:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,819,996
Активни 88
Страници 4,820
За един ден 1,302,066

Песимистично за мерките срещу академичното плагиатство

На хартия промените целят по-високо качество, но на практика част от тях ще доведат до влошаване на положението
Бившият ректор на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов се превърна в емблема на пороците във висшето образование.
Приетите преди седмица промени в Закона за развитие на академичния състав целят, най-общо казано, две основни неща:

- Да се добави възможност за отнемане на докторски степени и уволнение на университетски преподаватели, които са уличени в плагиатство;

- Да се въведат национални минимални наукометрични показатели за заемане на академични длъжности.

На хартия и двете промени целят да се въведе по-високо качество в научната общност - преподавателите да не плагиатстват и съответно да работят повече при израстването в кариерата си. На практика нещата вероятно ще се случат по малко по-различен начин.



Копирането на чужди трудове



В досегашната регулация наистина има дупка в законодателството, която не позволява дори доказани плагиатствани докторски дисертации да бъдат анулирани. Нито университетите, нито министерството могат да реагират при доказан случай на плагиатство, ако засегнатият човек (този, от когото е преписано) не си потърси правата сам. Реалността е, че тези, които трябва да си търсят правата, често са в някаква зависимост и дори взаимна изгода с този, който е преписал техния труд. Безспорно и наложително е това нещо да бъде поправено. Въпросът е как.

Промените в закона предвиждат да се създаде министерски трибунал, при който да постъпват сигналите за плагиатство, и съответно той да разследва всеки случай поотделно. В правомощията на този трибунал ще бъде да отнемат докторски степени и да принуждават университета да отстранява хванатите в плагиатство хора от академичните им длъжности. Идеята е членовете на тази комисия да са независими, обективни, некорумпирани и безпристрастни, т.е. да не е възможно университетите да влияят на техните решения. Доколко това ще е възможно, се досещате сами, но като цяло идеята плагиатството да бъде осъждано далеч от кабинетите на плагиатстващите е в общи линии добра.

Неизбежно обаче има възможност за "побългаряване" на добрите идеи. Първо, какво ще разбираме под плагиатство? Ако става въпрос за изкопиране на информация от научни статии в реномирани индексирани издания, без да са поставени надлежно цитати, или ако става въпрос за изкопиране на цели пасажи от чужди докторски дисертации или монографии, които присъстват в регистъра на Националния център за информация и документация (НАЦИД), тогава ще имаме категорични, ясни и безспорни правила за оценяване на един труд като "изплагиатстван". Ако обаче бъде допуснато да бъде оценено като плагиатство например кражбата на информация от студентски курсови проекти или дипломни работи - а именно това е най-масовото плагиатство - нещата започват да добиват една малко по-различна окраска.

Студентските курсови задачи, проекти и дори дипломни работи не се пазят в национален регистър. Всеки университет си има свои вътрешни правила за тяхното съхранение. Масовата практика е просто да отиват в архива за определен период от време (пазят се поне няколко години) и нищо повече. Това е и причината те да са най-често плагиатстваните материали - тези трудове са невидими за външния свят. Единственият начин подобни плагиатства да достигнат до новосъздаващия се министерски трибунал е или авторът на въпросния труд да подаде сигнал (както може да се случи и сега, но в съда), или някой вътрешен човек в университета да извади нещата от архива и да сезира новия орган.

Тук лежи голямата опасност от злоупотреби - при положение че деловодството на съдържанието на курсови проекти и дипломни работи е изцяло вътрешноуниверситетска процедура, тя спокойно може да бъде манипулирана от ключови хора в самия университет. Казано направо - потенциално може да се замени съществуващ труд в архива с изфабрикуван нов, вследствие на което да бъде уволнен преподавател, който всъщност никога не е плагиатствал никого. Остава бившият студент, чието име се употребява за подобна схема, да бъде съгласен да участва в нея (а това спокойно може да бъде и настоящ член на заговорната група, която извършва измамата). Така комисията за плагиатство може потенциално да бъде употребена като поредната "бухалка" за саморазправа с "неудобни хора".

