|
| Бедността е един от основните проблеми в Източен Тимор. Икономисти доказаха, че бедността не се дължи на липса на качества. |
В икономиката съществува така нареченото правило "80:20" - 80 процента от световното богатство принадлежи на 20 на сто от населението. А според последните данни картината е още по-угнетяваща. Днес 42-мата най-богати хора на света разполагат с толкова средства, с колкото разполагат и 3.7-те милиарда най-бедни хора на планетата. През 2009 г. с такова богатство разполагаха 380 души. А положението на бедната половина на човечеството оттогава съвсем не се е подобрила. Това повдига въпроса за справедливостта и заслугите - защо шепа хора са стиснали в ръце едва ли не всички пари на света?
Всекиму според способностите?
Едно от популярните обяснения гласи, че живеем в общество на меритократия, в което получаваното възнаграждение директно зависи от таланта, интелектуалните способности, усърдието и други личностни качества. Но тук възниква противоречие. Ако богатствата се разпределят така, то и човешките способности съответстват на нормално разпределение. Именно това се случва при измерването на човешкия интелект чрез IQ тестове. Средният IQ е 100, но никой не притежава IQ 1000 или 10 000.
Същото важи и за усилията, които се измерват с работни часове. Някой работи над средното ниво, друг - по-малко. Но никой не работи милиард пъти повече в сравнение с когото и да било друг. Но когато се стигне до възнаграждение за труда, се оказва, че някои получават милиард пъти повече, отколкото мнозинството хора.
Така че какви фактори излизат на преден план и определят пътя към богатството? Отговор дава изследването на Алесандро Плучино и колегите му от Университета на Катания, Италия. Учените са създали т.нар. модел на човешките таланти и на това как хората ги използват за осъществяване на възможностите си. И стигат до извода, че ключова роля играе късметът.
В основата на модела на Плучино е структура от N на брой хора, всеки от които притежава определено ниво на способности (интелект, компетентност, навици). Те са разпределени на база средно значение при средно отклонение. Оказва се, че хората могат да бъдат надарени в по-голяма или по-малка степен, но никой не може да бъде в множество пъти по-талантлив от останалите. Така, както хората са по-ниски или по-високи от възприетия показател за среден ръст, но никой не е дребен като мравка или висок като небостъргач.
Най-големите късметлии, а не най-талантливите
Компютърният модел проследява кариерния път на човек в продължение на 40 г. За това време се случват различни събития, които могат да се използват за забогатяване, ако човек е достатъчно съобразителен и талантлив за това. Но има и неуспехи, които пречат на повишаване на благосъстоянието. И едните, и другите събития са напълно случайни.
Моделът повтаря разпределението на богатствата в реалния свят. Правилото 80:20 е валидно, но 20-те процента от хората, които притежават 80 на сто от благата, съвсем не са най-надарените. Висшата степен на успех не е резултат от висша степен на ум и талант.
"Нашият модел ясно показва, че основният фактор на неравномерното разпределение на богатството не е талантът, а просто късмет", констатират авторите на изследването. За да подкрепят изводите си, те сортират хората по броя щастливи и нещастни събития, случили се в 40-годишния им кариерен път. Оказва се, че най-успешните хора са тези, които са имали най-много щастливи събития, а най-бедните са тези, които са с най-малко късмет.
Освен това с оглед на фактора късмет е анализирана ефективността на различните подходи за финансиране на научните разработки. Първият подход е този, при който финансирането се разпределя равномерно между всички изследователски групи, вторият е разпределение на случаен принцип, а при третия парите се раздават първо на онези, които първи достигат успешни резултати. Установява се, че най-ефективният модел е този, при който средствата се разпределят равномерно сред всички. На второ и трето място са стратегиите, при които парите се разпределят между 10 или 20 на сто от всички на случаен принцип.
Преразпределение на богатствата
Тези резултати променят обичайните представи за търговски успех и дават още един аргумент на поддръжниците на преразпределението на богатствата - преди всичко чрез данъчна система. От една страна, милиардерите са полезни за икономиката. Колкото повече бизнесмени, притежаващи такова състояние, има в една страна, толкова по-висок става доходът на глава от населението и делът на инвестициите в БВП. Но когато в ръцете на тези милиардери е съсредоточена по-голяма част от националното богатство, тогава икономиката започва да страда.
Състоянието на свръхбогатите хора продължава да расте и при подем на икономиката, и при спад, който влияе отрицателно на БВП, обясняват Тома Пикети и Емануел Саез от университета "Бъркли", автори на "Доклад за неравенството в света". Те обясняват, че акумулирането на капитал от един процент от световните супербогаташи е допринесло за сериозното понижение на подоходните данъци в САЩ и европейските страни. През Втората световна война подоходният данък на най-богатите граждани на САЩ е достигал 94 на сто, а сега е под 40 на сто.
През последните десетилетия неравенството в доходите се увеличава в почти всички страни с различни темпове, казват икономистите. След 1980 г. имущественото разслоение расте бързо в Северна Америка, Китай и Индия и по-умерено в Европа.
Съсредоточаването на богатството в една върхушка допринася изключително много за общото увеличаване на неравенството. На този фон, допускат учените, в развитите и развиващите се страни само ще се усилят "социалистическите настроения", а политиците все по-активно ще предлагат мерки за преразпределение на доходите между богатите и бедните. Тъкмо заради това привържениците на прогресивния подоходен данък имат всички шансове да успеят в усилията си в близките години.
|
| Късметът носи богатството, така както става и при печелившите от лотарията. |
