Тези седмици стана ясно какво може да разедини обединените български патриоти. Това не са нито доходите на обедняващия трудов българин, нито влошаващата се демографска картина, нито свирепите им стари лични вражди. Най-малко пък любовта им към този, когото някога поотделно мразеха - Бойко Борисов.

Може да ги разделят единствено люти клетви към Русия.

Някои наивни хора си мислеха, че Валери Симеонов ще се разсърди на Волен Сидеров, когато вторият сложи за министър доста близкия до ДПС Емил Караниколов. Или пък Сидеров ще се ядоса на Симеонов, задето вицепремиерът бабува над вноса на чужда работна ръка. Нищо подобно. "Червена линия" се оказа публично поведение спрямо Кремъл и наместниците му. Отдавна се знае, че Симеонов целенасочено трупа точки като враг на Русия. Работеше активно срещу петролопровода за Александруполис, вдигна паметник на ген. Колев в Добрич... Известно бе също, че Сидеров върши обратното - изживява се като войн на панславизма и Третия Рим... Въпреки това цели две години се търпяха мълчаливо по сложните филско-фобски теми.



Дума обаче дупка отваря



След като Симеонов изстреля залп срещу "второразрядното ченге" Кирил, богословът Сидеров не му остана длъжен и го обвини в грях към православието. Симеонов не повярва, че ще се пържи в ада, втвърди още тона. Краят на историята е отворен, за да бъде един ден извинителна бележка за развод по патриотарски.

Тези събития към момента са интересни не с оглед на разпад на управляващата коалиция, а като повод, около който лумна скандал. И като политическо поведение, разбира се. В суматохата около руския патриарх големите "умни" играчи решиха да направят мача вътрешен - ГЕРБ нападна президента Радев, БСП - Симеонов и правителството. Борисов замълча, а Радев, лично замесен в драмата, се...набра на лост. Трябваше да минат девет дни и половина (не е шега - девет!), за да промълви президентът успоредно с коремното завъртане: "Кирил избра да си тръгна като политик". Така Валери Симеонов се оказа единственият представител на българската власт, дръзнал да опонира на руския патриарх. Сидеров пък бе единственият, посмял да го защити. Сториха го, както му е редът, с троен аксел на словесна примитивност. Така Русия намери в лицето на националистическия съюз едновременно бесен прокурор и бесен адвокат, които нямат против да водят публичен процес. Няма да откриете нито една нормална страна по света, в която управляващи си позволяват подобни излагации, но у нас явно е възможно.

Изненадани обаче не бива да има, защото залогът "Русия" винаги е бил твърде голям в българската политика. И не само тя, разбира се. "Външният фактор" може да събира и разделя така политици, както нищо у дома не е в състояние да го направи. Тя е повод за политически сватби и погребения. Защо Доган натири Местан? Стори го, защото "наследникът" пристана на Ердоган в период на много тежки отношения между Турция и Русия (съмнява ли се някой, че Доган е най-последователният защитник на руските интереси у нас?). Кое превърна Касим Дал, друг верен бивш побратим на Сокола, в деен реформатор, припознат от "борците срещу олигархията"? Превърна го фактът, че Реформаторският блок, позиционирайки се на прозападната писта, респeктивно срещу Русия, следваше да прибере човек, който "громи" ДПС отвътре.



А защо Доган много се бе ядосал на Бойко Борисов през 2013 г.?



Защото премиерът му бе прибрал обръчите ли? Глупости. Доган си го каза в оная реч на конгреса, затъмнена от опита за атентат: "Нашият Герой спасител не се чувства сигурен, той иска да бъде презастрахован и затова решава в приятелски порядък да се обърне към турския си колега от Анкара да му се притече на помощ с каквото може". Борисов си бе позволил да прави непозволен кодош в Турция, Доган не му прости. Случайно или не, 30 дни по-късно лидерът на ГЕРБ даде оставка.

Нещо интересно се случи и в БСП през последните месеци. Партията приветства затоплянето на отношенията с Македония, лидерът Нинова горещо прегърна колегата си социалист Заев. Без никакво съмнение, изглаждането на отношенията София - Скопие (и опитите на Скопие с Атина) са част от голяма атлантическа игра, целяща да изведе Македония в прозападна орбита. Без никакво съмнение, това е в синхрон с българския национален интерес. Но в БСП се намериха среди (Валери Жаблянов и колеги), които бяха "против" договора за добросъседство. Тази опозиционност в опозиционната БСП трудно може да се сметне като грижа за България. Грижа е към интересите на друга държава, доста по-голяма, и бе също игра, която следваше да бъде забелязана от когото трябва.

Колко много важен е "външният фактор" за българските политици, най-добре личи от една позабравена случка през 2011 г. Тогава американският посланик Джеймс Уорлик влетя в българския парламент с едничката цел да обясни, че безкрайно уважава и цени българския премиер Борисов. Задачата му бе да замаже гафа от изтеклите публични секретни документи (сагата "Уикилийкс"), от които ставаше ясно, че



САЩ подхождат към Борисов



пресметливо като към инструмент, с пълно разбиране за характера на природата му ("хитър, с голямо его, тъмни връзки в миналото...; трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но да нe забравяме с кого си имаме работа"). Уорлик разясни пред журналисти, че няколко пъти преди това е разговарял с Борисов относно грамите. Така се разбра, че именно успокояването на душевните терзания на премиера е било повод за безпрецедентната му изява в българския парламент. В изтеклите документи имаше още доста любопитни подробности, като например как през пролетта на 2005 г. външният министър Солопон Паси си проси покана в Белия дом, но не за да уговаря падане на визи, дъжд от инвестиции или други официални тривиалности, а да дири подкрепа за НДСВ на предстоящите избори. Ако някой се чуди защо в крайна сметка Борисов е безкрайно дълго женен за българската власт, то отговорът не е само защото 1 млн. българи трайно си го харесват - ами защото, очевидно е, нрави се и на няколко ключови посолства, всяко от които според своя интерес го "бута в правилната посока".

Сегашният "руски скандал" може да е с много интересни последствия в перспектива. Два дни след като патриарх Кирил си тръгна от България, Валери Симеонов събра при себе си Петър Москов и Божидар Лукарски, за да...си говорят за ЧЕЗ и енергетика. Осем дни след това вицепремиерът се оказа гост на дискусия, посветена на Крим и инициирана от организацията Европейски съвет за външна политика. В приятната компания на десни общественици, които иначе странят от него, той наговори неща срещу Русия, каквито баш европейските български политици не смеят, макар да им се иска. Голямата част от този личен състав по-рано бе заклеймил дружно Истанбулската конвенция, а специално Москов нерядко е стигал словесните висоти на Симеонов относно етносите. Много общо има между тези хора напоследък и това не са само сантиментите към сградата на "Раковски" 134, в която вицепремиерът е новодомец. Няма да е чудно, ако един ден се окажат



в общ консервативен, националистически, християнски



или какъвто там си го нарекат съюз - като контрапункт на вече сформирания между ДСБ и "Да, България". Кое ще ги свързва ли? Как кое - нуждата да минат 4% и да бъде борена Русия, дълг на всеки български консерватор в последните 100 години.

България, без съмнение, има особено географско положение. Обречени сме на различни влияния. Но не хан Аспарух е виновен за всичките тези процеси. Пари, морков, тояга, откровена агентурна дейност - това са най-честите причини външни фактори да предопределят вътрешните събития. Колкото по-нелепа и странна е една политическа кавга, или пък невнятен е политически съюз, толкова повече причината е международна. Попът на тия церемонии просто не е от тук.