В този смисъл заслужава адмирация мярката за отнемане на програмната акредитация при регистриране на системни нарушения. Това донякъде ограничава силата на потенциалната бухалка, като ограничава броя на хората, които могат да бъдат прецаквани за определен период от време. Със сигурност обаче продължават да стоят множество отворени въпроси и положението не може и не трябва да остане като гореописаното.



Наукометричните критерии



Сега при заемането на академични длъжности всеки университет има право сам да определя критериите, които кандидатите трябва да покриват. При повечето университети е предприета практика критериите да са ниски и да се покриват сравнително лесно. Тоест някой с докторска степен може доста бързо да стане доцент или дори професор, ако има отворен конкурс за такъв. И точно това всъщност е основната спирачка за "масова хабилитация" - определение, което популистите използват често в медиите (говори се за "роене на професори и доценти" и подобни неща). Въпреки че по смисъла на закона конкурсите трябва да са отворени и за тях да има конкуренция, реалността е друга - конкурсите се правят целенасочено за определени хора и най-често при повечето се явява само по един-единствен кандидат (този, който предварително е избран).

Промяната в закона по никакъв начин няма да промени това положение. Причината е, че изначално е напълно естествено работодателят (университетът) сам да си избира работника (преподавателя), който да заема дадена длъжност. Идеята на конкурсите е това да не бъде така, но реалността е и винаги ще бъде друга. Когато в дадена катедра се приема на работа нов човек, той трябва да е такъв, който да се впише адекватно в нейния колектив. Съвсем нормално е хората от катедрата да си изберат подходящия кандидат не на базата на "наукометричните критерии", а на базата на личните си пристрастия и познанства с него.

Но законодателите ни все пак настояват, че ще успеят да променят нещата и да променят човешката природа. Наукометричните критерии най-общо могат да бъдат разделени в две основни категории:

- Какъв труд е положил самият човек: колко научни публикации има и къде, колко университетски курса е разработил, колко учебници е написал и т.н.;

- Как го оценяват други учени: колко пъти е бил цитиран в чужди научни трудове от хора, които не са свързани пряко с него.

От двете категории само и единствено изискването за публикация в издание с "импакт фактор" има някаква реална тежест и е в практическа полза на замислената идея. Интересното е, че и към момента повечето (ако не и всички) университети тъй или иначе имат подобно изискване в правилниците си.

Всичко останало всъщност ще доведе до влошаване на общото положение. Причината е, че ще бъдат толерирани следните три изключително порочни практики:

- Ще се затвърди и разшири размяната на цитати между двама, уж несвързани помежду си учени на принципа "аз на теб, ти на мен";

- "Бройката публикации" ще стане още по-важен критерий за израстване в кариерата, за сметка на тяхното качество. Както казах, статията с импакт фактор тъй или иначе го има като изискване и към сегашния момент. Увеличаването на изискването за останалите "бройки статии" ще доведе до безсмислено публикуване на (ще си позволя да употребя тази дума) глупости. От това ще спечелят само нискокачествените "научни" форуми, които към този момент се употребяват за ваканция по време на учебната година - те ще започнат да гълтат още повече "такси правоучастие" от публикуващите в техните сборници;

- Ще започнат да преобладават научните статии с дълги списъци от големи авторски колективи. В екипната работа, разбира се, няма нищо лошо, даже напротив, но в случая намеквам за практики, в които хора биват фиктивно записвани като съавтори на публикации и учебници, за които нямат никакъв личен принос. Когато на някой "наш човек" му трябват "бройка публикации и цитирания", за да може да покрие критериите и "да го направят доцент", докторанти и други колеги биват принуждавани да го включват фиктивно като съавтор в техните трудове. Тази практика я е имало, има я и ще продължава да я има (доколко масова е зависи от качеството на университета), но в случая въпросните повишени наукометрични критерии ще я изострят значително.

В крайна сметка наукометричните критерии нито ще променят факта, че често



"мястото се отваря за конкретен кандидат",



нито ще променят факта, че има възможност хора да се назначават на академични длъжности, без да имат достатъчно компетенции и реален научен принос за това. Просто процесът на академично израстване ще бъде затруднен, от което аз лично смятам, че няма псевдоучените да бъдат принудени да запретнат ръкави и да се поправят, а ще бъдат мотивирани да засилят вредните за системата схеми за академично израстване "през задната врата".

