Терминът рекет означава незаконна дейност с цел извличане на финансова печалба. Идва от Великобритания, където през ХVII-ХVIII век джебчиите са използвали различни похвати, за да създадат суматоха на улицата с цел отвличане на вниманието на хората и отмъкване на съдържанието на джобовете им. Терминът изплува отново по времето на "сухия режим" в САЩ, като се ражда и производното рекетьор.

В милата ни родина обаче рекетът май се е превърнал в законна дейност с цел извличане на финансова изгода. Или поне до такива изводи може да стигне непредубеденият наблюдател.



Пример 1.

Декларации за фирми, които не са развивали дейност през годината

Оставям настрана нуждата въобще от подобни декларации. Всяка една бюрокрация изпитва перверзна наслада да се гаври с подопечното си население. В случая се изисква управителят на фирмата да подаде декларацията лично или чрез упълномощен адвокат. В XXI век, в ерата на електронните подписи и изхарчени вече 2 милиарда лева за електронно управление, ако управителят реши да подаде лично декларацията, не може да го направи по електронен път. Това може само адвокат, на когото, разбира се, трябва да се плати. Узаконен рекет с цел осигуряване на материална облага.

Сигурен съм, че това не е идея на хилядите нормални адвокати, а на пишман юристите в т.нар. парламент, мнозина от които са изкарали юридическите дипломи я в рабфаг, я платено. Със сигурност хора, които уважават тази хилядолетна професия и разбиращи философията на юриспруденцията, не биха го направили. Но както е казал народният трибун - "това ни е мат'ряла"



Пример 2.

Тук имаме симбиоза между две организации - КАТ-София и общинската "Градска мобилност"

Тези две организации се занимават само с доходоносната част в работата си. КАТ например неотдавна си закупи някакви суперскъпи камери, които не ги ловели антирадари, с които ще следят движението. В същия момент органите на властта нехаят за грубото неспазване на правилника за движение и когато им направиш забележка, отговорът е: "Ами какво да направя?" Тези синковци ги издържаме с данъците си, за да ни рекетират! Не вярвате? Минете по бул. "Черни връх" между "Кошарите" и "Парадайз мол" и вижте колко десетки коли са паркирали неправилно, след като има знаци "Спирането забранено!".

Няма сила, която да накара КАТ да си изпълнява задълженията по осигуряване на ред и безопасност на движението. Виж, катаджиите да дебнат в храстите с новите си камери, за да зададат после любимия си въпрос: "Сега кво правим", еша си нямат!

Да не говоря, че един техен бивш шеф, неотдавна бил изгенерирал "брилянтната" идея глобите от КАТ да няма давност, та дори с времето да се увеличават!

Сиамският близнак в този рекет е "Градска мобилност". Не съм видял паяк да вдига кола по бул. "Черни връх". Те сноват само в центъра, защото там са "жертвите", а и наказателните паркинги са наблизо, та могат да навъртят по-голям оборот. Тук трябва да добавим, разбира се, и Софийската община, която тихомълком увеличи периода за платено паркиране в центъра плюс разширяването на зоните.



Пример 3.

Новият закон за защита на данните

Европейският съюз, който все повече заприличва на бившия Съветски такъв, приел закон за защита на личните данни. Дотук чудесно. Действително има нужда от такива действия. Но както казват англичаните, "дяволът е в детайлите". Според приетия от българския парламент закон всички фирми, които по някакъв начин притежават и обработват данни, попадат под ударите на закона.

Оставям настрана каква излишна административна работа и бумащина предизвиква това, особено за малките фирми, които по някакъв начин обработват лични данни. Законът е написан така, че например всеки малък търговец през интернет трябва да предприеме камара несвойствени и скъпи дейности, за да може да работи. Разбира се, законът ще открие широко поле за печеливша дейност на всякакви "консултанти по безопасност на личните данни". Този закон по никакъв начин няма да смути големите компании, които ги събират и често злоупотребяват с тях. Те имат и човешкия, и финансовия ресурс да се справят или да се измъкнат при гаф. Виж, малките ще страдат. Даже се опасявам, че законът ще се превърне в чудесна "бухалка" срещу неудобните компании. Финансовата санкция е 2% от оборота или до 10 милиона евро, която от двете суми е по-голяма! Широко разтворена врата за административен произвол и рекет.



