Стивън Хокинг, физикът от Кеймбридж, авторът на бестселъри, който изучаваше космоса и произхода на вселената от инвалидната си количка,, който се превърна в емблема на човешката решимост и любопитство, почина рано сутринта в сряда в дома си в Кеймбридж, Англия, на 76 г.

"Няма друг учен след Алберт Айнщайн, който да е пленявал така силно въображението на хората и да е бил чувстван близък от десетки милиони хора на света", каза в интервю Мичио Каку, преподавател по теоретична физика в Сити Юнивърсити, Ню Йорк.

Д-р Хокинг постигна това основно чрез книгата си "Кратка история на времето - от Големия взрив до черните дупки", публикувана през 1988 г. От нея са продадени над 10 млн. екземпляра, тя вдъхновява документалния филм на Ерол Морис. Филмът "Теорията на всичко" от 2014 г. за живота на учения бе номиниран за "Оскар" в няколко категории и Еди Редмейн, който изигра ролята на д-р Хокинг, спечели статуетката за най-добра мъжка главна роля.

В науката д-р Хокинг ще бъде запомнен заради едно странно откритие, което може да бъде изразено под формата на дзен коан:



кога черната дупка не е черна?



Когато експлодира.

Не по-малко необичайна е научната му кариера. Като студент през 1963 г. той научава, че страда от амиотрофична латерална склероза - невромускулно заболяване, известно още като болест на Лу Гериг. Лекарите тогава му дават само няколко години живот.

Болестта ограничава контрола върху тялото му до помръдване на пръст и движение на очите, но оставя непокътнат ума му. И Хокинг се превръща в лидер на поколението си в изследването на гравитацията и характеристиките на черните дупки - бездънните гравитационни ями, които са толкова дълбоки и плътни, че дори светлината не може да избяга от тях. Работата му води до поврат в съвременната физика. През 1973 г. д-р Хокинг прилага квантовата теория и странните закони, по които функционира субатомната реалност, към черните дупки. Чрез дълги и стряскащи изчисления д-р Хокинг открива дори и за своя изненада, че черните дупки - митологичните аватари на космическата гибел, всъщност изобщо не са черни. Той установява, че те излъчват радиация и частици, издават звуци и накрая експлодират и изчезват във вечността.

Първоначално никой, дори самият Хокинг, не вярва на откритието, че частиците може да идват от черните дупки. "Въобще не им обръщах внимание, просто ги прескачах. Бях доста раздразнен", разказва той в интервю през 1978 г.

Изчислението, публикувано през 1974 г. в сп."Нейчър" в статия под заглавие "Експлозии на черни дупки?", се възприема от учените като



първата голяма стъпка



в усилието да се намери единна теория на природата - да се свърже гравитацията с квантовата механика и да се обясни вселената.

Откритието на Лъчението на Хокинг, както е известно в науката, преобръща представата за черните дупки. То ги превръща от унищожители в създатели или най-малкото преработватели и обръща мечтата за единна теория в нова посока.

"Ако се питате какво ще се случи с някой, който скочи в черна дупка, бих ви отговорил, че със сигурност не смятам, че ще оживее. Но, от друга страна, ако изпратите някого да се хвърли в черна дупка, нито той, нито атомите, които го съставляват, няма да се върнат, но енергията ще се върне. Може би това се отнася до цялата вселена", обясни Хокинг в интервю през 1978 г.

Теорията е Хокинг е може би



"най-красивото изследване в историята на физиката",



казва космологът и съветник на Хокинг в Кеймбридж Денис Скиама.

През 2002 г. д-р Хокинг казва, че иска формулата на Лъчението на Хокинг да бъде гравирана върху надгробния му камък.

Той бе човек, който не признаваше граници - не само в интелектуалния си живот, но и в професионалния и личния. Обиколи света за участие в научни конференции, отиде дори на Антарктида, написа бестселъри, в които обясни научните си търсения, ожени се два пъти, стана баща на три деца и се появи като герой в "Семейство Симпсън", "Стар Трек: Следващото поколение" или "Теория за големия взрив".

