:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,385,088
Активни 54
Страници 2,910
За един ден 1,302,066

Управляващите замазаха очите на ЕК за авторските права

БНТ и БНР на хартия ще могат да се пазарят за цената на музиката, която излъчват. Но на практика?
Снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ
Кметовете на общини ще следят дали заведенията плащат авторските права на музиката, която пускат.
След дълга и упорита битка БНТ и БНР успяха, поне на теория, да се преборят за законодателни облекчения, благодарение на които в бъдеще не би трябвало да остават без музика. В края на 2016 г. дружество "Музикаутор" забрани на програмите "Хоризонт", "Христо Ботев" и др. да излъчват почти 95 на сто от българската и световната музика. Причината бе, че БНР отказа да подпише споразумение за почти четирикратно увеличение на отчисленията, които трябваше да плаща за авторските права на композиторите и текстописците. Така в продължение на няколко месеца в ефира на БНР звучеше само народна и класическа музика и парчета на български автори, които изрично предоставиха на радиото правата на произведенията си, докато не се разбраха.

Преди дни Народното събрание гласува мащабни промени в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), според които размерът на отчисленията, които БНТ и БНР дължат на дружества като "Музикаутор", ПРОФОН и др.,



ще се договарят след отделни преговори с всяка от медиите



Досега в авторското право въпросната материя не бе регулирана подробно и на практика възнагражденията, които обществените медии плащат, зависят от условията, които частните радиа и телевизии договорят с организациите за колективно управление. Причината е, че единствено комерсиалните медии имат своя браншова организация - АБРО, в която БНР и БНТ не членуват. В същото време само тя имаше правото да преговаря и да подписва договори с "Музикаутор", ПРОФОН, което представлява продуцентите и изпълнителите, и т.н. С влизането в сила на новия закон това би трябвало да се промени и БНТ и БНР трябва да имат равни права с АБРО.

До промените не се стигна лесно. Въпросният текст се появи сред предложенията между първо и второ четене. Това се случи след остра декларация на ръководството на БНР, което протестира срещу очертаващото се запазване на статуквото и оставянето на БНР и БНТ в подчинено положение. "Необходимо е законът да създава гаранции за справедливо третиране на ползвателите, така че, от една страна, да се защитават интересите на носителите на авторски права, но и в същото време да не се дава възможност на колективните дружества да злоупотребяват с господстващото си положение. Вместо да реши описаните проблеми, предложеният законопроект прави сериозна крачка назад по отношение на събираните възнаграждения", пишеше в сигнала на шефа на БНР Александър Велев. След което ГЕРБ и "Обединени патриоти" се видяха принудени да преработят предложенията си.

Въпреки че новият закон дава глътка въздух на БНТ и БНР в над 20-годишната война за справедлива цена на авторските права, едва ли конфликтът между БНР и "Музикаутор" от м.г. ще остане последен. В отчета на сдружението за 2017 г. се подчертава изрично, че като един от основните проблеми "Музикаутор" вижда липсата на актуална тарифа, по която ползвателите на каталога му заплащат. "Действащата към момента се прилага 15 г., без да се отчитат развитието на пазара и икономиката като цяло", смята "Музикаутор". Това означава, че



колективните дружества ще продължат да натискат за още пари



Депутатите се заеха да решават многогодишните проблеми в областта на авторското право едва когато срещу България започна наказателна процедура. През повече от 4 г. Европейският парламент прие директива, която трябваше да се внедри в нашето законодателство не по-късно от април 2016 г. Това не се случи и през декември м.г. ЕК сезира Съда на ЕС и поиска глоба за България от над 19 000 евро на ден. Едва тогава управляващите се разбързаха и още в следващите дни внесоха предложения за промени в ЗАПСП.

Според новоприетия закон радиата и телевизиите вече ще имат право също да предлагат промени в тарифите на колективните дружества. Това ще се случва "при непреодолима сила и стопанска непоносимост", или 5 г. след приемането им. Ползвателите ще могат да подават мотивирано искане до министъра на културата за изменение или допълнение на тарифата, което правоносителите имат възможност да обжалват в съда. Текстът, който също бе приет окончателно, породи съпротивата на ПРОФОН, "Музикаутор", "Филмаутор" и "Артистаутор". Според тях предложението "противоречи изначално" на правото на собственост на правоносителите върху закриляните обекти и на правото те сами да определят цената на своя труд и начините, по които той да се използва. "Това предложение би дало възможност на част от ползвателите да злоупотребяват, като безконтролно изискват започване на процедури за намаляване на възнаграждения, провеждане на преговори и т.н.", пише в съвместно тяхно становище, което не бе уважено от депутатите.

Промените увеличават и ролята на министъра на културата при събирането на отчисления и при прилагането на закона. Той имаше сериозни права и задължения и според досега действащата уредба. Както стана дума, министърът на културата вече ще има право на собствено мнение, когато медиите поискат промени в тарифите на сдруженията. Според все още действащия закон той само ги утвърждава, след като правоносителите и ползвателите постигнат споразумение.



Увеличените функции на министъра са нож с две остриета,



защото оттук нататък от него ще зависи повече и ще има значение той и екипът му обичат ли да взимат решения в сложни ситуации, или предпочитат да не влизат в конфликти.

Отново на теория новите текстове поставят повече изисквания и механизми за контрол над ръководствата на дружества за колективно управление на права. В закона се въвеждат конкретни срокове и точен начин, по който те трябва да се отчитат пред членовете си. Именно липсата на отчетност и прозрачност предизвика в миналото многобройни скандали и съмнения в добросъвестността на управителните съвети. Многократно бе изнасяна информация, че те не разпределят събраните пари своевременно и че понякога изплащането се бави с години. Публично известен стана скандалът с банковата сметка на ПРОФОН във фалиралата КТБ, в която дружеството държеше на влог срещу лихва около 10 млн. лв., които загуби след затварянето на банката. Впоследствие от ПРОФОН обясниха, че това са били "непотърсени и неизплатени възнаграждения към стотици чуждестранни и български продуценти и изпълнители".

В новоприетите разпоредби е записано изрично, че шефовете на колективни дружества изплащат на членовете си дължимите суми "във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 30 септември на годината, следваща тази, за която сумите са събрани". Организациите се задължават и с конкретни срокове, в които да се отчитат на членовете си, и се създават изисквания за търсене на членове, на които се дължат пари, както и за публично отчитане на неразпределените средства. Три години след събирането неразпределените средства ще се харчат с решение на общото събрание и че те могат да се използват за различни дейности в полза на носителите на права.





МОНОПОЛ

Един от най-зле решените проблеми в новия закон изглежда този с разбиването на монопола на действащите мастодонти на интелектуална собственост. Това е и една от основните цели на директивата на ЕС, приета през 2014 г. Тя предвижда създаването на техни конкуренти - т.нар. независими дружества, които също ще представляват артисти и ще събират отчисления в тяхна полза. Такива могат да се създават и сега, но без регистрация в Министерството на културата. Това се променя, но новите организации започват да се състезават на равна нога с дългогодишните. А последните вече държат голямата маса от автори, продуценти и артисти и контактите със сходни международни дружества и асоциации. Което прави битката между новите и стари дружества неравностойна и почти обречена.
СНИМКА: АРХИВ "СЕГА"
Депутатите уж дадоха глътка въздух на обществените медии срещу монополистите.
1
1890
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
20 Март 2018 11:01
Ех! Аз пък си спомням с умиление за периода на противоречия! Тогава и само тогава слушах само радио без да гледам телевизия и музиката беше много хубава.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД