"Здравейте. Поради намерени грешки Вашият документ е върнат със статус "Некоректен". Можете да го коригирате или откажете на следния адрес: ..."

Това съобщение праща на електронната поща Комисията за защита на потребителите (КЗП), след като е сезирана за некоректна практика на производител на колбаси с претенции, че продава продукти от чисто месо без добавки. На лицевата страна на опаковките с огромни зелени букви се мъдрят надписи, че вътре няма глутамат и консерванти. На гърба обаче с дребен шрифт съдържанието е описано подробно. И си има от всичко, което зелените букви крещят, че няма.

За да подаде жалба до КЗП, човек трябва да влезе и в Търговския регистър, за да намери седалището и адреса на управление на търговеца. Като незадължително поле е оставено да се напише и БУЛСТАТ. Да не би някой чиновник от комисията да извърши едно излишно движение из онлайн регистрите. И въпреки че всичко това в случая с производителя на колбаси е попълнено,



КЗП отказва да разгледа жалбата



Защото към нея не е приложена касовата бележка. Абсолютно нелогично. И не съвсем законно.

Според Закона за защита на потребителите освен всичко жалбата трябва да съдържа "доказателства, с които жалбоподателят разполага - копие от касови бележки, фактури, договори и други, на които основава претенцията си". Тоест би трябвало снимките на етикетите да са "другото", на което се основава претенцията. А тя не е към магазина, от който е купена стоката. Клиентът не иска да върне продукта и да си вземе парите обратно, да речем. Иска производителят да бъде задължен да не подвежда потребителите.

Но КЗП си намира повод да не разгледа сигнала. Възможно е дори експертите й да не са погледнали съдържанието му, преди да го определят като "некоректен". А същият производител без задръжки пише на опаковките с пастет, че са подходящи за деца. Нищо че от самата КЗП са обяснявали, че това е нелоялна търговска практика.

"Това е заблуда, защото, особено когато става въпрос за децата, родителите са много чувствителни и винаги са склонни да закупят това, което според тях би било по-качествено, по-полезно", казва шефът на КЗП Димитър Маргаритов преди година. Това говорене не пречи например и на една от най-популярните марки солети в България да продава "детска" версия.

Сигналът за подвеждащите етикети е пратен и до Агенцията за безопасност на храните. Засега те не са се хванали на сламката, че няма касова бележка. Но и развитие там още се чака.

Иначе от комисията за потребителите



провеждат агресивни пиар кампании,



а шефът й обикаля телевизионните студиа да отчита успехи.

"Съветваме потребителите винаги когато усетят, че към тях е на път да бъде адресирана нелоялна търговска практика, да сигнализират, защото това е най-сигурният начин да се реагира. Не можем да обхванем едновременно абсолютно всички търговски и туристически обекти в цялата страна, но пък, когато имаме сигнал от потребител или констатация от предходни периоди, откликваме и извършваме необходимите действия", казва Маргаритов в едно от последните си интервюта.

Практиката да се изисква касова бележка явно е нова. Защото в случай от януари 2016 г. комисията приема да разгледа сигнал без такава. Казусът е следният - за поръчан онлайн продукт, обявен на сайта на търговеца с безплатна доставка, доставка е била начислена, а в пратката е нямало касова бележка. Тогава от КЗП приемат за разглеждане сигнала, макар и да няма приложена касова бележка.

И досега по тази жалба няма решение. Според електронното деловодство на системата този сигнал е само "регистриран". Сайтът за електронна търговия още си функционира. Но месеци след подаването му с клиента се свързва данъчен инспектор, към когото са пренасочили оплакването за липсата на касовата бележка. Служителят на НАП има уточняващи въпроси и така между другото обяснява



"колко невъобразимо много работа му се отворила заради 20 лв."



Трети пример за "защита" на потребителите. Мебелна къща отказва да приеме рекламация за диван с куп дефекти. От националния телефон на фирмата първо обясняват, че магазинът им в кв. "Надежда" е закрит и трябва да се отиде лично в този в един от столичните молове, за да се регистрира рекламацията. В магазина си правят копие на документите от покупката и казват да се чака обаждане от служител, който ще дойде на място да види дивана. Но отказват входящ номер. С обяснения от типа, че софтуерът не им позволява да го генерират. След няколко дни се обажда човек от мебелната компания и се уговаря за посещение, което така и не се случва. При нов опит за входящ номер от магазина оттам обясняват, че трябва да се вземе от колцентъра им, а от колцентъра им - че трябва да се взема от магазина. И така случаят стига до КЗП.

Месец по-късно идва писмо от комисията. В него се казва, че до момента на проверката им рекламацията така и не е била регистрирана от търговеца. Самата проверка би трябвало да се брои от фирмата за регистриран сигнал за дефектна стока. Мебелната къща обаче е отказала съдействие на КЗП и не изпълнява задължителното предписание. Затова и срещу нея е започнала административнонаказателна преписка. Констатирани били и други нарушения, за което според писмото на комисията е ангажирана "наказателната отговорност" на мебелната къща. Нищо че фирмите не носят наказателна отговорност.

"В случай че не ви удовлетворява резултатът от извършената проверка, ви информираме, че



комисията няма правомощия на съдебна институция,



досежно решаването на спора със силата на присъдено нещо", информира КЗП. И още - в конкретния случай тя не можела да превиши контролните си правомощия и да окаже съдействие, тъй като стремежът й да удовлетвори всяко потребителско искане бил ограничен от задължението й да спазва стриктно законодателството.

Какви са тези административнонаказателни процедури и как и дали е санкциониран търговецът от писмото - не става ясно. Явно от фирмата са доволни от санкцията, защото в деловодството на Софийския административен съд няма следа да са обжалвали акт на КЗП, свързан с този случай.

И още един цитат: "КЗП е издала административен акт, чието съдържание да съответства и да доведе до желаните от вас законови последици, който не е изпълнен от дружеството". Въпросът е комисията потребителите ли защитава или търговците.