Родните университети все по-често се ползват като трамплин за прехвърляне в чужбина - дори първокурсници вече започват да търсят такива възможности. Това е една от тенденциите в тазгодишната кандидатстудентска кампания за обучение зад граница, коментираха от консултантска къща "Дарби". Англия, Германия и Холандия продължават да са най-търсените образователни дестинации от българите, запазват се горе-долу и най-предпочитаните направления - икономика, компютърни науки и т.н.

"През последните години прави впечатление, че все повече кандидати, решили да завършат бакалавърската си степен в България, се отказват след втората година и търсят начини за прехвърляне в чуждестранен университет. Настоящата кампания увеличи броя на разочарованите и дори първокурсници търсят кандидатстване в друга европейска държава дори и с риск да се наложи да започнат отначало", коментира Благовеста Евтимова от "Дарби". Тя напомня, че прехвърлянето в чужд вуз е сложно - нашите 4-годишни програми невинаги съответстват на бакалавърските програми в чужбина, поради което може да се загуби 1 година. Често се налага дълга кореспонденция с университетите, доказване на изучавани дисциплини, представяне на академични справки и т.н. Не на последно място, нашите университети често правели спънки - не давали препоръки, бавели въпросните академични справки или пък не вписвали в тях предметите, които студентът ще премине до края на годината, а само изкараните към момента на издаването им. Въпреки това младежите, успешно "прехвърлили" обучението си зад граница, се увеличават, а сравнително по-лесно това става в областта на икономиката и техническите науки.

За поредна година отлив на интерес към висшето образование в Англия няма въпреки предстоящия през 2019 г. Брекзит. През април т.г. се очаква британското правителство да потвърди за поредна година, че условията за прием на чужди студенти остават непроменени, т.е., че те ще имат право да получават студентски кредит за покриване на обучението си, както и досега. Шотландското правителство пък побърза да обяви, че европейските студенти ще са "добре дошли" в техните вузове и след 2019 г., тъй като ще продължат да се обучават безплатно. Интересът на българските кандидати за следване на Острова се запазва на обичайните нива и дори до момента броят им е изравнен с миналогодишните кандидатури. Кампанията обаче продължава до юни, което означава дори, че ще има лек ръст на родните кандидати. Средно на година българите, започващи обучение в Обединеното кралство, са 1600-1800, а общо за 2015/2016 г. те са били 6195 души. Данните на консултантите показват, че от 2265 кандидатстващи българи прием получават едва 1625 от тях, но все пак по правило документи се подават в по няколко вуза, а дори и в по няколко страни. Най-голям интерес има към икономическите специалности в английските висши училища, следвани от изкуства и дизайн и компютърните науки. С по 7% са се увеличили кандидатите да учат различни медицински и инженерни специалности, за които се кандидатства с биология и физика, 11% пък е ръстът на кандидатите да учат компютърни науки в Англия.

Холандия продължава да е търсена като образователна дестинация от българите заради отличното качество на обучение и разумната цена (около 2000 евро). В последните 10 г. международните студенти в тази държава са се увеличили двойно, а българските са сред Топ 8 на най-многобройните групи студенти. Най-предпочитани там са програмите по бизнес и икономика, компютърните науки и инженерните специалности. В последните 2 г. се забелязва интерес към програми, свързани с онлайн медиите и комуникациите, психологията също е сред много желаните за следване в Холандия, коментират от "Дарби". Приемът в тази държава обаче става все по-селективен - има допълнителни пресявания, скайп интервюта, анкети, тестове по математика и др.

Дания все така поддържа стабилен интерес въпреки строгите критерии за прием и новата политика на държавата за преминаване "от количество към качество" - т.е. за намаляване на приема по дадени специалности съобразно пазара на труда. Обучението в тази страна привлича и поради липсата на такси и доброто качество. Крайните срокове за кандидатстване там наближават - до 15 март за бакалаври и до 1 март или 1 април за магистри. За сметка на това пък Швеция се отваря все повече за чуждестранни студенти - възможностите там се увеличават заради повечето програми на английски език.

При Германия новости няма - очакванията са и т.г. българските студенти, които започват в немски университет, да са около 1500, като най-много кандидати има за икономическите специалности, следвани от социални и правни науки. Кандидатите да учат във Франция пък следва да се запознаят с тънкостите на новата платформа за кандидатстване. И една особеност на австрийската система - докато подаването на документи продължава през цялото лято, за регистрация за изпит срокът е много кратък. Австрийските университети предлагат все повече възможности за програми изцяло на английски език, но пък и влизането не е лесно - има приемни изпити за най-търсените специалности, а изискванията към бъдещите кандидат-студенти за познания по немски език са завишени.



ФАКТОРИ НА УСПЕХА

Младежите избират специалности чрез няколко метода, отчитат от "Дарби". Сред тях са фамилна традиция, детска мечта, модерна професия, по препоръка на приятели, звучи ми интересно и т.н. Всеки от тези подходи обаче може да се окаже неподходящ, ако не е съобразен с личните характеристики на индивида, смятат консултантите. Тяхната препоръка е да се използва персоналният подход при избор на професия, включително прилагането на кариерен тест, отчитащ индивидуалните особености на човек.