Скандал в периферията на ЕС се оказа неочаквано предизвикателство пред усилията на блока да създаде по-сигурен банков съюз. Латвийската банка ABLV се срина в края на миналата седмица заради проблем, който надзорните агенции на ЕС не видяха, че се задава - съмнения за пране на пари, свързани с оръжейната програма на Северна Корея, и наказателно преследване срещу банката от властите в САЩ.

Проблемите на ABLV са още един удар по банковата система на Латвия и репутацията й след скорошните обвинения за вземане на подкуп към гуверньора на Централната банка на балтийската държава Илмарс Римшевич. Случаят не е свързан с ABLV, настояваше преди дни финансовият министър на Латвия Дана Рейзниеце-Озола, но и двата инцидента са фрапиращи за бившата съветска република, която се присъедини към еврозоната преди 4 години.

Фалитът на ABLV може и да не окаже голямо въздействие върху финансовата стабилност в Европа, но показва огромна дупка в надзорната система на банковия сектор, която Брюксел разработи заради финансовата криза. Много от въведените след кризата правила, които продължават да са в сила, не попречиха на третата по големина банка в Латвия да фалира, тъй като Единният надзорен механизъм към Европейската централна банка (ЕЦБ) не се занимава с проверки при съмнения за пране на пари. Това предизвика критики, че банковите регулации в ЕС са само последваща реакция, фокусирана върху притесненията, свързани с необходимост от свежи пари и ликвидност, и не отчитат всички други опасности банките да се изправят пред проблеми.

Прането на пари не създава големи притеснения след кризата и никога не е обмисляна възможност да бъде наблюдавано на централно европейско ниво - националните регулатори в страните членки твърдят, че това ще бъде прекалена намеса в суверенитета на дадена държава.



САЩ го направиха



ЕЦБ побърза да избегне поемането на отговорност по случая с ABLV. С изявление отпреди дни председателят на надзорния съвет на ЕЦБ Даниел Нуи заяви: "Нарушаването на законодателството в сферата на прането на пари може да бъде симптом на по-дълбоко вкоренени управленски недостатъци в една банка, но ЕЦБ няма правомощия за разследване, за да разкрие такива недостатъци."

Подобно обяснение обаче не беше много убедително пред критиците. "Ако ЕЦБ наблюдава банки, щеше да забележи случващото се", казва дипломат от страна от еврозоната. "Странно е, че САЩ посочват проблема".

Латвийската банка затъва в проблеми, след като Министерството на финансите на САЩ разпространи на 13 февруари съобщение, че има "съмнения за пране на пари" и срещу нея ще бъдат предприети действия. Когато финансовата институция започна да усеща "сериозно влошаване във финансовата си позиция, ЕЦБ инструктира финансовия надзорник в Латвия да замрази всички плащания, осъществявани от ABLV. На 24 февруари обаче ЕЦБ беше принудена да обяви банката за "фалираща или близо до фалит", което означава, че ABLV или трябва да бъде спасена според правилата на ЕС за преструктуриране, или да й бъде разрешено да обяви фалит.

Единният борд по преструктуриране - агенция на ЕС, натоварена с подобни решения, незабавно обяви, че спасяването на латвийската банка няма да е в обществен интерес. ABLV няма да бъде фалирана според латвийското законодателство - или според това в Люксембург, тъй като ЕЦБ реши, че и подразделението на латвийската банка в херцогството също е в състояние като това на банката майка.



Следващият път може би няма да е толкова лесно?



Макар и третата по големина в Латвия, ABLV е сравнително малка банка с общи активи за 3.6 млрд. евро по данни от септември. Това означава, че негативните последици от фалита й са ограничени. Брюксел обаче може да няма толкова голям късмет следващия път, ако по-системно значима банка се срине по подобни причини.

Все още не е ясно дали ще се промени нещо в подхода на ЕС към банковия надзор. Зам.-председателят на ЕК, отговарящ за финансовите услуги, Валдис Домбровски повтори, че прилагането на разпоредбите, свързани с прането на пари се осъществява "на национално ниво" и "ние обсъждаме" въпроса дали е необходимо по-добре координирано прилагане в рамките на ЕС.

Според Никола Верон от брюкселската неправителствена организация "Брюгел" ЕЦБ може и да не е точната организация, която извършва банковия надзор. "Не бих препоръчал това да се възлага на ЕЦБ, която вече натрупа достатъчно правомощия", казва той. "Според мен Европейският орган за ценните книжа и пазари трябва да получи повече правомощия за поведението на финансовия сектор като цяло".



Франкфуртска дилема



Самата ЕЦБ, изглежда, се колебае дали да поеме подобна роля. В интервю от март 2017 г. Нуи отхвърли призивите централната банка на еврозоната да има отговорности, свързани с прането на пари. "Единният надзорен борд не може да поема подобно задължение, тъй като вече имаме задачи, които изискват да насочим към тях цялото си внимание".

В писмо до евродепутата от групата на Зелените Свен Гиголд, написано пет месеца по-късно, Нуи признава, че има риск - включително и пране на пари - и той е "един от основните за банковите системи на държавите, използващи евро". "Доказателство за пране на пари също е полезно за правилната оценка на членовете на борда и основна функция на определени институции, които тя наблюдава", допълва Нуи.

Накрая решението зависи от политиците в ЕС, които трябва да осмислят въпросите за способността на ЕС да отговори на банкови кризи и правото националните органи да наблюдават за нарушаване на правилата за пране на пари. "Това не е лесно за дебат, но пък сега е точният момент", казва дипломат от държава в еврозоната. "Според мен (на политическо ниво) има желание за това".

В интервю за "Политико" премиерът на Латвия Марис Кучинскис заяви, че е "отворен за възможността" да се увеличат правомощията на ЕЦБ, за да разследва банките от еврозоната за пране на пари.