Оценките за развитието на България са противоречиви. Зависи от гледната точка. За Запада сме дълбоката провинция на Европа, най-бедните в ЕС и т.н. Но ако се огледаме в радиус 1000 км от нас, ще установим, че положението в България изобщо не е толкова зле. А ако се върнем 20 години назад и сравним с днес, ще се учудим колко дълъг път сме извървели.

Позитивите и негативите на България са добре известни. Големият плюс на България за разлика от други държави в района в радиус от 1000 км е, че ние вече от доста време сме в ЕС, в НАТО, а други още поколения ще мечтаят за място в тези организации. Освен това сме сравнително спокойна и стабилна държава в момента - около нас не е така.

Имаме и някои забележителни икономически постижения през тези 20 години. България е една от най-ниско задлъжнелите държави в Европа. Сега сме на трето място, а бяхме дори на второ по съотношение на държавен дълг към БВП. Докато преди две десетилетия сме били сред най-задлъжнелите държави в света. Тоест, изпреварили сме по този показател цяла Западна Европа. Вече всички знаят, че имаме най-ниските данъци в Европа и едни от най-добрите в света. Нашата данъчна система има и друго голямо достойнство, което по-рядко се изтъква - нейната простота, а красотата е в простотата. Имаме плоски, еднакви ставки, сравнително малко преференции и изключения.

Превъзхождаме Западна Европа и в пазара на труда - като повечето източноевропейски държави сме по-либерални, в добрия смисъл. Ако не вярвате, сравнете как се освобождава работник или служител във Франция например и у нас.



Списъкът с негативите обаче е доста по-дълъг



Въпреки горните предимства България си остава в периферията на континента. Да, качили сме се на влака, но се люшкаме в последния вагон.

Като български гражданин аз умирам от срам, че година след година всяка публикация в чуждестранните медии - независимо по какъв повод е, започва с едно и също изречение: "България, която е най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС". Това е изключително голям срам. Това е и етикет, от който много трудно ще се отървем. Също както Бразилия може още 100 години да не спечели световното първенство по футбол, но имиджът й сигурно още сто години ще е на шампион, на голяма сила.

А ако се върнете назад, ще видите, че не бяхме най-бедната и изобщо не бяхме най-корумпираната страна. Тогава не това бяха най-големите проблеми, но сега станаха. Защо - защото няма политическа воля и никой нищо не прави, за да промени лошата слава на България.

Нас продължават да ни третират като дълбоката провинция,



но и ние имаме поведението на дълбока провинция



България продължава да е извън еврозоната, извън Шенген, някак ни подритват и ни казват: вие се благодарете, че изобщо сте в ЕС, защото май не трябваше да ви пускаме, и забравете още едно поколение за Шенген и за еврото.

Но в същото време и ние не правим необходимото. В държавата текат дебати в момента по темата за еврото и аз съм учуден колко много хора - дори знаещи, се изказват против влизането ни в еврозоната. Да бяхме си стояли тогава като други държави около нас, които нищо не са направили в последните 30 години.

Като не си в еврозоната, не си в общия банков надзор, не си в съюза на капиталовите пазари и др. А като си "извън", това те прави втора или трета категория държава. Не сме член на ОИСР - на най-богатите държави, но и не кандидатстваме, сякаш нямаме интерес.

Всъщност ние като нация, като държава никога не сме били добри в международния си имидж. Румънците се справят далеч по-добре от нас и някак си успяват, дали с по-големия си размер, дали с по-добър пиар или по-силно лоби, по-добре да се представят от нас.

Нерадостно е положението с инвестициите. 1996 г. беше най-катастрофалната за България, но дори тогава имаше неколкостотин милиона долара чуждестранни инвестиции, които за малката ни икономика бяха на прилично международно ниво - около 6% от БВП, което беше повече от Китай и САЩ. След което имаше шампионски години - върхът бе 2007-а, когато в България чуждите инвестиции бяха над 30% от БВП, което беше бронзов медал в света по това време. И бяха в пъти повече от Румъния.



Ето че чуждите инвестиции са слезли на нивото от 1996 г.



като обем, а като процент от БВП не са много далече от нулата. В България, колкото чужди инвестиции има, горе-долу толкова си "взимат шапката" и си тръгват. Една след друга големи компании продават на местни групи и си заминават на хиляди километри, това е тенденцията в момента. Дано да докараме автомобилен завод, но засега не се получава.

Като гледам графики и статистики отпреди 15 години, виждам, че сме били пред Румъния по доходи. И не само по доходи, по много други показатели сме били по-напред, даже и във футбола. А днес по почти всички показатели Румъния ни превъзхожда. Браво на румънците - без да са идеални, ни изпревариха. Не знам дали някога ще успеем да ги догоним.

Сигурно става досадно да повтаряме, в последните години в държавата няма реформи, но това е истината. Да, може да се сетим за някои реформички в някой и друг сектор, но е необходимо много повече. Много от секторите, особено тези с преобладаващо държавно участие, са там, където са били и преди 10 или 15 години.

Забележете колко много се занимаваме с проблеми в енергетиката, в здравеопазването и как отдавна не се занимаваме с телекомуникационния сектор. Защото този сектор отдавна не е държавен и в него има силна конкуренция.

По интернет България е на световно ниво и с това можем да се гордеем, също както се гордеем с художествената ни гимнастика например.



В енергетиката какво се е променило в последните 15 или 13 години?



Няма приватизационни сделки, няма големи нови проекти, либерализацията буксува. Защо нямаме осем доставчика на ток вкъщи, а е само един? Тези неща ги говорим от години. Цената на тока продължава да е популистки политически въпрос.

Пазарът на труда е особено гореща тема. Да, всички искаме доходите в България да растат бързо, така че някой ден вече да не сме "най-бедните в ЕС". Но ако си работодател, не съм сигурен, че искаш и че можеш всяка година да вдигаш заплатите с 10 или 20%. Защото не е лесно да изкараш приходите за такова увеличение.

Все пак положението не е толкова лошо. България е на второ място след Румъния по ръст на доходите в ЕС в последните години. Проблемът сега е другаде. Днес сме горе-долу като в 2008 г. по отношение на пазара на труда. Тогава безработицата беше много ниска, така е и сега. Доходите растяха бързо, както и сега. Тогава имаше глад за кадри, и сега го има. Сега трябва много да внимаваме - защото вижте какво стана след 2008 г., като удари световната криза. Икономиката бе прегряла, после отиде в точката на замръзване, нямаше растеж, нямаше инвестиции и хората започнаха да търсят работа другаде. Емиграцията продължава и тя никога няма да стане нула, но тече и обратният процес - някои хора започват да се връщат в България. Според мен недостигът на кадри има и добра страна, защото това дава възможност на десетки и стотици българи от чужбина да се върнат и да си намерят работа тук, вместо да мият чинии и да берат ягоди зад граница. И не виждам особен проблем, ако някой украинец или молдовец дойде да поработи на Черноморието ни или в ИТ сектора. Тревогите на синдикатите са силно преувеличени.

Големият проблем на България е, че в последните години караме на стара слава, движим се бавно, с много малко нови идеи и реформи. Това трябва да се промени.



* Авторът е икономист и предприемач, бивш вицепремиер и ексминистър на икономиката, на транспорта и на административната реформа. Текстът се базира на изказването му на проведената в София кръгла маса "Бизнес климатът в България - точка на размразяване".