"Лъжа" е най-често споменаваната дума тези дни по високите етажи на властта. Всичко тръгна от интервю на Бойко Борисов, в което той между другото подметна, че Иво Христов, началник на кабинета на президента и автор на речите му, бил работил в телевизия на Делян Пеевски. Това кой знае защо дълбоко жегна държавния глава и той изстреля картечен откос от неудобни въпроси срещу премиера - за отношенията му с корпулентния депутат бизнесмен. Премиерът видя във въпросите на Румен Радев "вероломно нападение" и ревност към успехите на изпълнителната власт. Накрая се обади и самият Пеевски, който в пространно интервю в един от собствените си вестници посъветва двамата генерали да се държат като зрели мъже, а не като пъпчиви тийнейджъри с бушуващи хормони.

Не стана ясно защо първите мъже в държавата скачат като ужилени само при споменаването на името Пеевски. И не се разбра в какво точно президентът упреква Бойко Борисов. Че е съдружник с депутат? Че участва в нечист бизнес? Че е в конфликт на интереси? Че Пеевски е олигарх, с когото не бива да се другарува? По-ясна бе другата част от "вероломната атака" - Радев попита премиера уреждал ли е обществени поръчки на фирми на Пеевски и дали тази практика продължава.

"Абсолютна лъжа", отсече премиерът. Все пак прикани президента, ако има данни и доказателства, "да изпрати всички разработки за тези месеци и за контрабанда, и за Пеевски, в прокуратурата." Не последва дуплика от президентството. Няма реакция и от прокуратурата.



Лъжа ли е, не е ли, няма кой да ни каже



На този фон Пеевски се изкара жертва на олигархията, която създала образа му на "универсално зло", за да се скрие удобно зад него. Той обясни, че истинското зло са Иван Костов и създадените от него два бизнес кръга, които се боричкали за влияние - на Цветан Василев и на Иво Прокопиев. Сега президентът станал рупор на лъжите на същата тази олигархия, като заговорил за обвързаности между депутата и премиера и за разпределяне на обществени поръчки. "А за лъжите се дължи извинение", обяви Пеевски. И даже призова: "Ако смятат, че съм нещо "лошо", да кажат защо".

Но ако Пеевски е невинна жертва на измислици, защо тогава Борисов бяга от името Пеевски, сякаш то сее проказа? И защо депутатът бизнесмен, който сам се представя като скромен собственик на четири вестника и една инфоагенция, е сред най-заплашваните и най-охранявани хора в държавата?

Добре е да си припомним някои странни събития от недалечното минало, в които депутатът Пеевски и трикратният премиер Бойко Борисов се преплитат в странни сблъсъци и зависимости и доказват, че



няма вечни (не)приятели



През юни 2013 г. премиерът Пламен Орешарски предлага, а парламентът избира Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Събитието предизвиква експлозия на обществен гняв и небивала вълна от протести разтърсва държавата. А Бойко Борисов, тогава лидер на партия в опозиция, хвърля нова бомба, като свързва назначаването на Пеевски начело на ДАНС със зловещ сценарий да бъде вкаран в ареста и убит там. "За радост протестите осуетиха този сценарий", обяснява тогава пред смаяните медии Борисов. Пъкленият заговор за премахването му бил, защото с избори не можел да бъде победен. Няма данни някой да е разследвал ужасяващото разкритие на лидера на ГЕРБ. Водещ политик от опозицията говори, че имало сценарий за убийството му? И прокуратурата не си мърда пръста? Има само една европейска държава, в която това е възможно - България.

През юни 2014 г., когато започна рухването на КТБ, Делян Пеевски се оплака в прокуратурата, че искат да го убият. Светкавично трима граждани бяха арестувани като заподозрени изпълнители на "мократа поръчка". После бяха пуснати. Готвеното "покушение" май се оказа кьорфишек, защото осъдени няма.

През февруари 2016 г. корпулентният депутат отново се оказа мишена и това бе съвсем официално съобщено. Килъри зад граница са подготвяли убийството на Делян Пеевски, научиха медиите на извънреден брифинг на МВР. Службите засекли лица от чужбина, които искали да възложат мократа поръчка на българин, обясни главният секретар на МВР Георги Костов (сега той е шеф на Агенция "Митници"). След бомбастичната новина бързо настана тишина. Така и не разбрахме имало ли е наистина подготовка за убийство. Не стана ясно и защо МВР трябваше да уведомява публиката в изблик на безпрецедентна прозрачност, която повече никога не се повтори. Но след това на депутата бизнесмен бе назначена и охрана от НСО - в допълнение на собствените му гардове.

Пак през февруари 2016 г.



гръмна поредната зловеща новина



- че в Министерския съвет пристигнало анонимно писмо, съдържащо куршум, снимка на Бойко Борисов и заплашително послание, съставено от вестникарски изрезки. Досущ като в роман за мафията. Информацията се появи в някои вестници като изтекла от спецслужбите. Официално потвърждение не се появи. И този случай бе погребан. Борисов обаче коментира, че го заплашват, защото бори контрабандата и е спрял заради съмнения обществени поръчки за 1.7 млрд. лева. И добави с мъжествен драматизъм: "Аз съм си поел кръста".

В цялата тази верига от събития с тежък криминален оттенък се натрапва усещането, че държавата не може или не иска да разкрие истината. Ако наистина е имало разкрити опити за покушения, къде са осъдените?

Факт е, че нищо не е в състояние да ядоса Бойко Борисов така, както свързването му с Пеевски. Предният му гневен изблик дойде, когато натрапчиво се понесоха съмнения, че мастити пътни и други поръчки за много милиони се поверяват на фирми, свързани с Делян Пеевски и Валентин Златев, а на среща на премиера с емигранти в Лондон младеж го попита дали, като застане пред огледалото, не вижда в него корпулентния депутат бизнесмен. Борисов така се жегна от въпроса, че нареди разтуряне на съмнителните обществени поръчки. После същите бизнес кръгове пак спечелиха търговете, някои и с още по-високи цени.

Точно когато бе на вълна "прекратяване на обществени поръчки", Борисов направи загадъчен анонс по Би Ти Ви:



"Пеевски си отиде,



Пеевски напуска страната и много скоро вече няма да е дъвка". Така и не разбрахме какво искаше да каже. Може да се е объркал. А може да е имал предвид не че Пеевски се изнася телом от България, а че прехвърля бизнеса си на фирми, ситуирани зад граница - например някъде в арабските емирства... за да не му "дъвчем" капиталите и доходите. Което донякъде случи.

Само че Пеевски не си е отишъл, напротив. Той издава вестници. Пише закони - за офшорки, за КТБ, за финансирането на медиите. Мята ги в деловодството на НС, а ГЕРБ и ДПС ги приемат. Не се налага да защитава законотворчеството си в пленарната зала - ГЕРБ го правят вместо него, докато той записва поредно отсъствие от Народното събрание. А премиерът нека се нервира от президентските въпроси и да отрича всякакви връзки с Пеевски.

Поведението на президента е озадачаващо. Меко казано.



Румен Радев обвинява премиера, ама не съвсем



- само го пита дали има таен бизнес с Пеевски и дали му урежда обществени поръчки. Само че президентът, който е сред най-информираните хора в държавата, ако разполага с данни за нередности, нарушения, престъпления, трябва да ги подаде на компетентните органи, а не да задава въпроси и да хвърля стръв на медиите.

В нормална държава президентът няма да занимава медиите с питанки, а ще сезира прокуратурата. И прокуратурата не би се правила на ударена, а би запретнала ръкави да отговори на въпросите на Румен Радев. Обаче ние не сме нормална държава и отвън непрекъснато ни го казват. Затова не ни искат в Шенген, в еврозоната и прочие - нищо че хората на власт може да се правят на ударени до второ пришествие.

И какво като водещи политици се замерят с неудобни въпроси? Калта хвърчи без сериозни последствия. Институциите напълно са заприличали на трите маймуни "Не чух, не видях, не разбрах". ДАНС, НАП, БОРКОР, Икономическа полиция, АДФИ, прокуратура и прочие - сигналите потъват в тях като вода в сюнгер. Въпросите на обществото също.

И така си оставаме в блатото. От време на време някой хвърля камък, цопването събужда жабите, те крякват тревожно и отново задрямват. До следващото цопване на сензация еднодневка. Всичко това ще се повтаря, докато обществото се примирява и го позволява.