- Г-н Трайков, грешка ли беше, че продадохме остатъчните дялове от ЕРП-тата?

- Не. Когато са продавани мажоритарните дялове, държавата имаше сериозни изисквания и очаквания от купувачите. Тогава имаше много ограничения в процедурата за профила на купувача - само големи компании, стратегически инвеститори, и то от либерализирани пазари и с изисквания за инвестиции. За да привлече такива компании, държавата даде атрактивни условия на пълен контрол - 67% собственост и голяма възвръщаемост на капитала. Затова и държавата получи сравнително добра цена за тези сделки. Впоследствие например едно от дружествата - Е.ОН, излезе от България на цена много под тази, която бяха платили. Държавата си запази тези 33%, за да може да има свои представители в надзорните съвети. Те обаче на практика нямаха никакви права при вземането на решения. В ЕВН държавните представители бяха експерти от Министерството на енергетиката, докато в другите две дружества е имало и периоди с политически лица.

Това е бизнес, чиято оценка зависи в много голяма степен от очакваното отношение на държавата към регулативните й функции. Разпределителната мрежа е естествен монопол и там не важат обикновените пазарни правила, там важат решенията на регулатора. Така в един момент се оказа, че при продажбата на мажоритарния дял държавата е поела определени ангажименти, за които инвеститорите смятат, че впоследствие не са спазени.

- Това беше една от причините за арбитражите срещу България, нали така?

- Няма да навлизам в подробности, тъй като делата още не са приключили. Некомпетентните и груби политически действия обаче в тежко регулирана от държавата сфера, през която минават толкова много пари, биха могли да имат сериозни финансови отражения за дружествата. Например - ако рамката е предполагала значителни инвестиции за намаляване на загубите по мрежата, а те впоследствие не са признати. Или пък налагането на милионни глоби за съвсем дребни нарушения. Разбира се и някои от ЕРП-тата не винаги са били напълно изрядни и аз самият, като министър, съм инициирал законови промени, които да ограничат възможностите за злоупотреби.

- Докато бяхте министър, на Вас предлагали ли са Ви държавата да влезе в ЧЕЗ?

- Не. По онова време правителството реши, в съответствие със стратегията за приватизация от 2003 г., държавата да продаде остатъчните дялове от ЕРП-тата. Причините бяха няколко. От една страна - ирелевантността за вземането на решения от държавата при управлението на дружествата, за което споменах. От друга страна, беше очевидна положителната промяна в дружествата след приватизацията - намаляване на технологичните загуби с два и повече пъти, решаване на проблемите с неплащането на сметки в проблемни райони като кв. Столипиново в Пловдив, инвестиции в мрежата и др. От трета страна - бяхме във финансова криза и всеки източник на свежи средства на фона на повсеместното съкращаване на бюджети и програми беше добре дошъл. От четвърта - преструктурирането на дружествата за целите на либерализирания пазар беше приключило - разделянето на дейностите по разпределение и търговия.

- Къде е днес "играта" за ЧЕЗ - в България или в Чехия?

- Никой не вярва, че на държавата й е все едно кой ще е новият собственик на активите на ЧЕЗ в България. И затова опитите да ни убедят в противното изглеждат подозрително. Ясната структура на финансиране например би дала сигурност, че не става дума за пране на пари или че няма риск съмнителни интереси да контролират важна инфраструктура и огромни парични потоци, с потенциал включително и за политически сътресения.

А такава яснота липсва, тъй като е пределно ясно, че банка не би кредитирала тази сделка само въз основа на активите на компаниите на г-жа Гинка Върбакова и въз основа на експертизата и опита й да управлява такъв бизнес. Това са двата критерия - банките искат достатъчно голямо обезпечение и/или експертиза, която да им даде сигурност, че този човек няма да унищожи стойността на бизнеса и на активите, преди да си върне кредита.

Тук нито имаме активи, нито имаме доказана експертиза. В същото време ЧЕЗ изглеждат много удовлетворени от офертата, така че има някаква голяма липсваща фигура, която е допълнителният гарант в тази сделка. Трябва да се има предвид, че и на продавача не му е безразлично кой купува, не само от гледна точка на цената, но и от гледна точка на това как ще се интерпретира наследството, което е оставил. Още повече че тече арбитраж. А усилията скандалът да се насочи в плоскостта на евентуалното завръщане на държавата като акционер и запазване на цената на тока е допълнителен индикатор, че нещо важно не се казва.