Отпразнува 60-ия си рожден ден с полет с балон с горещ въздух. Същата седмица катастрофира с електрическата си инвалидна количка заради превишена скорост при вземане на завой в Кеймбридж и счупи крака си. През април 2007 г., няколко месеца след 65-ия си рожден ден, летя при полет с нулева гравитация на специално оборудван Боинг 727, който бе подготовка за пътуване в космоса с компанията на Ричард Брансън "Върджин Галактик" и космическия кораб SpaceShipTwo. На въпрос защо е поел този риск, Хокинг отговаря: "Искам да покажа, че хората не бива да се ограничават от физическите си недъзи, щом не са с осакатен дух".

Неговият дух е вдъхновение за мнозина.

"Какъв триумф бе неговият живот", възкликва Мартин Рийс, кралският астроном на Великобритания и дългогодишен колега на д-р Хокинг. "Името му ще живее вечно в аналите на науката, милиони разшириха космическия си хоризонт благодарение на неговите бестселъри, светът е вдъхновен от неговия уникален пример за постижения въпреки всичко - същинска манифестация на изумителната сила на волята и решимостта".

Стивън Уилям Хокинг е роден в Оксфорд, Англия, на 8 януари 1942 г. Както сам обичаше да казва, точно 300 г. след смъртта на Галилео Галилей, който пръв започва да изследва гравитацията. Майка му Изобел Уокър се мести в Оксфорд, за да избегне бомбардировките в Лондон през войната, баща му Франк Хокинг е известен биолог изследовател.

Първото от 4-те деца в семейството, Стивън е посредствен ученик в лондонското училище Сейнт Олбанс, макар че някои учители и съученици успяват да усетят вродения му талант. По-късно, в Юнивърсити Колидж в Оксфорд, заниманията по математика и физика са му толкова лесни, че



рядко отваря учебник



Единственият предмет, който го вълнува, е космологията, защото се занимава "с големия въпрос откъде идва вселената". След като завършва, се мести в Кеймбридж. Младият мъж понякога чувства слабост и пада. Скоро след 21-вия му рожден ден, през 1963 г., лекарите му поставят диагнозата амиотрофична латерална склероза и му дават не повече от 3 г. живот. Първата му реакция е тежка депресия. По-късно разказва как сънувал, че ще бъде екзекутиран. Скоро обаче въпреки всичко болестта му се стабилизира. И макар че бавно губел контрол върху мускулите си, той все още можел да ходи на кратки разстояния и да изпълнява с усилие обичайни дейности като това да се облича и съблича. Хокинг обаче открил нов смисъл. "Когато си изправен пред вероятността от ранна смърт, започваш да осъзнаваш, че животът си струва да се живее и че има много неща, които би искал да направиш", споделя той.

През 1965 г. се жени за Джейн Уайлд, студентка по лингвистика. Вече "не само имал за какво да живее", както сам казва, а трябвало да си намери и работа, което го мотивирало да работи усърдно върху докторската си теза.

Заболяването му обаче го лишава от способността да пише дългите уравнения. Ала той успява да превърне недъга си в сила, като мобилизира енергията си за интелектуални предизвикателства, което в по-късните години оставя на другите да "преведат" на езика на математиката и формулите. "Хората неправилно смятат, че математиката е само уравнения. Всъщност уравненията са само скучната част от математиката", обяснява д-р Хокинг.

Не по-малък фурор от научните му открития предизвикват забележките на Хокинг за религията. Той казва, че няма нужда да търсим обяснение за възникването на вселената от сили извън нея, като Бог например. В "Кратка история на времето" той споменава "умът на Бог", но във "Великият дизайн", книгата, която издава през 2011 г. с Ленард Млодинов, пише "Не е нужно да призоваваме Бог да задвижи вселената". По-късно същата година пред "Гардиън" каза: "Възприемам ума като компютър, който ще спре да работи, когато частите му се повредят. Няма рай или алтернативен живот за счупените компютри - това са само приказки за хора, които се страхуват от тъмното".