Тихомир Безлов е старши анализатор на Центъра за изследване на демокрация (ЦИД). От години работи по въпросите на престъпността в България, автор е на множество доклади и социологически изследванията в областта на организираната престъпност и корупционните практики (корупционен индекс, трафик и пазар на наркотици, проституция, трафик на хора, контрабанда на потребителски стоки).

- Г-н Безлов, какви са мащабите на хазартния бизнес в България?
- Ще споделя личната си история за това как обърнах внимание на темата. Пазарувах на една каса в супермаркет, където видях как майка купи на дъщеря си като подарък билетчета за търкане. Цената бе колкото на един шоколад. Тогава се пошегувах: "Това дете не иска ли шоколад ?!", а майката ми каза да си гледам работата. Направи ми впечатление, че детето въобще не се заинтересува от диалога ни и предпочете да изтърка билетчетата, за да види какво има отдолу. По друг начин казано, детето вече е препрограмирано. Не иска нещо, което е естествено за него - шоколад. Лекарите биха могли да определят до каква степен детето има зависимост. Не говорим за майката, която предпочита да търка билетчето, вместо да купи нещо нормално на детето си. Променило се е нещо естествено човешко. И е заменено с продажба на надежда.

- А какви са пазарните измерения?
- Пазара на хазарт и залагания не бях поглеждал от много години. Навремето ни беше привлякъл интереса около изследванията на безмитните оператори в България. Още около 2001-2008 г. част от техните собственици бяха собственици и на хазартните компании. Тогава държавата прояви някаква национална отговорност и затвори безмитните магазини, съответно си върна стотици милиони левове в държавния бюджет. Десет години след този инцидент на касата и когато една ваша колежка ме попита за пазара на хазарт, се опитах да видя какво се е случило. През световната база за пазарни анализи Amadeus (има още една толкова добра база - тази на Dun & Bradstreet) видях, че оборотът в хазартния пазар е достигнал близо 3 млрд. лв. за 2016 г. Това ме шокира, защото сравнявайки с оборота отпреди десет години, пазарът беше наполовина, като дори и в онзи момент усещането беше, че проблемът е огромен. Игралните зали буквално бяха залели страната. Нямаше квартал или малко населено място без игрална зала. Правеше впечатление, че собствениците на игрални зали ги позиционираха там, където имаше работещи хора. В София това бяха кварталите с голямо строителство. Това бяха строители, дошли от провинцията, същото бе в Бургас, Варна. Това, което си мислех, е, че типичната история е вместо човек да брани парите на децата си, излизайки от касата, се сблъсква с игралната зала. И това беше тема тогава, а явно нещата не са се променили особено.
- Какво е обаче различното?
- Добави се този потоп от билетчетата. Технологията на билетчето се изразява в много нисък праг на влизане - билетчето струва два-три лева. Бърза реализация на зависимостта - трябва само да изтъркате или да изчакате вечерта телевизионното предаване, за да видите, дали печелите. И най-тежкото престъпление за мен, за което носят отговорност и политическите елити, е възможността за масирана реклама към хазарта. Това е невъзможно за нито един от другите "пороци", като например алкохол и цигари.
- Какви са разликите между финансовите параметри в пазара на цигари и хазарт?
- Ако се направи сравнение между това, което плаща цигарената индустрия и хазартните оператори, се виждат тези разлики. Цигарената индустрия има оборот годишно от близо 3.5 млрд. лв. година. За 2017 г. почти 3 млрд. лева са платени на държавата като акцизи и ДДС на държавата. Това горе-долу е бюджетът на МВР, Министерството на отбраната плюс още нещо. Докато хазартната индустрия, според техните числа, е платила за 2016 г. 177 млн. лв. при годишен оборот от близо 3 млрд. лв. Вижте каква е гигантска разликата! Условно държавата от тези 3 млрд.лв. би трябвало да получи ДДС 600 млн. лв., върху стоките и услугите, които биха платили домакинствата. Тук не изчисляваме печалбата на индустриите, които ще произведат тези нормални стоки, защото е по-сложно. Не коментирам и темата за работните места. От данните се вижда, че хазартната индустрия има много малък брой заети. Но по-големият проблем е създаването на зависимости. Вместо домакинствата да изхарчат тези 3 млрд. лв. за храна, дрехи, те ги дават за хазарт.
- Къде се намира България спрямо останалите европейски държави?
- Сравнявайки съотношението спрямо брутния вътрешен продукт (БВП), България е на първо място по големина на хазартния пазар сред всички европейски страни. Включва и страни като Русия, Швейцария и Турция, Сърбия и т.н. България е номер едно в съотношение пазар - БВП. Тези почти 3 млрд. лв., преизчислени спрямо БВП от 2016 г., са почти 3%, като след нас е Гърция. Тук трябва да махнем Малта, където хазартът е 49% от БВП , но Малта е страната, където са регистрирани огромен брой световни хазартни оператори. В страни като Русия, Турция, Полша, Израел хазартът и залаганията са забранени. Затова и показателите там са толкова ниски. В САЩ и азиатските държави данните са съвсем различни. Но горе-долу са на 1/3 от тези на България.
- От години хазартното лоби в България успява да опази бизнеса си от плащане на по-високи данъци. А правителството отказва да намали ДДС на лекарствата, основни хранителни продукти и книги. Какво е вашето обяснение?
- Хазартното лоби го следя периферно. Имайте предвид обаче, че собствениците в тази индустрия са безспорно умни хора. Хазартните оператори разбират доста от, например, теорията на вероятностите и няколко по-специфични дяла на математиката. Моите впечатления са, че през годините тези хора много рационално разбираха как работят ключовите променящи се фактори в политиката през нашия преход, нашето общество и нашият тип елити. Те много ефективно си позиционираха лобитата. Моята хипотеза е, че плащат на хората, които им вършат работа и знаят как да го правят. Това ми е обяснението - рационалност и доброто инвестиране в политика.
- Има ли някакво решение на тези проблеми? Регулациите ще свършат ли работа?
- Какво може да се направи в момента? Първо хората да разберат, че има проблем и какво се случва. Аз доскоро не знаех, че всичко това се е случило. Не знаех, че сме станали такъв европейски рекордьор. Имах интуиция, че това търкане и това раздаване на милиони по телевизията, тези масирани рекламите създават проблем. Билетчетата са на най-оборотните места на касите в супермаркетите, на касите за електронно плащане на битови сметки - има лепенки на видими места по витрините. Но нямах идея за мащабите, както, подозирам, и много хора все още нямат. Подозирам, че и част от почтените политици не го знаят, а дори и тези политици, които са част от играта, също нямат идея за мащаба на щетите, които страната търпи. Разбира се, трябва да се има предвид, че, като всяка зависимост, и хазартът може да се управлява рационално от държавата. Например, ако забраните хазарта, вероятно ще създадете огромен криминален пазар. Трябва да се търсят разумни модели. България в момента се възползва от забраната на хазарт в Турция и Свиленград е станал един малък Лас Вегас. Хазартните оператори са организирали затворена верига - автобуси, хотели, ресторанти и казина. Подобна е ситуацията с израелските хазартни туристи в Слънчев бряг и Златни пясъци. В случая достъпът до хазарта е труден за обикновения българин. Ако иска да играе, трябва нарочно да отива в подобни специални градове и места. И този подход държавата го е следвала преди 1990 г.
- Каква е ролята на медиите, хазартът е огромен рекламодател?
- Не искам да се конфронтирам с медиите, но правят впечатление гигантските бюджети, които се харчат за рекламиране на хазарт и залагания. Бюджетите рязко са скочили за последните години, като много е рязък скокът в годините 2015-2017-а. Забележете тук говорим само за рекламни спотове, които се мерят от агенциите, но не и за тематични предавания. Няма ги специалните или скритите форми за реклама, като предаванията, в които се теглят числа и има игри. Така пазарът се оказва много по-голям от това, което имаме като числа. Затова и големите медии нямат интерес от това да съобщават за този проблем. Тази бариера, от гледна точка на медийния интерес, засяга обществото. Това, че се взима толкова голям процент от БВП - почти 3 млрд. лв., и то от семейните бюджети, е огромен национален проблем. За съжаление, не виждам спирачки пред тази зависимост. Като пример само за ориентация - бюджетът за 2017 г. за реклама на хазарт е с 61% по-голям от 2016 г. Къде е границата? Ако говорим за зависимости, се сещам за деградацията в страни, в които всеки втори е пушил опиум.

ГРАФИКА
Съотношение пазар на "хазарт и залагания" към БВП.

Bulgaria	2,91
Greece	2,87
Slovakia	2,52
Czech Republic	2,14
Lithuania	1,49
Norway	1,30
Spain	1,25
Hungary	1,20
United Kingdom	1,08
Romania	1,02
Latvia	1,00
Serbia	0,90
Ireland	0,72
Croatia	0,71
Slovenia	0,71
Estonia	0,66
Austria	0,65
Belgium	0,59
Poland	0,56
Sweden	0,54
Italy	0,52
Finland	0,36
USA	0,28
Portugal	0,28
Denmark	0,26
Germany	0,20
Albania	0,18
Netherlands	0,16
France	0,15
Cyprus	0,10
Switzerland	0,08
Russian Federation	0,07
Turkey	0,01

Източник: Amadeus Bureau van Dijk
https://amadeus.bvdinfo.com/version-201845/home.serv?product=AmadeusNeo