "Безумно е да надничаме в работата на учителите. Ще стоим пред компютъра и ще наблюдаваме какво правят по цел ден ли? Това би ги изнервило и би довело до още по-голямо напрежение и стрес в системата", смята друг родител. "Камерите създават лъжовно усещане, че ще ги виждаме и контролираме (възпитателите - б.р.). Минем ли към това, няма да стигнем до по-дългия разговор за повече качество на образованието и персонала", коментира пред Би Ти Ви и Яна Алексиева от асоциация "Родители". А въпросният по-дълъг разговор всъщност е същественият.
Вместо да се губи време в питане на всеки учител и родител дали одобрява поставянето на камера, далеч по-резултатно би било да се обсъди въпросът за подбора на работещите в детските градини. В момента национални критерии за заемане на длъжността "възпитател" в детска градина няма, няма и периодични тестове за психологическото състояние на грижещите се за най-малките. Има вътрешни правила, които обаче се пишат от всяка градина индивидуално. Възпитателите в детските градини трябва задължително да имат висше образование и педагогическа правоспособност, която обаче може да се изкара и с 1 г. магистратура. Точно тази "бърза писта" според директори е нож с две остриета, защото кандидатите с подобни дипломи нямат нужния опит. "Не може икономист, завършил магистратура по педагогика само за 1 г., да се нарече учител. Такива кандидати са крайно неподготвени и ние трябва да ги учим, започвайки от нулата", споделя директорка на градина. Според нея обаче колегите й често са принудени да назначават такива хора просто защото кадри липсват. По същия начин стоят нещата и с помощник-възпитателите - те трябва да имат минимум средно образование, но и тук те се назначават по усмотрение на директора. Т.нар. лели обаче прекарват почти по цял ден с децата и липсата на умения за комуникация и познаване на специфичните методи и подходи за възпитание и обучение могат да се окажат сериозен проблем. Градините правят свои вътрешни обучения, но те са абсолютно недостатъчни. Много често възпитателите не разполагат с нужните ресурси за обучение и възпитание на днешните деца. "В групата ми има агресивно дете, с което наистина не мога да се справя. Каквото и да му кажа, то прави напук", споделя възпитателка, пожелала анонимност. Такива случаи обаче не са единични - за такива признават все повече възпитатели, които дори сами настояват да бъдат обучавани. При подобни казуси е ключова и ролята на родителите - уви, някои от тях високомерно прехвърлят ролята за възпитанието на своите деца изцяло върху плещите на педагозите в детската градина и не схващат, че
процесът е двустранен
Темата за контрола е може би най-спешната. Няма такива крясъци и викове, които да не се чуят от съседната стая - от останалите възпитатели и от директора. Тук опираме до личната съвест на директора, от който в огромна степен зависи атмосферата в градината. Има директори, които обикалят коридорите и чуят ли вик, тутакси проверяват случая. Има и такива обаче, които като ли са със запушени уши. В подобни случаи решаващ е контролът от регионалния инспекторат по образованието, който би следвало да прави ефективни, а не формални проверки. Връзката между институциите обаче е прекъсната открай време, а за възстановяването й е нужна преди всичко воля, която е като че ли най-дефицитна. Контролът от общините, които са първостепенни разпоредители на детските градини, също не е за подценяване, но както е известно, на доста места директорските назначения са чисто политически.
А за възвръщане на доверието между родители, учители и директори, в чиято липса се корени проблемът, примери има много. Прозрачността на градината и отвореността й към родителите, както и ежедневната пълноценна комуникация с тях (а не светкавичното предаване на детето в края на деня от учителите, които на въпроса "Как беше днес?" отговарят с дежурното "Добре", бързайки да се приберат в стаята да не би родителят случайно да зададе още един въпрос) единствено може да стопят ледовете между двете страни. "Всеки месец организираме отворени врати - за майките, за бащите, за бабите и т.н. Възрастните могат да играят заедно с децата и да видят реално как се държат те в градината", споделя директор. "Преди постъпване на дете в градината майка му влиза в групата и прекарва няколко часа или дни с него. Така всеки родител може да види как тече учебно-възпитателният процес и какво се случва вътре на практика, за да бъде спокоен за детето си", споделя пък друг директор своята рецепта за връщане на доверието, в която място за камери няма. "Белите лястовици" в системата са малко. И механичното поставяне на камери няма да ги направи повече.
Който не му харесват държавните детски градини отива в частните... Или просто се поглежда в огледалото.. и се пита дали е викал на децата си.. и дали им е удрял шамари.
За 60 лева - толкова. Ако мислите, че данъците които плащате са много големи.. споделете, каква е сумата годишно. И разпределете къде първо да отидат.
Тая демокрация направи от учителите.. роби. Щото те нямат никакви права. Те имат само задължения. Като резултат - там вече има само роби, които от време на време изпушват и правят глупости.