- Трябваше ли министърът на енергетиката да подава оставка?

- Държавата създаде усещането за безпомощност и хаотичност - че не знае какво трябва да се направи или че не може да направи нищо. Оставката на министъра беше само един малък епизод от всичко това. Факт е, че има известна празнота в законодателството, и това се почувства още при продажбата на Е.ОН. Аз като министър нямах законови лостове за получаване на информация или за контрол на сделката. Просто питах често ръководството на Е.ОН за развитието, службите също. Но държавата е навсякъде и може да реагира чрез органите си при наличието на риск за обществения интерес.

- Възможно ли е сделката за ЧЕЗ да доведе до по-сериозни политически трусове, както през 2012 - 2013 г.?

- Не знам дали може да се направи директна аналогия. В момента това, което създава проблем, е цялата нелепост на публичния дебат. Въпреки агресивното злободневие обаче темата не заглъхва. Имахме доктора стрелец в Пловдив, скандалите около "цигарения" патриарх, имаше и наистина интересна международна програма на правителството в този период - срещи с премиери, президенти, шейхове и т.н. Но темата за сделката за ЧЕЗ продължава да стои на дневен ред и вероятно това ще продължи. Може би и защото БСП, усетили кръв, я поддържат, макар и с напълно абсурдни тези за национализация. А ГЕРБ, чувствайки се уязвими, атакуват за руския патриарх, макар и с внимание да не объркат нещо. Опасността е, че тази ситуация може да им се стори идеалния контекст да си стиснат ръцете за поредната глупост за АЕЦ "Белене".

- Какво очаквате от проучването на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на цените на свободния пазар на ток, които в началото на годината се повишиха с до 60%?

- Очакванията ми от КЗК са никакви - и в предишния, и в сегашния й състав. Но че имат основание за това производство - имат, тъй като няма обяснение за такова огромно координирано повишение на цените. При това като се знаеше на какви цени се купува тока и на какви се продава.

- Защо пазарът още не е освободен?

- Промените, които се предлагат сега, не са лоши - на борсата да излязат производители на ток с над 4 мегавата. Като цяло промените са в посока приближаване към свободния пазар.

- Но остава впечатлението, че ако не бяха работодателите, за такива промени изобщо нямаше да стане въпрос...

- Да, но много хора са забравили, че когато аз станах министър, дори нямаше търгове от електроцентралите. Директорите на държавната енергетика приемаха желаещите в кабинета си и се разбираха. Тогава тройната коалиция беше приела и Закона за ВЕИ, направен за свои хора. Оттогава досега сме извървели страшно дълъг път. За да е възможно който и да било да продава на борсата, беше нужно първо да има борса, а такава трябваше тепърва да се създава.

- Какво пречи на конкуренцията на пазара на горива?

- Държавата има две функции. От една страна, трябва да поддържа ред, както с всяка друга акцизна стока. Тук бих откроил проблема с неинсталирането на измервателни уреди в пазарния лидер, който накрая си издейства и промяна на закона, за да не ги инсталира. От друга страна, е важно и състоянието на пазара - откъм цени той малко се нормализира в сравнение с най-лошите периоди. Обаче структурата му остава все така заредена с проблеми. Няколко души заведохме дело в Административния съд за получаване на информация за собствеността на данъчните складове за горива по капацитети. Преди това от финансовото министерство твърдяха, че е ясно - в Търговския регистър пише кой какво има. Да, там наистина пише, но не се посочва капацитетът. А това се превърна в най-голямата тайна в държавата. Мина се през всички инстанции и накрая Върховният административен съд задължи финансовото министерство да предостави информацията. Те я дадоха и се видя, че около 90% от дизела и бензина се контролират от една компания и свързани с нея фирми. А като имате предвид, че всеки литър гориво трябва да мине през тези складове, е ясно, че не са добре нещата, освен ако не се мине по много по-тежкия и скъп режим за директен внос.