Добре е да се осъзнае, че качеството на доцентите и професорите в даден университет е важно само за престижа на самия университет и на никой друг. Това, че някое висше училище си позволява да назначава некомпетентни хора на високи позиции в дългосрочен план, вреди само на самото него. Вкарването на национални наукометрични критерии няма да спре академичното израстване на лоши и некадърни хора - само ще го затрудни, от което ще страдат най-много не те, а съвестните им колеги, които ще бъдат принудени от обстоятелствата да ги избутват. Това допълнително ще отблъсне потенциални докторанти и качествени кадри, защото обстановката в някои университети ще стане още по-тягостна, отколкото е.

Тоест националните наукометрични критерии няма да повишат качеството - даже на места ще го снижат. На хартия ще изглежда чудесно и всички наши доценти и професори ще бъдат страхотни учени с перфектни биографии. А на практика... ще си бъдат същите, че и по-некадърни.

В крайна сметка предстоящите промени в закона целят да увеличат държавната регулация и да намалят автономията. А много добре знаем, че насила хубост не става. Решението не е в броенето на все повече и повече публикации и цитати, а в създаването на силна пазарна конкуренция. Предлаганите промени не насърчават по никакъв начин тази толкова необходима конкуренция между университетите.

----

Авторът е доктор по методика на обучението по математика и преподавател в СУ.
5
2920
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
27 Март 2018 20:38
Студентите пазят ли при себе си копия от своите проекти и пр. разработки, които евентуално са били използвани от техни преподаватели?
Изобщо има ли начин да се спре плагиатството? Или ще продължим да го толерираме?
28 Март 2018 08:29
Не разбрах, какво предлага авторът срещу плагиатството?
28 Март 2018 09:20
Рано е за ас. Петров да се изказва за наукометричните показатели след като неговите са повече от скромни.
https://scholar.google.com/citations?user=sYLXM_kAAAAJ&hl=en
При това от десетте цитата, които Google Scholar дава за работите му, само един не е самоцитат
28 Март 2018 16:59
качеството на доцентите и професорите в даден университет е важно само за престижа на самия университет и на никой друг
Не е така! То се отразява на качеството на обучението, а по-голямата част от завършилите университета отиват да работят другаде. Докато се разбере, чe не ги бива, може да причинят доста неприятности.
30 Март 2018 16:55
Май, май този автор си има проблем с професионалното израстване, та така аргументирано се бори срещу все пак не толкова лошите промени в закона. Цитиранията в чужди реферирани списания са си важна оценка за качество. Като му направих справка видях, че съм прав. Сега вижте и вие това момче, дето само в сборничета публикува!!!
Дневникът на Филип Петров

Начало Съдържание CV Публикации За контакти
* Публикации


Дисертационен труд:

Петров Ф. – „Организационен модел за приложение на интерактивни методи в обучението по линейна алгебра“, автоеферат, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2014 г.

Образователна и научна степен: Доктор
Област на висше образование: 1. Педагогически науки
Професионално направление: 1.3. Педагогика на обучението по…
Докторска програма: Методика на обучението по математика
Университет: Югозападен Университет „Неофит Рилски“
Факултет: Природо-математически факултет
Катедра: Математика
Научни ръководители: проф. д-р. Илия Гюдженов и доц. д-р Даниела Дурева-Тупарова
Диплома No/дата: 0120 / 17.07.2014 г.
Изтегляне на автореферат в PDF формат
Изтегляне на дисертационния труд в PDF формат
Рецензии и становища на научното жури на сайта на ЮЗУ. Свали от локално копие.
Публикации свързани с дисертационния труд:

