- Г-н Христов, в парламента започна обсъждането на реформата в ТЕЛК, с която експертизата трябва да се раздели на две - медицинска за увреждането, и социална, която да преценява какво може да работи човек с това увреждане. Голяма част от хората с увреждания изпаднаха в паника, тъй като смятат, че правата им не са гарантирани. Съгласен ли сте с тях?

- На хартия идеите изглеждат добре. Въпросът е как ще се реализират. Системата, която в момента правителството се опитва да прокара, от гледна точка на рационалност не е лоша. За хората с увреждания има две важни неща - помощните средства и да си намерят работа. На този етап човек с ампутация като мен отива в здравната комисия, получава решението на ТЕЛК и след това най-често се затваря между стените на дома си. Идеята за въвеждането на социална комисия е тя да преценява дали този човек може да упражнява някакъв труд. Аз например мога да работя на компютър, комуникативен съм. Хората на инвалидна количка пък могат да упражняват ръчен труд. След като се приеме двойната експертиза, социалното министерство трябва да си постави за цел да подпомага трудовата реализация на тези хора. В закона е записано, че хората с увреждания трябва да са 2% от държавната администрация. Не съм убеден, че това се случва. Доста държавни администрации съм посетил, но не съм виждал хора с увреждания.

- Национално представените организации на хора с увреждания твърдят, че около 100 хил. души ще бъдат лишени от инвалидните си пенсии, и обявиха, че готвят протести заради това.

- Според мен това тълкуване по-скоро е опит за побутване на общественото недоволство и генериране на протести. В концепцията за реформа на медицинската експертиза не се споменава за отнемане на инвалидните пенсии при работа. Идеята е по-скоро парите, които са насочени към тази обществена група, да се разпределят по-справедливо. И на мен самия преди ми е идвала идеята парите, получавани от работещите като инвалидни пенсии, да се насочват към взаимен фонд, който да подобрява справедливо техния живот. Този фонд може да отпуска на нуждаещите се средства за операция, за скъпи помощни средства. Но пък не знам колко българи биха се отказали сами от инвалидните си пенсии. Въпросът е сложен, тъй като пенсиите за инвалидност са компенсация за загубена работоспособност. Няма да е хуманно да лишим хората от парите, на които имат конституционно право.

- Има ли логика според вас да се взема предвид само водещото заболяване, каквито твърдения се появиха? По този начин ще се намали степента на увреждане.

- Ами пътят към ада е осеян с добри намерения... Като цяло ситуацията около хората с увреждания у нас е силно усложнена. В редица държави повечето от тези хора работят, а държавата полага грижи за тази най-уязвима група от обществото. В България обаче всичко спира с решението за ТЕЛК.

- Да, според националната статистика само 10% от българите с увреждания работят. Нали не искате да кажете, че останалите предпочитат да преживяват с мизерните си пенсии от мързел?

- Държавата ни сама си е вкарала автогол със специалната законова закрила на влезлите в трудово правоотношение хора с увреждания. Работодателите трябва да поемат част от социалните осигуровки на хората с увреждания. Ако в един момент се окаже, че този човек не се справя добре с работата, работодателят не може да го освободи от длъжност без разрешението на инспекцията по труда. Ако този законов текст отпадне, работодателите ще са по-склонни да наемат такъв човек.

- Доколко бизнесът е готов да даде работа на тези, които утре реформата ще сметне за работоспособни?

- Една немалка част от хората с увреждания са с ниска образователна степен и без квалификация. Щом те не могат да се реализират на пазара на труда, нека държавата си постави като основна цел тяхното професионално обучение и преквалификация. Иначе и двете страни ще продължат да мрънкат и да се обвиняват взаимно. Необходима ни е огромна цялостна реформа или смяна на системата на управление. Трябва да се помисли от какво наистина имат нужда тези хора, как може да се използва потенциалът им. В момента се прави промяна, но не се знае доколко действително тя ще помогне на хората. При нас всичко се прави от мандат до мандат, без визия за следващите десет, двадесет или още повече - петдесет години. В Холандия например има специално създадена комисия, наречена комисия на бъдещето. Основната й цел е да отстранява проблемите в системата и да мисли как тази система може да се подобри напред във времето. Ние явно още не сме узрели за тези неща. Още гледаме на хората с увреждания като на инвалиди.

- Всъщност думата "инвалид" излезе от законодателството по ваше предложение. Много хора не виждат смисъл в това, при условие че отношението на обществото към тази най-уязвима група не се промени.

- Да, доста упреци получих и аз покрай това предложение. Но ако тази дума отпадне от българското законодателство, може би ще се промени и мисленето ни. Трябва отнякъде все пак да се тръгне. За мен това е началото, да се махне етикетът, според който хората с увреждания не могат да правят нищо.

- Казахте, че ви се е наложило да теглите кредит за протеза. В същото време държавата се източва чрез различни схеми за отпускане на помощни средства за хора с увреждания. Лицензираните фирми са много, а контролът над тях - никакъв.

- Повечето от тези близо 350 фирми са некомпетентни за дейността, която извършват. Най-абсурдният случай с помощни средства беше показан в "Господари на ефира". На човек с два ампутирани долни и горни крайника вместо протези му бяха дадени галоши и ортопедични обувки. Хората основно се оплакват от некачествени и неудобни изделия, които не могат да ползват, тъй като водят до допълнителни увреждания.

- Смятате ли, че новите правила за отпускане на помощни средства, които държавата се кани да пише - като парите отиват направо във фирмата, ще решат кардинално проблемите?

- Списъкът с поеманите изделия не беше актуализиран от десет години. Доста разговори проведохме със социалния министър и за радост днес вече в него са включени още помощни средства. За съжаление лимитните суми са малки, а една протеза за горни крайници например струва между 15-20 хил. лв.

- Предложихте да се създаде държавен завод за медицински изделия за хора с увреждания, за да спестява ежегодно по 50 млн. лв., които се дават на фирми. Тази идея май ще трябва да преодолява голяма съпротива?

- В България всъщност не произвеждаме нито едно помощно средство. Всичко е внос. У нас например може да се правят ортопедични стелки. Какво представлява една патерица - алуминиева тръба с пластмасова ръкохватка. В една инвалидна количка почти всичко е метал. Протезата за горни крайници също не е толкова сложна за реализация, в момента аз разработвам такава. Ако този проект се реализира, за период от десет години може да се спести огромна сума. Тези пари могат да се използват за плащане на инвалидни пенсии, за създаване на по-достъпна среда. Въпросът е обаче в това дали фирмите за помощни средства ще приемат подобна кауза. Тези фирми оперират с хора с ниски доходи, които не могат да си позволят да извадят от джоба си 3 хил. лв. за акумулаторна количка. Те са на издръжката на държавата, затова и през последните години броят им така нарасна. Те разполагат дори със списъци с имената на хората с право на помощни средства. Ходят на място, взимат парите. Вярно е, че напоследък контролът над тях се затегна, но и самият министър потвърждава, че чрез помощните средства се източват пари.