С изключение на периодичния лай на злобно куче и внезапните пориви на вятъра, долитащ от хълмовете, в Раброво цари тишина. Къщи като привидения и пусти улици превръщат мястото в нещо като изоставен кинодекор. Трудно е да си представим, че през 60-те години тук са живели повече от 4000 души, защото днес в селото има по-малко от няколкостотин. Една от тях е 60-годишната британка Сюзън Гай. Преди три месеца тя е изоставила дома и живота си в Бирмингам и се отправила към българското село.

"Винаги съм мечтала да имам неголямо селско стопанство. Във Великобритания трябваше да забравя за тази мечта. И ето че в България се появи възможност да се сдобия с такова стопанство", казва Гай. Тя седи в местното кафене пред чаша чай и се опитва да общува с българските си познати чрез Гугъл преводач. "Тук много ми харесва, хората ме приеха чудесно. Смятам да науча езика, но ми трябва време", признава още тя.



Къща за 6000 евро



Имотът, който купила Гай, е 2000 кв.м. Намира се на хълм извън селото и струва 6000 евро. Гай живее тук с две кучета, но след няколко месеца ще има кози и зайци. Смята да отглежда и зеленчуци. "Само погледнете каква гледка. Планини, долини и гори. В Бирмингам през прозореца си виждах само някакви уродливи жилища и тясна уличка. А и беше шумно заради транспорта", казва Гай.

Населението на България рязко намалява. По данни на ООН нито една друга страна в света няма да има такъв спад на населението към 2050 г. Най-тежка е ситуацията в Северозападния регион, където е и Раброво. За 10 г. населението е намаляло с 16%. Но има и такива, които плуват срещу течението. В същото село живее още един британец, който е тук от 10 г.

"Любопитно е, че наблюдаваме как идват и купуват тук къщи. Някои от тях дори осиновяват български деца. Възстановяват къщите и казват, че тук им харесва", разказва кметицата на община Бойница. Само в нейното село живеят три британски семейства, но тя няма представа колко чужденци има в цялата община. "Езиковата бариера наистина е проблем, защото не можем да общуваме. Но след Коледа срещнах един от тях на улицата и той ме поздрави на български език".

По данни на Евростат броят на хората, родени във Великобритания, които постоянно пребивават в България, е



нараснал със 186% за 7 г.



до 8700 души през 2017 г. Ако се прибавят и онези, които идват за по-кратки периоди от време или по някакви причини не са попаднали в статистиката, числото ще е доста по-голямо. По данни на Би Би Си през 2014 г. се е смятало, че в страната през цялата година или през няколко месеца от нея живеят около 18 000 британци.

Мнозина са се установили в източните райони на страната, по Черноморското крайбрежие, което привлича туристи. Освен това тук климатът е приятен, а важен фактор са и цените. Цените в България са най-ниските в ЕС по данни на Евростат, с 66% по-евтино е, отколкото в Норвегия. За българите това не е особена причина за радост, защото освен цените и заплатите им са ниски. Но за чужденците нещата стоят другояче.

Сюзън има неголяма пенсия във Великобритания. Освен това тя работи на непълен работен ден като частен учител, преподава математика и естествени науки по интернет. "Имаше толкова много желаещи, че се наложи да откажа на мнозина. Имам нужда от време, за да се грижа за животните и стопанството си", обяснява тя и се смее.

"Идват хора от все повече страни - от Европа и от други държави, когато се готвят да излязат в пенсия", разказва Кели Хол, която изследва проблемите на пенсионерите в университета на Бирмингам. Според нея образът на богатия пенсионер, който си седи във вилата и си пие коктейли, е мит. Мнозинството британски пенсионери, живеещи зад граница, са се решили на това,



за да може ниските пенсии да им стигат за по-дълго



Тя уточнява, че пенсионерите често следват туристическите предпочитания. "Поколението, което сега излиза в пенсия, е първото, което започна да ходи на курорт в Югоизточна Азия. Това означава, че страни като Тайланд и Индонезия също се разглеждат като места, където хората могат да се пренесат след пенсиониране", обяснява тя.

Агнес Берго, генерален мениджър на консултантската фирма Pengedoktoren, разказва, че й се случва да се среща с норвежки пенсионери, които оглеждат необичайни места, в които им се иска да се преселят, но повечето от клиентите й в крайна сметка избират традиционни страни като Испания. "Независимо от това къде искаш да се преместиш, трябва много добре да го обмислиш", смята тя. Ако заминеш зад граница и се установиш там завинаги, автоматично те "снемат от отчет" от пенсионния фонд, дори ако се преселиш в страни от ЕС и ЕИО като Испания и България. "Хората невинаги разбират какви значителни последици има това тяхно решение. Дори да се върнат отново в Норвегия, ще са им нужни години, преди напълно да възстановят пенсионните си права", казва тя.

Повечето от клиентите на Берго предпочитат да запазят Норвегия като постоянно местожителство и внимават да не прекарват зад граница повече от 6 месеца в годината. "Ако се местиш завинаги, според мен е важно да имаш добра международна медицинска застраховка. Дори ако можете да получите права за достъп до медицинска помощ в новата страна, в която се установявате, никой не може да гарантира, че сами ще предпочетете да се лекувате в тамошните лечебни заведения", казва Берго. Тя подчерта, че е важно да се преценят всички аспекти, не само икономическите. "Напълно вероятно е, след като напуснете родината си, вече като пенсионери, да заболеете. Хората стареят и тази вероятност е голяма. Когато си болен, искаш да си заобиколен с познати неща. Хора, които говорят твоя език, познати радиопрограми. Никой не може да гарантира, че зад граница ще се чувствате така комфортно".

Сюзън Гай признава, че животът в отдалеченото българско село не е за всеки. Не можеш да отидеш никъде и трябва да умееш да се наслаждаваш на собствената си компания, казва тя. Не се страхува, че може да се разболее и се осланя на това, че съседите тук много се грижат един за друг. Тя самата е започнала да помага на старица, която живее в съседство. "Смятам да остана тук. Даже не мога да си представя, че ще се върна назад", признава тя.