|
| Иван Илчев |
Опит за отговор дават посестримите й след близо двадесет години. Един от възможните пътища към равноправие е образованието. Да се навакса изоставането не е лесно. В първите свободни години броят на ученичките е едва една пета от общия брой ученици. Българките си остават слабо образовани. През 1900 г. в с. Върбешница, Врачанско, при сключени 15 брака само в седем младоженците са грамотни. Във всички без изключение невестите не отбират от четмо и писмо. При българските мюсюлмани пък положението въобще е неописуемо - грамотните девойчета се броят на пръсти.
Вярно, че някои получават добро образование. В Американския девически колеж в Цариград, да речем. Еквивалента на "Робърт колеж". Само че там се учат дъщерите на елита. От тях се очаква да станат дами от висшето общество. Учат ги на изискани обноски, на умението да водят светски разговор, да подреждат маса за шест или дванайсет гости, къде да поставят ножовете за сирене и тези за риба.
Когато не успяват да получат отговор на някой особено сложен въпрос, свързан със светското им възпитание (да речем, как да се изчервяваш по-малко или дали може да отвориш подаръка си, ако в стаята има гости, които не са ти донесли нищо), пишат до влиятелното женско списание Ladies Home Journal, от което обикновено получават точни отговори.
Странни изглеждат тези кахъри в контекста на преобладаващите нрави в българското общество. По това време в старозагорската девическа гимназия е изготвен специален кодекс за учтивостта. Той изисква от младите дами да бъдат любезни, да не се присмиват на другарките си и да не им измислят прякори. По-специално запретява им да се обръщат една към друга с частицата за обръщение "мари". Те не трябва да плюят по пода, да се секнат с пръсти, да хвърлят боклуци по пода. Когато се хранят, да ядат бавно и скромно, а не лакомо, да не слагат лакти на масата, да не въвират ножа в устата си, да не приказват, докато дъвчат и пият.
В края на ХIХ в. патриархалните принципи все още владеят в българското общество. Момичетата трябва да си стоят у дома. Ако излязат, особено ако вече са поотраснали - задължително да са съпровождани от възрастна жена. Обществен скандал предизвиква целувката в един от най-издигнатите в културно отношение български градове - Русе, която залепва върху ръката на избраницата си заминаващият за дълго време в чужбина годеник.
Колкото и странно да звучи, модата също е път към равноправието. Мъжете, които пътуват по чужбина, по-бързо нахлузват европейски дрехи. Жените, дори и тези от върховете на обществото, изостават. На журовете жените на по-изтъкнатите политици се ядат една друга с очи, за да видят кое е модното. Законодатели на софийските салони са съпругите на чуждите представители. Стремежът на жените да се носят по-модерно боде взора на по-консервативните. В русенския вестник "Славяни" се оплакват, че жените ходят на църква повече, за да се оглеждат една друга и да се присмиват на по-просто облечените.
В края на 19-и век начева ожесточен спор в печата за ролята на жената в съвременното общество. В едно от многото ръководства по домакинство пише, че жената е създадена за семеен живот, за домашно огнище; тя е неговата душа и украшение. Тук тя може да блещи като драгоценен камък в пълната си слава. Но както се разбира от по-сетнешните разглаголствания на автора, за да блещи по този начин, жената на първо място е длъжна да готви, да пере, да кърпи и т.н. Или запръжката си остава важно условие за семейното щастие.
Напредничави съвременници протестират против унизеното положение на жената. Алеко Константинов пише, че социалното положение на жената у нас е крайно печално: тя е обезличена, тя е доведена до степен на безгласна детепроизводителна машина, робиня в селата, робиня в градовете, кукла в по-висшите кръгове. Грешно е после всичко това да дадете в ръцете на грубия съпруг ("учение не искам аз от жената, но по врата й лой и мас по ребрата")...
Според обичайното право мъжът може и да шамаросва, и да нагрубява жена си. Тази норма е преминала и в законите. Наказателният закон дори постановява: Леката телесна повреда не се наказва, когато не е причинено телесно разстройство, ако тя е извършена във вид на домашна изправителна мярка и от лице, което има родителска власт или подобна власт като потърпевшия.
С други думи, на съпрузите е позволено да побийват жените си, стига да не им нанасят тежки телесни повреди. Екзархийският устав на практика също допуска боя над съпругата.
В началото на 20-и в. набира сили движението на жените за равноправие. В София започва да излиза в. "Женски глас" - частно начинание на писателката Ана Карима и нейната другарка Юлия Малинова. През юли 1900 г. в София се събират представителки на 20 женски сдружения. Преобладават учителките. Искат Народното събрание да възстанови правото на труд на омъжените преподавателки, да се назначават жени - директорки на девическите гимназии и педагогическите училища, да се допуснат жени във Висшето училище в София. Консерватори тръбят предупредително: Едно ново течение в последните години се стреми да извади жената от домашното огнище и да й предостави право да върши всички обществени длъжности, вършени от мъжете. Нищо няма по-абсурдно от това...