Петров Ф., Исуфов Р. – „Интернет базирана среда за разработка на диалогово-обучаващи програми по математика“ в сборник „Математика и математическо образование СМБ 2009 г.“, София, Издателство на БАН, стр. 312-319, ISSN 1313-3330, 2009 г.
Доклад на XXXVIII пролетна конференция на СМБ, Боровец, 1-5 април 2009 г.
Изтегли в PDF
Petrov Ph., Popov A., Isufov R. – „Standardization of the development of educational dialogue computer programs“ in the book „Proceedings of the 6th Mediterranean Conference on Mathematics Education“, Plovdiv, Inch-Venci-2, pages from 99 to 111, ISBN 978-9963-9277-9-1, 2009
Reported on the 6th Mediterranean Conference on Mathematics Education, Plovdiv, 22-26 April 2009
Download PDF
Isufov R., Petrov Ph.– „First steps in constructing a theory of educational dialogue computer programs“, MASSEE International Congress on Mathematics MICOM, Proceedings Education, pages from 115 to 122, ISBN 978-9989-646-40-9, 2009
Reported on MASSEE International Congress on Mathematics MICOM 2009, Ohrid, Republic of Macedonia, 16 – 20 September, 2009.
Download PDF
Петров Ф. – „Уеб 2.0 обучение по математика“ в сборник „Синергетика и рефлексия в обучението по математика“, Пловдив, университетско издателство „Паисий Хилендарски“, стр. 445-452, ISBN 978-954-423-621-2, 2010 г.
Доклад на юбилейната международна конференция в Бачиново посветена на 60г. на проф. Сава Гроздев, Благоевград, 10-12 септември 2010 г.
Изтегли в PDF
Петров Ф. – „Технологии за въвеждане и изобразяване на математически формули в Уеб 2.0 приложения“ в сборник „Образованието в информационното общество“, Пловдив, Асоциация „Развитие на информационното общество“ и „Институт по математика и информатика“ към БАН, стр. 200-209, ISSN 1314-0752, 2011 г.
Доклад на Четвъртата национална конференция „Образованието в информационното общество“, Пловдив, Дом на учените, 26-27 май 2011 г.
Изтегли в PDF или виж в сайта на БАН
Петров Ф., Дурева-Тупарова Д. – „Практически пример на технологични средства за реализиране на уеб 2.0 обучение по математика“, Maтематика и информатика – научно-методическо списание, година LVI, кн. 3, стр. 258-266, ISSN 1310-2230, 2013 г.
Изтегли в PDF
Отзив: Петров Ф., Дурева-Тупарова Д. – „Учебник по математика на един клик разстояние“, вестник „Аз-Буки“, брой 36 (1127), 5-11 септември 2013 г., година XXII, Национално издателство за образование и наука „Аз Буки“ към Министерство на образованието и науката, ISSN 0861-3990, София, 2013 г.
Petrov Ph., Gyudzhenov I., Tuparova D. – „Adapting interactive methods in the teaching of Linear Algebra – results from pilot studies“, Procedia-Social and Behavioural Sciences Journal, pages from 142 to 146, ISSN: 1877-0428, 2014
Reported on 6th World Conference on Educational Sciences, Malta, February 06-09, 2014.
Download: http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1877042815028396
Cited in: Durcheva M., Slobodsky Ph., „Using the Universal Math Environment “Math-XPress” for Math Education of Engineer students“, Proceedings of the 47th Conference of the Union of Bulgarian Mathematicians, 2018.
Участие в научно-изследователски проекти свързани с дисертационния труд:

„Технологии и методика за разработване на мултимедийни симулационно базирани учебни обекти“, SRP група А, проект №6 към Югозападен Университет „Неофит Рилски“, 2011 г.
„Иновативни методи за оценка на компетенции в среди за електронно обучение“, № ДФНИ-И01/10 на национален конкурс „Финансиране на научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“ към Фонд Научни Изследвания на Министерство на Образованието, Младежта и Науката, 06.12.2012 – 31.12.2016 г.
Учебници, ръководства и учебни помагала:

1. Гоцева Д., Ганчева В., Петров Ф. – „Бази Данни“, учебник по задължителен учебен курс на бакалавърска програма „Компютърни системи и технологии“ в Технически Университет – София, автор на глави от 8 до 14, издателство към Технически Университет – София, ISBN 978-954-438-809-6, 2012 г.

2. Стефанова Е., Николова М., Митева Д., Петров Ф., Николова Н., „Информационни технологии за 8. клас със CD“, издателство „Просвета“, ISBN: 978-954-01-3429-1, 2017 г.

