Достатъчно, за да покажат, че са сериозни. Недостатъчно, за да изгубят контрол. По същество така изглежда първият урок от ракетните атаки, които предприеха в събота в Сирия - САЩ, Франция и Великобритания. Това решение, разбира се, може да се окаже и прибързано. В близките часове и дни може да има още удари. Може да има и отмъщение под някаква форма. Версията, която съюзниците лансират за случващото се там, може да се окаже доста опростена - Дамаск вече оспорва твърденията на Запада.

Другите военни играчи в Сирия и региона - Израел, Турция, Иран, Саудитска Арабия, както и джихадистките организации - могат да се възползват от случващото се в своя полза. На този ранен етап, както се съобщава, ударите изглеждат сравнително ограничени. Винаги обаче има информационно затъмнение около война и обичайно се говорят неща, с които никой не се ангажира. Сложността на сирийската криза и по-широката регионална борба остават огнище на напрежение. Ако съдим по предоставената досега информация,



ракетните удари не са толкова военна интервенция,



колкото опит за дипломатическа намеса. Както казва Карл фон Клаузевиц (б.р. германски генерал-майор, автор на популярния трактат "За войната"), войната е продължение на политиката, но с други средства. В този смисъл операцията е опит да се направят три неща: да се поддържа дългогодишната международна забрана за използване на химически оръжия след съмненията за употребата им от Сирия в град Дума преди повече от седмица; да се върне в дневния ред дълго отлаганото, но все още сравнително скромно предизвикателство към руската, иранска и турска де факто международна доминация в ситуацията в Сирия; и да се покаже, като се използва военна сила, че западните сили остават ангажирани с хуманитарната и регионална криза, както и че трябва да участват в разрешаването й. До каква степен тези цели са постигнати с операцията на този етап е прекалено рано да се каже със сигурност. Нямаше веднага викове на истински или предизвикан гняв в Дамаск, Техеран и Москва, което може да се смята за показателно. Това обаче може да се промени.

За САЩ атаката отново разкрива колко двусмислено е участието им. САЩ са силно ангажирани в Сирия и Ирак в битката с "Ислямска държава". Но дори и днес



продължават да стоят на разстояние от гражданската война



в тази измъчена страна. Доналд Тръмп дойде на власт с лозунга за ненамеса. Преди дни изглеждаше готов да вкара света в ядрена война. Сега, както и миналата година, той последва съвета на Пентагона и се ограничи до хирургически удар срещу силите на Башар ал Асад. Тази операция е още един гвоздей в ковчега на политиката спрямо Русия, която Тръмп води. За Франция операцията е важна стъпка в решимостта на Еманюел Макрон да затвърди мястото на страната си, а също така и засили позицията на Европа като играч на международната сцена. Външната политика на Макрон е съсредоточена върху европейските ценности и доминиращата роля на Франция. Тези удари са стъпка в посока на изпълнението на стратегията и Макрон ще иска да продължи напред. А Великобритания? Тереза Мей е приклещена между задължителните решения във външната политика и политическата реалност у дома. Великобритания иска международно сътрудничество срещу употребата на химически оръжия в Сирия, а също така и в Солсбъри. Не иска да остави Франция сама или пък да бъде единственият съюзник на Вашингтон. Мей обаче е начело на правителство на малцинството в държава, която е скептично настроена по отношение на военната намеса. Общественото мнение във Великобритания е доста реалистично. Британците не искат пресилено участие в наземна операция. Но също така са наясно, че ако стоиш зад всеобщите хуманитарни ценности като забраната на химическите оръжия, понякога трябва да се бориш за тях.

Във видеообръщението си по повод операцията в Сирия Мей наблегна на ограничения характер на атаката. "Операцията не е намеса в гражданска война. Не е и за смяна на режима", заяви тя. Мей беше изчислила, вероятно правилно, че ограниченият удар - Лондон участва само с четири самолета RAF, е политически по-безопасен за нея, отколкото риска да се яви пред парламента и предварително да поиска разрешение. Тя вероятно смята, че по-лесно ще спечели подкрепата на парламента през следващите дни, като постави депутатите пред свършен факт. Въпреки случилото се британското правителство може да участва във военни действия само ако е получило политическа подкрепа. Мей не е станала неочаквано Желязна лейди със стила на Маргарет Тачър. Сирия не са нейните Фолклендски острови. Тя трябва да се моли Сирия да не се превърне в нейния Ирак.

Операцията в Сирия е достатъчна, за да покажат съюзниците, че са сериозни. И така трябва да бъде. Не е достатъчна, за да загубят контрол. Но все пак и това може да се случи.