Със срива на доверието в политиците расте вярата в добрия мениджър. Той е технократ, който борави с научнообосновани методи, факти и числа, решенията му се оценяват според скала от обективни показатели. Дали зад тази тенденция не се крие определена идеология? Така беше представена дискусията "Мениджмънтът като идеология?", проведена в Центъра за култура и дебат "Червената къща". Участие взеха български и френски учени и преподаватели.

На пръв поглед термини като "мениджмънт" и "идеология" трудно биха могли да битуват един до друг. Идеологията е система от възгледи за обществото и света, изразявана от определена социална или политическа група. В този смисъл идеологията е субективна и едностранчива - приемлива за едни и категорично отхвърляна от други, които споделят различни ценности и интереси.

Мениджмънтът, от друга страна, изглежда като олицетворение на прагматизма и обективността. През последните няколко десетилетия се е развил до същинска наука, определяща начините, по които би могла да се оптимизира дейността на организациите. Хора, технологии, капитал, знание - мениджмънтът събира и координира тези елементи в едно хармонично цяло, което да постига желани цели и резултати. Къде е тук обаче мястото на идеологията?



Отговорът трябва да се търси в ценностите



Мениджмънтът изобщо не е ценностно неутрален, както по презумпция се приема, смята проф. Жил Руе (преподавател във Висшия институт по мениджмънт във Версай, Франция). И това се разкрива в начина, по който мениджмънтът предписва на хората определено възприятие към света и към самите тях. Организациите освен всичко друго са и човешки общности, посочи Руе. А тези общности се ръководят от определени представи за икономиката и политиката, развитието и прогреса. Именно управлението на организациите според тези представи и съпътстващите ги ценности придава идеологически характер на мениджмънта.

В основата на мениджърската идеология, смята Руе, стои разбирането, че се намираме, индивидуално и колективно, в състояние на "постоянна икономическа война". Организациите се съревновават помежду си, а индивидите се конкурират един с друг в рамките на организациите. Всеки участник във войната трябва да мобилизира себе си и всеки наличен ресурс, за да я спечели. А най-важният ресурс днес е човекът.

Именно затова "идеологията на мениджмънта е идеология на човешките ресурси". Хората биват разглеждани (и използвани) като ресурс по същия начин, по който това се прави с материали, технологии, капитал, сгради и др. По този начин напълно се преобръща връзката между икономическо и социално. Компаниите престават да бъдат инструмент в ръцете на хората, чрез който да се развива обществото. Става точно обратното - хората биват мобилизирани за развитието на икономическите организации.

Ключовият момент обаче е, че самите хора усвояват тази идеология.



И започват да разглеждат себе си като ресурс,



който трябва да бъде развиван и използван. "Борим се, за да влезем в най-доброто училище и най-добрия университет, борим се за позиция в организацията, в която работим, борим се да си създадем репутация", даде пример Руе. Което стимулира хората "да култивират своята годност за работа", да оптимизират своя личен капитал и да го продават.

Изменя се и начинът, по който организациите контролират своите членове. На съвременния мениджмънт не му е необходима толкова властта от дисциплинарен тип (описана от френския философ и социолог Мишел Фуко), при която се налага контрол върху човешкото тяло, за да бъде направено "полезно, покорно и продуктивно". Сега подобен ефект се търси над човешката психика. Причината е, че организациите днес, особено бизнес компаниите, се нуждаят от автономни индивиди, които са свободни да упражняват своя интелект и креативност. Това "освобождение" на тялото и духа обаче е чисто условно. "Защото ние сме свободни, изцяло свободни, да работим 24 часа в денонощието", счита Руе. И го правим по собствено желание, за да можем да "оцелеем" в икономическата война, в която сме участници. Вече не е необходимо организациите да налагат дисциплина, защото



хората се дисциплинират сами



Онези, които не успяват да поддържат високо ниво на резултати, изпадат от състезанието. "Когато имаме победител, неизбежно имаме губещи", посочи Руе.

Подобно идеологическо разбиране за мениджмънта отдавна не е ограничено само в сферата на икономиката. Политиците усвояват и прилагат това схващане като метод на държавно управление. И се аргументират, че за да бъде ефективно и успешно, цялото общество трябва да бъде ръководено като бизнес от ефективни мениджъри. Пример за такова отношение е френският президент (и бивш високопоставен държавен служител и инвестиционен банкер) Еманюел Макрон, който гледа на своята страна като на една голяма компания.

Тази идеология не е съвсем нова, изтъкна проф. Ивайло Дичев (културолог и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"). Проявленията й могат да бъдат забелязани още в края на XIX век. Тогава в Мексико например се появяват т.нар. cientificos - група държавни служители, повлияни от позитивизма на френския философ Огюст Конт. Cientificos вярват, че практическото прилагане на научни методи, особено от социалните науки, може да разреши националните проблеми, свързани с финансите, индустриализацията и образованието. Подобно схващане намира отражение и в идеологията на режима, установен в България след 9 септември 1944 г. Нейните пропагандатори твърдят, че научният комунизъм е в състояние да прогнозира бъдещото обществено развитие на човечеството.

Според Дичев представата за някаква технократска форма на управление и днес продължава да привлича българите, най-вече заради перманентното им разочарование от политиците. Отражение на подобни настроения беше политическият успех на Симеон Сакскобургготски през 2001 г., който обещаваше да управлява чрез успели млади мениджъри, доведени от чужбина. На същото до голяма степен залага в момента и шоуменът Слави Трифонов, който представи подобни лица в своя кастинг за нови политици, които да заместят сегашните.

Мениджърското управление обаче не е в състояние да замести политическата система. "Обществото не е консенсусно. Ние сме различни, имаме различни интереси и идеи, които трябва да се изразят, да се сблъскат, да доведат до спор и решение. Това не може да се реши от технократа", смята културологът. По думите му "мениджърът трябва да бъде под лидера. А тук сме в ситуация, в която се получава така, че везирът е по-важен от султана". "Хората изразяват своята омраза срещу елитите със своята вяра в scientificos. Ще дойдат експертите, новите лица и ще оправят всичко. Но накрая всичко свършва с разочарование. Тази идеологическа илюзия блокира възможността на хората да се мобилизират и да се борят за своите интереси", обобщи Дичев.