Публикации в списания и сборници от научни конференции:

1. Velchev A., Petrov Ph. – „A trial for systematization of methods for generating and solving variations of discrete optimization problems and the three jugs problem as an example“, MASSEE International Congress on Mathematics MICOM, Proceedings Education, pages from 214 to 221, ISBN 978-9989-646-40-9, 2009
Reported on MASSEE International Congress on Mathematics MICOM 2009, Ohrid, Republic of Macedonia, 16 – 20 September, 2009
Download PDF

2. Gotseva D., Gantcheva V., Petrov Ph. – „Secure and practical defense against code injection attacks“, Challenges in Higher Education & Research, vol. 7, eds. L. Dimitrov, T. Tashev, R. Deliyski, p. 342-346, Heron Press, Sofia, ISBN 978-954-580-268-3, 2009
Reported on the 7th International Conference on Challenges in Higher Education and Research in the 21st Century, 2009

3. Stoimenov D.; Petrov Ph. – „System for voice control of car modules with communication through CAN network“, Computer & Communications Engineering, 1/2011, pages 51-53, ISSN 1313-2717, 2011
Download PDF
Response: Stoimenov D., Coordinator: Petrov Ph., „System for voice control of car modules communicating through CAN“, Proceedings of the International Students Conference on Informatics, pages from 258 to 265, ISSN 2069-964X, 2011
Reported on First International Students Conference on Informatics, Imagination, Creativity, Design, Development, ICDD 2011, April 7-9, Sibiu, Romania, 2011
Download PDF

4. Petrov Ph., Djolev D. – „Combining the procedural and the set-based approaches in the teaching of SQL SELECT statements in the introductory databases course“, Proceedings Seventh International Scientific Conference Computer Science’ 2015, pages from 249 to 254, ISBN 978-619-167-177-9, 2015
Reported on International Scientific Conference COMPUTER SCIENCE’2015, 08-10 September 2015, Durrës, Albania
Download PDF

5. Петров Ф., Джолев Д. – „Въвеждане на елементи от паралелно и мрежово програмиране в курс по обектно-ориентирано програмиране“ в сборник „Математика и математическо образование СМБ 2016 г.“, София, Издателство на БАН, стр. 255-261, ISSN 1313-3330, 2016 г.
Доклад на Четиридесет и петата пролетна конференция на Съюза на математиците в България, Плевен, 6−10 април 2016 г.
Изтегли в PDF

6. Петров Ф., Андреев Д. – „Ползи от научноизследователската дейност на студенти и докторанти по информатика и информационни технологии извън университета“ в „Сборник с доклади от научна конференция на младите изследователи 13 май 2016 г.“, Велико Търново, Издателство „Фабер“, стр. 7-13, ISBN 978-619-00-0476-9
Доклад по покана на „Научна конференция на младите изследователи 13 май 2016 г.“, Велико Търново, 13 май 2016 г.
Изтегли в PDF

7. Петров Ф., „Методи за справяне с механичното преписване на доклади от студенти по един IT-учебен предмет“ в сборник „Математика и математическо образование СМБ 2017 г.“, София, Университетско издателство „Неофит Рилски“, стр. 287-292, ISSN 1313-3330, 2017 г.
Доклад на XLVI пролетна конференция на СМБ, Боровец, 9-13 април 2017 г.
Изтегли в PDF
Цитиран в: Харизанов К., Павлова Н., „Образователни платформи в организацията на педагогическите практики на бъдещите учители“, Математика и информатика, Volume 60, Number 3, ISSN 1314–8532, 2017 г.

Участие в научно-изследователски проекти:

1. „Изследване и реализация на методи за разработка на сигурни приложения в Интернет“, договор № 091ни152-09, НИС, Технически Университет – София, 2009-2010 г.

2. „База данни от тестови задачи за диагностиране резултатите в обучението по Математика, Информатика и Информационни технологии. Компютърна система за автоматизирано генериране тестови материали“, договор №140/17.04.2015 г., ФНИ, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, 2015-2016 г.

3. „Изследвания в областта на текущ образователен мониторинг“, договор №143/2016 г., ФНИ, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, 2016-2017 г.

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД