Премиерът Бойко Борисов чертае схеми за железопътни, автомобилни и цифрови магистрали на Балканите, но единствената му сигурна магистрала в момента е словесната. Здравата връзка на България с държавите от Западните Балкани е думата "будала", завещана ни от петвековната османска просветителска мисия по тия земи. На всички езици в района означава едно и също, включително и на албански. Където и да отиде, нашият премиер разчита на нея като шперц за отваряне на всякакви врати.

Отнесе го чак в Лондон, за да му е подръка за непредвидени случаи. Хрумне му нещо гениално - и хоп,



шперцът влиза в действие



Седят си балканските лидери на кафе и сладки, разглеждат чертежи на Борисов и той внезапно пуска в действие универсалния си ключ: "Дали не бихме могли да помислим за общо финансиране, един балкански проект за електропреносната ни система. Днес ми дойде идея, че това би било чудесно решение за АЕЦ "Белене". АЕЦ "Белене" с европейско финансиране, с акционери всички нас, можем да го преговорим... Имаме два платени нови ядрени реактора за 2200 мегавата, платили сме ги и стоят в кашони, дали сме за тях 4 милиарда, защо да не бъде изградена новата АЕЦ като балкански проект с общо европейско финансиране".

Защо не? - Борисов, който докара централата до готови реактори насред "гьол", вече не се срамува да показва пред света колко е изпразнена от здрав разум неговата енергийна политика, щом "строи" АЕЦ чрез хрумки и раздумки. Какво чудно тогава, че една Гинка може да си напазарува половината електроразпределение в Борисовата държава? Така й хрумнало - така направила. И тя като Борисов не се притеснява за парите (320 млн. евро), защото нали за това са банките, някой да им ги поиска. Но докато Гинка от Пазарджик не смее да назове банката си благодетелка, Борисов направо сочи кого си е избрал за касиер - Европейската банка за възстановяване и развитие, поканила го на инвестиционния форум в Лондон.

Няма как ЕБВР да не чака с нетърпение подхвърлени идеи, за да отвори трезора си. А когато става дума за чужди пари,



Борисов няма спирачки



Атомната централа е между другото. Неговият размах е много по-голям: "Крайно време е да говорим с цифри и срокове за транспортните коридори. Цялата сума на инвестициите в инфраструктура на Балканите ще струва 30 милиарда евро", заяви той, сочейки на карта къде ще минат транспортните коридори с номера 4, 8 и 10. И след това вметна, че ще трябват и едни 5 млрд. евро за цифрова магистрала на Балканите. "Трябва да направим възможно привличането на големи инвестиции (на Балканите)", разпали се той, забравяйки, че точно по негово време секнаха чуждите инвестиции в България и държавата остана да разчита само на еврофондове и на помощи от емигранти за роднините им у дома. "Така че хибридното финансиране ще има успех", изтърси в заключение той, без да съобрази, че в Европа терминът "хибридно" е синоним на "руско" (например, "хибридната война" на Путин). За да се разбере



колко далеч са фантазиите



на Борисов от действителността, достатъчно е да се види какво пише в Европейската стратегия за Западните Балкани, огласена на 6 февруари. В обяснителна бележка под формата на въпроси и отговори се казва: "Комисията предлага до 2020 г. да бъде увеличено настоящото финансиране за Западните Балкани по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ в допълнение към 1,07 млрд. евро, които вече бяха предвидени за региона за 2018 г. Увеличеното финансиране е необходимо за важни инвестиции, по-специално в инфраструктура в областта на транспорта, енергетиката и цифровизацията." Както личи, Еврокомисията има по-скромно въображение от Борисов, защото се придържа към реални проекти и финансови възможности, а не към художествени съчинения. В условията на Брекзит, когато никоя от държавите нетни донори не желае да се натовари с допълнителни вноски в евробюджета, е доста нелепо да се говори на едро за десетки милиарди и дори да се поставя срок до 1 март "всеки да си напише домашното", т.е. да си направи заявката колко иска от Европа.

Но така е в Гинкиното кафене на Балканите - Борисов поднася шербета. А зад гърба му е председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, който предния ден направи в Тирана не по-малко смайващата прогноза, че 2025 г. е възможният срок за присъединяване към ЕС на шестте държави от Западните Балкани. Той обаче бързо усети гафа и се поправи, че е имал предвид само Сърбия и Черна гора, и то при условие че изпълнят всички критерии. Разочарован от вметката му, албанският премиер Еди Рама заяви в Лондон на другия ден, че "Борисов е Меркел на Балканите" (а не Юнкер).



Лесно е да се говори на едро,



трудностите идват, когато се навлезе в детайлите. Проблемите възникват не само при разговор кой колко пари да даде, но и щом се стигне до конкретни оценки кой каква европейска перспектива заслужава. Вярно е, че Сърбия и Черна гора преговарят за членство в ЕС за разлика от другите чакащи на старта, но пред двете стоят пречки, които едва ли ще паднат до 2025 г. Сърбия трябва да признае Косово за отделна държава, за да не внася в ЕС неуредени междудържавни проблеми, но на 17 февруари президентът й Александър Вучич заяви, че тя "никога няма да признае независимостта на Косово". От Черна гора се искат "конкретни резултати в областта на правовата държава и борбата с корупцията и организираната престъпност". Точно това се иска и от България 11 години след приемането й в ЕС, като за целта е поставена под специално наблюдение. Като се има предвид злополучният опит с нея, Брюксел едва ли ще направи компромис за Черна гора и няма да бърза да я препоръча за годен член на ЕС. Разбира се, междувременно Жан-Клод Юнкер ще си е отишъл, защото мандатът му изтича в края на 2019 г. и няма да се бори за преизбиране.

Вместо да чертае виртуални европейски магистрали из Балканите, Борисов би могъл да се концентрира върху проектите в собствената си държава, защото



раздумките в балканското кафене ще свършат



само след четири месеца, когато изтече ротационното председателство на България в Съвета на ЕС. Тогава ще му стане ясно, че нищо не е помръднало. Магистрала "Струма" е все така блокирана в дефилето на Кресна и липсата дори на проектиран трети лот създава риск да бъде отнето всичкото й европейско финансиране. Така вместо да получава пари, България ще трябва да връща - повече от 1 млрд. евро. Магистрала "Хемус" напредва не по-бързо, отколкото по Живково време. Що се отнася до магистралата София-Видин, заради чието пренебрегване зачестиха протестите в Северозападна България, Борисов засега я вижда само като част от коридор №4, т.е. като хипотетична европейска, но не и като реална българска работа. За АЕЦ "Белене" дори не си струва да се очаква каквото и да било, щом предлага на всеки срещнат да я дострои. Пък и електроразпределението, както се вижда, отива в незнайни ръце. Тепърва щял да проверява в чии.

Както винаги Борисов е силен в лакърдиите, стига да има будали да го слушат. В България броят им постепенно намалява, но не свършват, щом му дават възможност да се хвали, че все той печели избори (без последните президентски). Въпросът е колко търпение ще имат зрителите в неговото балканско шоу, а и докога европейските лидери ще го смятат за безобиден, но забавен дърдорко.