Всъщност само осем години след основаването на Висшето училище в София група от няколко жени и мъже връчват в Народното събрание петиция да се разреши приемът на жени в него. Петицията е отхвърлена с иронични коментари от депутатите, но вносителите се заклеват, че няма да се отчаят. Естествен резултат от това раздвижване сред интелигентните и добре образовани българки е създаването на Български женски съюз, провел първия си конгрес през 1901 г. Едва ли и най-придирчивият наблюдател би намерил разлика в поведението на жените делегатки и мъжете, ако бъдат поставени в сходни условия. Само че дали тази констатация трябва да се третира като похвала, или упрек? В приетия устав се посочва, че целта на съюза е умствено и нравствено повдигане на жената и подобряване на нейното положение във всяко едно отношение.
По идея организацията трябва да бъде надкласова и надпартийна. Основателките искат да бъдат изравнени програмите на девическите гимназии с тези на мъжките; да бъдат допуснати жените до висшето образование и до специалните училища. Нека отбележа, че поне в един от случаите тропат на отворена врата. На 12 юни 1901 г. Академичният съвет на Висшето училище взема решение лица от женски пол, които отговарят на изискванията на закона, да се допускат като студентки на общо основание. Да споменем само, че в Кеймбридж жените получават пълни права едва през 1947 г.
Почти веднага започват караници между привърженичките на радикалната политика и дирещите умерен прогрес. Социалистките наричат противничките си "буржоазни феминистки".
Жените се превръщат във все по-важен фактор в бързото икономическо напредване на страната. В много отрасли на индустрията настъпват там, където допреди няколко години е било кощунство да се чуе женски глас. В промишлеността, в търговията, в занаятите работят хиляди жени. Особено значителен е делът им в текстилната индустрия. Вече е съвсем обичайно да се видят и жени лекари, та и зъболекари (завършили в чужбина, разбира се). Рязко се увеличава делът на жените сред учителите.
Някои радетелки за равенството на жените оценяват положително този факт. Забравят, че за същия труд жената получава два до три пъти по-малко от мъжа. Други намират, че съвременността, наред със закрепостяването на жената край огнището, от което никой не я е освободил, й прибавила втора верига, която я оковава към фабричния стан.
И Народното събрание е принудено да откликне на новите тенденции. В приетия на 22 януари 1905 г. Закон за женския и детския труд в индустриалните предприятия работният ден за жените е намален на 10 часа, а родилките получават право на едномесечен безплатен отпуск. При това работното място им се запазва.
Това съвсем не означава, че са изчезнали стародавните предразсъдъци. Лясковчани например, които години наред кръстосват Централна Европа, са се поотъркали о съвременната цивилизация и въпреки това театрални ентусиасти бият път до Търново да канят една учителка за ролята на Лукреция Борджия, защото в градчето млади жени, желаещи да се излагат пред съгражданите си, не могат да се намерят. Консерватизмът на театралните ентусиасти като че е оправдан. През 1900 г. за първи път дават право и на жени да членуват в читалището, а още следващата година новата му сграда изгаря. Както би казал Хъкълбери Фин, ясна е на всички злата прокоба.
На ръба на двата века рекламата се превръща в един от факторите за модернизацията на жените. Цялостната реклама на продукти за женската хубост е насочена към гражданките. И то към заможните гражданки. Селянките още дълго ще останат изолирани от тази сфера на стопанството. Изключение са слугините, които охотно прибягват към услугите на пудрата и ръкавиците, които трябва да скрият от ухажорите им войници почервенелите им от пране отрудени ръце.
Фризьорските салони, магазините за модно облекло, за обувки, за шапки, за бельо и за козметика стават неотменима част на градския пейзаж. Съвременната жена трябва да е модерна. Поне според рекламодателите.
Според законодателите пък прогимназиалното образование е нужно, но и достатъчно за жената. Ней са нужни по-скоро умения - да шие, да готви, да чисти. В някакъв занаят биват въвеждани само бедните девици, и то за да ги предпазят от развала. Консервативните среди протестират против навлизането на жената в обществената сфера. Това я правело евтина и непочтена. Върхът на кариерата за една жена е учителската професия. Не че тя е толкова престижна. Беден е баща й, та се учи за учителка, вайкат се съседите.
Според министъра на народното просвещение Никола Мушанов жената не бива и не може да получи също такова образование, каквото получава мъжът, защото мъжкото образование поврежда жената и психически, и физиологически.
Затова в страната откриват училища, които да обучават девойките на шев, плетиво и им дават основни знания по отглеждане на децата. Няма шега, готвят ги за традиционните роли на майки и домакини.
Продължават вътрешните борби и разцепленията в движението на жените. Българският женски съюз доказва, че в него влизат истински българки. Разцепва се. От него излизат по-радикалните феминистки, които създават Съюз на напредничавите жени, по-късно преименуван на Съюз "Равноправие", оглавен от писателката Ана Карима. Радикализмът им не стига този на сестрите им във Великобритания, които в борбата си за право на глас се приковават към стълбовете на уличното осветление.
Енергичните деятелки на женското движение у нас използват свикването на Велико народно събрание, за да поискат избирателни права за жените. Срещат се и с председателя на събранието д-р Стоян Данев и с министър-председателя Иван Гешов. И двамата изказват съчувствие и увереност, че в скоро време тази несправедливост да бъде поправена.
Само че избухва Балканската, а после и Първата световна война. Искането отива на заден план.
|
| Ученички от копринарско училище, 1909 г. |
|
| Идеал за съпруга и майка |
