Един американец преди пет години, когато гражданската война в Сирия едва почваше, написа в "Туитър" следното: "По дяволите, нямаме работа в Сирия! Въстаниците не са по-добри от режима. Какво ще получим за нашия живот и милиардите долари? Нищо! Нула! Нека Арабската лига се погрижи за Сирия. Защо тези богати арабски държави не заплатят разходите за една такава огромна операция? Какво ще получим от бомбардирането на Сирия освен смърт и продължителен конфликт?"

Написалият тези редове беше не скромен редови гражданин, а богат и властен мъж, целещ се във висок политически пост. Най-интересното от всичко е, че вместо Сирия можем да сложим друго име - Ирак, Либия и т.н. Очевидно вмешателството с оръжие в един тип страни не води до демокрация и разцвет на либерализма, а до лоши, много лоши политически и социални резултати. И очевидно много американци го понаучиха, защото - вероятно прочели туита на перчемлията гражданин,



го избраха сетне за президент



Да - цитатът е от Доналд Тръмп. За това припомни един журналист - Тъкър Карлсън от Fox TV, преди няколко дни, а приятел от САЩ ми обърна внимание на цитата. И както казах, вмешателството с оръжие тук очевидно не води до такива резултати, до каквито доведе победата на САЩ над Япония през Втората световна война. А до размирици, религиозен фанатизъм и тероризъм. Министър Екатерина Захариева заяви, че е добре народът на Сирия да си избере демократично кой да го управлява, това преследвал ЕС там. Но народът на Алжир преди години си избра кой да го управлява по най-демократичен начин, с гласуване, а се оказа, че изборът не се харесва на света - радикални ислямисти бяха избрани. И изборният резултат беше анулиран. В резултат по-късно там някакви хора режеха главите на други хора и периодично захранваха света с терор.

Изобщо не ми се вярва, че САЩ искат да откраднат нефта на Сирия, както намекна един служител от бомбардирания изследователски център край Хомс. Но че великите сили почти с удоволствие си мерят ракетите в пространства, далечни от границите им, е повече от очевидно. За нас, жителите на мирни места, това ни изглежда като шоу и футболен мач, няма как да е иначе. Но разрухата и сакатлъкът не са шоу и ми се струва, че част от огромната политическа отговорност на страните ни виси като малка частица връз всекиго от нас - ходещите по офиси в делник и по екскурзии и молове в празник. Възмутителната химическа атака срещу граждани е, разбира се, нещо жестоко, но КОЙ? КОЙ обгази Дума? Щеше ми се



да имам пълно доверие на страните с развита демокрация,



и да не се колебая в отговорите, които ми дават, и в мотивационните пружини на военните им интервенции. Щеше ми се тези пружини да са само хуманизъм, защита на човешкия живот, имот и права. Че какви други биха подобавали на едни просветени нации и общества? Настина ми се щеше, известно време дори бях сигурен, че ще е така в новия свят, към който най-после, след обятията на райхове и империи, се присъединихме.

Разклати ми убеждението Косово - въоръжени хора взеха да се борят с правителствените сили на страната си, за да си направят нова държава, тоест с цел независимост. Така са правили български въстаници преди век и нещо, така правят кюрди днес в Турция, така - но невъоръжено, направиха каталунците съвсем наскоро. А световната сила и мисъл реагираха странно - биха Сърбия, за да помогнат на Косово, не биха Турция, за да помогнат на кюрдите, арестуваха Пучдемон, макар демократ и невъоръжен отвсякъде... Пък нас - макар отдавна, тръгна да защитава не прогресивният Албион, а авторитарна империя. Но то бяха други времена, други интереси. А сега ми доразклати убежденията това, което стана с Ирак - тоз Ирак е пълен с оръжия за масово поразяване, рече световният прогресивен елит, и тръгна да бомбардира страната, улови Саддам и го обеси. За да се окаже, че оръжия - йок, няма. Пък Ирак сетне не стана цветуща Япония, а размирно и разпасано място, опасно за гости и местни. Още е така.

Затова и сегашните интервенции в Сирия ми се сториха съмнителни. Допуснах, че нещо не е както трябва. Или че е възможно да не е както трябва. Щото - нали, ако Башар Асад обгазява душманите си, а покрай тях и децата им, си е безобразие. Но вече бях гледал кадри, на които завиват смеещи се хора с чаршафи, за да ги покажат като жертви на Башаровия газ, та си имах едно наум. И си казах - абе този Башар трябва да е не само огромна гад,



но и огромен тъпак,



за да трови с газ хорицата, когато е почти победил. Оказа се, че предполагаемите действия на Асад са направили впечатление и на цитирания по-горе Тъкър Карлсън, който заяви в предаването си: "В действителност и двете страни в конфликта имат химическо оръжие. Каква е печалбата за Асад да използва хлор? Никаква. Той сега печели войната в Сирия. Тръмп обяви преди известно време, че ще изтегля американските военни от Сирия. Защо Асад ще предприема нещо, което ще попречи на изтеглянето, и да си навреди?" Защото е наистина злодей, предполага Карлсън, или защото е тъпак, мисля аз. Но ако е такъв тъпак, как толкова време държи властта и се справя с войната? А ако е такъв злодей, защо хората му не го обесят, а му правят манифестации в подкрепа?

Взрян в събитията, съм категоричен само в едно - все по-малко знам, все повече не ми харесва.