:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,834,985
Активни 296
Страници 22,148
За един ден 1,302,066

Патриотите се превърнаха от потентни опозиционери в ялови управляващи

Така работи напоследък родната ни политическа система - произвежда ситуационни герои, чиято основна роля е да поддържат съществуването на политическия тотем Борисов
Карикатура: Христо Комарницки
----
Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне. Тези думи в най-голяма степен описват ситуацията, в която се намират "Обединени патриоти" (ОП). От известно време поведението им изглежда непоследователно, хаотично, странно, дори на моменти гротескно и всичко това, колкото и парадоксално да изглежда, се случва по силата на сбъднатото желание за власт.

Властта по дефиниция е еманацията на политическото действие и крайна цел на всяка политическа партия. При патриотите обаче нещата изглеждат малко по-различно. За никого не е тайна, че патриотичното обединение трябваше да послужи на една прагматична, рационална цел - влизането на трите партии в парламента. Следващият интегриращ фактор се оказа властта. Тя изигра ролята на основна спойка между тримата лидери и общ деноминатор на техния политически интерес. Участието в правителството се оказа факторът, чието влияние известно време минимизираше центробежните влияния на междуличностната непоносимост и политическите специфики в коалицията. Само че властта, уви, не е за всеки. Още по-малко за партии като тези в коалицията на патриотите.

По всички дефиниции българските патриоти попадат в графата на десния радикален популизъм. Тяхната моментна слава напълно се вписва в процесите, които протичат почти навсякъде в Европа. В политическите програми на десните популисти има много общи неща: негативно отношение към ЕС, антиимигрантски и често откровено ксенофобски позиции, отхвърляне на политическия естаблишмънт. Партии като тези в ОП черпят своята политическа значимост благодарение на своята антисистемност и политически радикализъм.



Тяхната сила не е във властта, а срещу властта.



По силата на тази закономерност Патриотите се превърнаха от потентни опозиционери в ялови властници. Образът на политически яловия патриот не е красив. Поведението му е още по-некрасиво. Достатъчно е да си спомним скорошните изяви на Валери Симеонов и Волен Сидеров, за да изчезнат всякакви съмнения в коректността на тази оценка. Тук не става въпрос просто за индивидуални когнитивни и културни дефицити при двамата лидери. Патриотите усещат, че губят идентичност, а на опитите им да изглеждат радикални и антисистемни, докато са във властта, им липсва както интелигентност, така и автентичност.

В такава компания Красимир Каракачанов изглежда най-спокоен, но той търпи може би най-сериозните имиджови деформации.



"Воеводата" седи укротен на министерското кресло.



Той вече не е лидер. Той си има шеф - Бойко Борисов. Още по-неприятното за него в случая е, че от институционалната позиция, която заема, той е подвластен на европейските бюрократи и евроатлантически началници, които громеше с патриотичен жар по време на предизборната кампания. Единственото, което му остава, е да подхвърля сърцераздирателни идеи като тази за доброволна наборна служба.

Допълнителен фактор за напрежението вътре в коалицията е и разпределението на политическите роли на лидерите. Каракачанов и Симеонов - в правителството, при властта, а Сидеров - в Народното събрание, по-далеч от властта. И никак не е учудващо, че именно лидерът на "Атака" в най-голяма степен демонстрира дистанция от "омразния" естаблишмънт. Луксът на подобна позиция няма как да не предизвика завист у неговите партньори, които със сигурност си дават сметка, че той ще излезе с най-малко поражения от задушаващата прегръдка на властта.

Ситуацията става още по-задушаваща, когато прегръдката на властта е прегръдката на Борисов. Ако не вярват в това, Патриотите могат да попитат колегите си от Реформаторския блок. През годините Борисов по недвусмислен начин е демонстрирал своите специфични разбирания за коалиционни отношения. С присъщата му лекота и непринуденост за министър-председателя не е никакъв проблем да приватизира дори и малкото позитиви на управлението, а



да припише отговорността на провалите на своите коалиционни партньори.



Нещо повече, на принципа "разделяй и владей" Борисов използва всички налични инструменти, за да забие клинове между лидерите, като по този начин си разчиства електорален терен.

"Странното" поведение на Патриотите има и още едно обяснение, свързано със специфичната им роля във властта. Достатъчно е да погледнем министрите от патриотичната квота и поредицата от политически решения и действия (казусът "Пирин", вносът на чуждестранни работници, гласуването на закон на Пеевски и Цонев за КТБ), за да направим обосновано предположение за инструменталната им функция в политическия процес. Инструментализираните политически проекти имат ограничен срок на годност, след който се губи смисълът на тяхното съществуване. Такава е съдбата на всеки инструмент - след определен период на употреба се изхабява, става ненужен и често бива изхвърлян от тези, които го използват. Вероятно този момент наближава и усещането за изчерпване на властовото време допълнително засилва междуличностните конфликти в коалицията.

Всичко, което се случва при Патриотите, изглежда логично, предвидимо и закономерно. Просто така работи напоследък родната ни политическа система - произвежда ситуационни герои, чиято основна роля е да поддържат съществуването на политическия тотем Борисов. Печалността на техния образ се дължи на драстичното разминаване между собствената им преценка за значимост и реалните им политически възможности. И вероятно на това, че всички знаем стария моабет за властта и сеира.

 Страхил Делийски
7
4150
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
14 Март 2018 20:04
От потентни станаха ялови. Требва да е джендърска версия на вица за това, възможно ли е мъж да забременее.
14 Март 2018 22:17
Валери Симеонов и Волен Сидеров, за да изчезнат всякакви съмнения в коректността на тази оценка. Тук не става въпрос просто за индивидуални когнитивни и културни дефицити при двамата лидери.

Да сложиш в един кюп един бай Ганьо, който действително вероятно има същестени пропуски в сферата на знанията за обществото и много интелигентен и добре подкован с познания журналист, е просто весело.

А цялата теза в статията е правена по някаква общоивропейска абстрактна картинка на клишетата, но няма нищо общо с българската реалност на ОП.

Те не само, че не са антисистемни, а дотук всичките им изяви са силно консервативни и в защита на системни постановки. Като почнем от защитата на есттествеността на половете и свършим с икономическото развитие.
15 Март 2018 00:10
деноминатор

На български се казва знаменател. Добре е чуждите термини да се превеждат. Иначе остава усещането,че четем недопреведена книжка от типа Наръчник на агитатора.
15 Март 2018 07:29
От потентен не се ли превръщаш в импотентен, защото ялов си е по рождение.
Не се заяждам, ама да си го знаят.

15 Март 2018 09:05
Може да са се мислили за потентни , пък всъщност да са били ялови .
15 Март 2018 09:14
Делийски,

Дано появата му тук е едно добро начало, а не инцидентна.
18 Март 2018 17:48
един сбироток от популизъм, национализъм, ибрикчийство (спрямо руски/атлантически задници - никой да не остане неуважен) има огромен потенциал за вътрешна и външна употреба и като чесало за дръгливи избиратели

бъдещето е пред патреотите, искам да река, ама не мога да го издискурсуря
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД