Концепцията на социалното министерство за реформа в ТЕЛК и НЕЛК беше посрещната с критики на първото й обсъждане в съвместно заседание на комисиите по социална политика и по здравеопазване в парламента. Промените, които се обещават от години, все още не са оформени в законопроект.

Основната постановка на предложената реформа е експертизата да се раздели на две - здравното министерство да преценява заболяването, а социалното - доколко то пречи на болния да работи. Това налага и създаване на две комисии - здравна, която ще определя степента на увреждане, и комисия за експертиза на работоспособността, която според концепцията трябва да заработи към НОИ през 2019 г., а цялостният модел да тръгне от 2020 г. Предложената реформа е свързана с 18 нормативни акта, които също трябва да претърпят промени. На този етап обаче разгорещените дискусиите по концепцията не предвещават бързо постигане на консенсус.

Основните дебати са свързани с втората комисия за експертиза на работоспособността, която трябва да заработи към НОИ и бъдещето на инвалидните пенсии. "Новият модел не само няма да реши проблемите на системата, а дори ще ги задълбочи. Предложената концепция има само една цел - да намали механично броя на инвалидите. Тя ще лиши от инвалидна пенсия тези, които работят, както и тези, за които новите комисии към НОИ решат, че могат да тръгнат на работа. А след като оценим работоспособността им, кой работодател ще ги наеме?", коментира по време на заседанието д-р Боряна Холевич, председател на Сдружението на лекарите от ТЕЛК - София. Всъщност от текстовете на концепцията не става ясно дали работещите ще имат право и занапред да получават инвалидните си пенсии.

Обясненията на вносителите са, че реформата ще помогне на системата да се отърси от фалшивите експертизи. Според изнесената статистика от 2000 г. насам разходите за инвалидни пенсии са скочили около седем пъти. Очаква се голямото свиване да започне със социалните пенсии, които не са обвързани с осигурителен стаж. Според организациите на хората с увреждане обаче новата методика по-скоро ще отвори кутията на Пандора. "Въпросът ни е след като от неработоспособни станем работоспособни, кои права ще ни бъдат отнети. Голяма част от хората с увреждания няма да могат да се вградят в трудовия пазар. Анализите сочат, че българските граждани с трайни увреждания са над 150 хил. От тях 30% са с основно образование, а 45% са с общ хуманитарен профил, те няма къде да се реализират на трудовия пазар у нас", каза Павел Савов, председател на българската асоциация за рекреация, интеграция и спорт.