Откриваме малко нарушители сред магистратите, защото законът ни пречи да си правим качествено проверките за уронване престижа на съдебната власт, за почтеност и за конфликт на интереси. Това обявиха преди дни от Инспектората към Висшия съдебен съвет, на който тези проверки бяха поверени от началото на миналата година. За 14-те месеца оттогава инспекторатът е направил 25 проверки и е открил нарушения при четирима магистрати.

За да лови повече, главният инспектор Теодора Точкова иска промяна в Закона за съдебната власт, която да й позволява при проверките за интегритет да иска съдействие от главния прокурор за събиране на доказателства по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. После тези доказателства да бъдат присъединени по преписките на инспектората. Сега инспекторите не можели да съберат като доказателства записи от камери например. Или пък да накарат някого да свидетелства, или да даде документи.

На пръв прочит исканията на инспектората звучат съвсем логично. Ако наистина законът му пречи да работи, той трябва да бъде променен. Ако живеехме в идеален свят. Реалността и в инспектората, и в прокуратурата обаче е такава, че подобни правомощия могат да се използват не само по предназначение, но и за



преследване на неудобните магистрати



И още нещо - как ще се процедира, когато обект на проверката е прокурор, без значение дали младши или главен. Прокуратурата е единна и централизирана структура. Нима ще разследва сама себе си, за да се уличи в конфликт на интереси, или уронване престижа на съдебната власт, или липса на почтеност?

Какво повече например щеше да направи инспекторатът по скандала "ЦУМ-гейт", ако можеше да иска съдействие от прокуратурата. И изобщо щеше ли да потърси такова съдействие, след като самият главен прокурор Сотир Цацаров беше обект на проверката. Цацаров е ходил в ЦУМ на уредена от бизнесмена Георги Гергов среща със собственика на "Овергаз" и издател на в. "Сега" Сашо Дончев, установи инспектората миналото лято. Какво са си говорили остана неразкрито. И реши, че етичният кодекс на магистратите не е нарушен, нито пък е накърнен престижът на съдебната власт. После Точкова скри акта от проверката, защото Цацаров и Гергов не разрешавали той да бъде предоставен по Закона за достъп до обществена информация. И тепърва съдът ще гледа жалбата на "Сега" срещу криенето на информация.

И това не е изключение. Какво повече му трябваше на инспектората от данните, приети от съда и разказани на брифинг от говорителя на главния прокурор за съдия от Окръжния съд в Ловеч, който е ловувал през нощта и бягал от полицаите, които са опитвали да спрат колата му за проверка. Защото и в този случай инспекторите приеха, че не са нарушени етичните правила. И не казват какви са мотивите им - не можело да разгласяват факти и данни, станали им известни при разглеждането на сигнала. Звучи като търсене на законово извинение да се работи на тъмно.

А проверката на зам. главния прокурор Борислав Сарафов, който през декември стана директор на националното следствие? Инспекторатът откри нарушения при поведението му спрямо следовател, но после внесе документите си в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за служебно ползване. И това помогна на доминираната от Цацаров колегия



да замотае случая толкова дълго, че да изтече давността



Основната вина тук е на прокурорската колегия (в предишния й състав, но няма повод за съмнения, че и този състав би постъпил така). Но и инспекторатът не положи особени усилия производството да приключи бързо.

Решението е инспекторатът да има свой-собствен апарат. Хора, които да бъдат независими и равноотдалечени от всички магистрати, за да няма покровителство или гилдийна солидарност. По този начин ще се знае и кой носи отговорност за успехите или неуспехите при проверките. И инспекторатът няма да може да си измива ръцете с прокуратурата. Ключово е и да има прозрачност - само така ще се повиши доверието в работата на инспектората и няма да има съмнения, че отделните случаи се решават по законосъобразност, а не по целесъобразност.

Също така е ключово инспекторатът да има ясен алгоритъм за действие по проверките си. Така е възможен и истински контрол и лесно би лъснало, ако при някоя проверка има нарочни пропуски. Вероятно затова така и не беше финализиран меморандумът за сътрудничество със Световната банка по темата. От тази институция, която има дългогодишни традиции в подобни проверки, щяха да предоставят и софтуер и опит. Но явно от инспектората предпочитат да изнесат тази дейност към прокуратурата. Която пък така ще получи законен повод да събира данни за магистратите, посочени от главния инспектор. Удобно, нали. Перфектно се вписва в образа на инквизитор, в който инспекторатът влезе в последните години.