Дълга колона младежи, пристъпващи с маршова крачка. В ръцете им - гора от пламтящи факли. Развяват знамена, вървят в мълчание. Нарушават го само мощните удари на барабан, който поддържа ритъма на колоната. Мегафон разцепва тишината: "Българийо!" "Събуди се!", изревава в отговор колоната. Самотен глас кряква: "Зиг Хайл!". Отвръщат му с шъткания да мълчи.

Така изглеждаше родният "Луковмарш" тази година. Колкото и да отричаха организаторите подобни асоциации, траурното шествие (както го рекламираха) в памет на ген. Христо Луков беше съвсем очевидно моделирано по националсоциалистическите митинги, които ежегодно са разтърсвали германския град Нюрнберг през 20-те и 30-те години на миналия век. Горяха факли, шествието пое с команда "Ходом марш!". Че и реч на немски дори се произнесе. Вярно, свастики нямаше. В началото някой издигна келтски кръст (една от емблемите на съвременния неонацизъм), но бързо го смъкнаха. Униформите, за разлика от предните години, също се избягваха, макар че организаторите не се стърпяха и изтъпаниха отпред един от "бойците" във войнишки мундир.

Участниците не бяха толкова много - 1500 - 2000 души. За сравнение обаче хората, които се събраха да протестират под наслова: "Без нацисти по улиците ни", бяха 10 пъти по-малко. И демонстрацията им беше ограничена до едно кръгче по страничните улички около булевард "Мария Луиза". Докато крайнодесните минаха уверено и спокойно през самото сърце на София. Скандиранията им огласиха "триъгълника на властта", където се събират Народното събрание, Министерския съвет и президентството. А факлите им пламнаха край патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Присъствието на властта се забелязваше единствено по кордона полицаи, който



съпровождаше шествието на почетно разстояние



И всичко това на фона на започналото преди по-малко от два месеца българско председателство на демократичния, либерален, мултиетнически и мултикултурен Европейски съюз. По-абсурдно трудно можеше да бъде.

И институциите, и политиците бяха наясно, че става нещо, което не би трябвало да се случва. Но както обикновено, не направиха нищо. Тонове високопарни приказки срещу "езика на омразата" и "антисемитската и нацистката идеология" се изляха през последните няколко месеца, докато датата на провеждане на шествието неумолимо наближаваше. От ГЕРБ надигнаха глас, колкото да ги чуят американските им приятели, и мигом забравиха цялата история, след като зам.-шефът на партията Цветан Цветанов получи похвала от Световния еврейски конгрес. БСП пък използва случая, за да напомни за позабравеното си антифашистко минало. Но само предизвика гръмовен политически скандал, след като злополучно намеси в случая т.нар. Народен съд, и така изтласка "Луковмарш" от медийното внимание. "Обединените патриоти", твърде заети да опъват ски лифтове, както и собствените си нерви, дори не обърнаха внимание на събитието. А



ДПС, мнимият стожер на българския либерализъм,



се задоволи с едно по-остро парламентарно питане по темата към вътрешния министър.

Топката остана в слабите ръце на столичния кмет Йорданка Фандъкова, която зорлем се осмели да забрани шествието. Кураж й дадоха НСО и СДВР, които посочиха, че маршрутът на "Луковмарш" минава през "стратегически обекти от значение за националната сигурност" (МС, НС, президентството) и се пресича с маршрутите на чуждите делегации, пристигащи за европредседателството. Забраната обаче падна в Софийския административен съд, който определи, че кметът няма основание да отменя мероприятието, а е трябвало да промени маршрута му (нещо, което самите организатори са били съгласни да обсъдят). Фандъкова обаче беше свършила задачата, възложена й от ГЕРБ - да реагира политически на шествието. А дали ще се проведе или не събитието, управляващите не се вълнуваха.

И то се проведе. Можем да не се съмняваме, че до следващия месец, когато отбележим на 3 март "правилния патриотизъм", всичко ще е забравено. Така е най-лесно за всички - да се преструваме, че тези хора ги няма. Или най-много, че става въпрос за група маргинали, които са изпълзели на светло за кратко време, а сега ще се върнат в пещерата, където са били. И ще направим голяма грешка.

Отдавна стана очевидно, че



крайната десница е във възход на целия европейски континент



И не става въпрос само за популистите, които се издигат на гребена на вълната, благодарение на антиимигрантските настроения. А за екстремисти, които едва-едва крият носталгията си по отдавна отминалите времена на Третия райх. Това с особена сила се отнася за Източна Европа, която по ред причини се оказа далеч по-уязвима за подобни идеологии от Запада.

Българските крайнодесни също черпят сила от нарастващата популярност на идейните си съмишленици от други страни. Поддържат тесни връзки помежду си, провеждат съвместни политически акции (наскоро организаторите на "Луковмарш" се похвалиха, че сродна организация във Франция е сменила табелките с името на улица "Георги Димитров" в Париж на "Христо Луков"). В нещо подобно се превръща и самият "Луковмарш", който вече събира екстремисти от редица чужди държави, като Германия, Швеция, Полша и др. Тук тези хора се чувстват по-сигурни. Първо, защото общественото мнение у нас (за разлика от Западна Европа) не гледа на тях толкова враждебно. Второ, защото няма кой да им се противопостави идеологически (активните антифашистки организации са слаби и малобройни, отново не като в западните страни). И трето, политическата система реално не се вълнува от тяхното присъствие, а държавните институции не знаят как да им се противопоставят (пък и като липсва заповед от политиците, нямат и воля да го направят).

Затова и крайнодесните малко по малко се завръщат на обществената сцена. Още не смеят обаче да се разкрият и затова надяват маската на антикомунизма. "България поема по национален път! Всички комунисти - на съд, на съд, на съд!", беше сред основните лозунги на шествието. Тактиката им е сполучлива и



до голяма степен смекчава потенциално враждебните настроения



спрямо тях, тъй като в България ненавистта спрямо комунизма не само остава силна, но и парадоксално расте сред най-младите. Макар че изобщо не са били свидетели на соцрежима, те са основната група, от която крайната десница черпи нови попълнения. Затова и Луков с неговата биография се превърна във фокус на движението. В ядрото на идеологията им обаче остава изтърканият лозунг: "Свободен, социален, национален". И него участниците в шествието го скандираха многократно. А именно в тези три думи се съдържа есенцията на националсоциалистическата доктрина.

Това съвсем няма да е последната година на "Луковмарш". И не само защото законът в сегашния му вид го позволява. А защото дясната вълна в Европа и затъпялата родна политическа класа, съсредоточена само в собствените си далавери, го захранват с нова сила. Чужденци от всички краища на континента ще продължат да се стичат в София всеки февруари, за да маршируват по столичните улици. Редом с тях ще вървят (все повече) млади българи с елементарни представи за историята и идеологиите, които искат да се поперчат с горящите факли пред камерите и да изкрякат "Зиг Хайл", докато полицаите извръщат глави. "Бъдещето ни принадлежи", казват крайнодесните. И ако политиците не извадят глави от пясъка, нищо чудно да се окажат прави.