Пример 4.

Велоалеи в София

Сигурно мнозина ще се учудят или възмутят - какво общо имат велоалеите в София с рекета, та те са всъщност нещо добро. Да, по принцип велоалеите са прекрасно нещо, но когато са си на мястото. Боя се, че нашата работа е като онази хубава поговорка "На гол тумбак чифте пищови". Опитваме се да се правим на Виена, след като всъщност последните 10 години София заприличва все повече на град от селски тип. Т.нар. велоалеи бяха направени по основните централни улици така, че да впечатлят гостуващите ни европейци във връзка с прочутото европредседателство. По този начин постъпваха навремето преди партийните конгреси. Набързо измиваха, асфалтираха столицата, колкото да отбият номера. Даже една година злите езици разправяха, че са боядисвали със зелена боя тревата около резиденция "Бояна". Неслучайно онзи строй се срина. И тази власт ще има същата участ, лошото е, че сметката отново ще я плащаме всички ние.

Да се върнем на велоалеите. Заради тях движението в центъра се задръсти поне двойно. Никой не помисли колко са икономическите загуби от това? А помислихте ли за екологията? Колко газове отделят автомобилите, които стоят часове в задръстване? Или пък помислихте за велосипедистите? Дали биха искали да дишат наситения с изгорели газове въздух в центъра?

Виена е правила велоалеите в продължение на 20 години с разум и внимателно планиране. Дори и днес можеш да влезеш почти навсякъде с автомобил в центъра на града, с изключение на "Кертнер щрасе" и "Гюртел", но хората не го правят. Защо? Защото публичният транспорт е организиран с много мислене и хората го използват. За разлика от София, където целта на всички подобни мероприятия е да се симулира дейност и "да се усвоят едни пари", а когато нещо е свършено калпаво и се счупи, още по-добре, защото ще се вземат още пари за ремонт.



Искате още примери за безумията в София?



Вижте т.нар. ларго - бул. "Витоша". Направиха го на пешеходна зона с отвратителни като цвят и качество на изпълнение клинкерни тухли. По средата един шадраван, който на нищо не прилича, и за да няма съмнения, че хора без всякакъв вкус са го правили, сложиха и една грозотия приличаща на глухарче, правена в час по трудово обучение. Няма що, висша европейска култура. А може би аз не разбирам от модернизъм. На други места излагат стари писоари, които минават за изкуство.

Ще попитате какво общо има това с рекета? Ще ви отговоря. Софийската община е похарчила много милиони за калпави и глупави неща, които не само че не подобряват, но и влошават съществено качеството на живот на софиянци. Тези милиони ще ги плащаме ние, децата и внуците ни. Докато ние живеем по-лошо и по-бедно, едни хора и фирми, ползващи се с протекцията на градските големци, са станали по-богати. Е, ако това не е рекет, не знам какво е. Разбира се, това не касае госпожа кметицата, която се вози на служебен "Мерцедес", който го плащаме пак ние.

Докато управляващите не носят пряко и лично последствията от решенията си, все така ще живеем. От нас зависи.

За финал искам да ви разкажа една история. Тоалетните в един университет в продължение на години били ужасни - мръсни, миришещи, често без тоалетна хартия и сапун. Студентите се оплаквали, но без резултат. Всичко вървяло постарому, докато един ден един професор със соломоновска мъдрост не предложил да се закрие специалната тоалетна, която ползвало ръководството на университета и преподавателите. Всички били принудени да ползват общите тоалетни. Само след две седмици всички общи тоалетни станали чисти и добре поддържани.

Кой разбрал, разбрал.