Защо все повече хора искат да отглеждат сами храната си, при това насред града? И каква част от столичани са готови да превърнат междублоковите пространства и боклучавите градски парцели в земеделски лехи? До края на 2018 г. изследване на БАН трябва да отговори на тези въпроси. Движението Urban farming обаче със сигурност се разраства както в цял свят, така и у нас - дали заради нарастващото ни недоверие към всички и всичко по веригата между полето и чинията? Или заради забравения вкус на старите български сортове - питателни, ароматни и богати на витамини, но загърбени дори от селските баби. Да купиш готов разсад е по-лесно, отколкото да си го отгледаш от семенце. А и чуждите селекции са по-конкурентни, издържат на дълъг транспорт, по-трайни са и на търговските щандове.



Земеделският сезон е вече открит, а всеки, който иска да превърне в зеленчукова градина малък парцел в столицата, може да се насочи към потенциален терен, като разгледа онлайн картата, изработена от "Визия за София" към ОП "Софпроект" на Столичната община.

Картата е дело на екип от седем специалисти, сред които има ландшафтни архитекти, урбанисти, IT експерт, и е резултат от сътрудничеството на "Визия за София" със стартиралата в края на 2017 гражданска "Инициатива за развитие на градско земеделие" в столицата. Инициативата обединява отделни граждани и още няколко неправителствени организации, сред които са сдружение "Горичка" и фондация "ЕкоОбщност", а желанието на всички е столицата да се превърне в приятелски настроено място към споделените градини. Терените, идентифицирани като подходящи за развиване на земеделие от картата, са доста, но екипът на "Визия за София" все още подобрява нейната функционалност в диалог с представители на "Инициатива за развитие на градско земеделие".

Ако си харесате място за развиване на зеленчукова градина, първо трябва да разучите кой е собственикът на терена, да се свържете с него и да сключите договор за наемане на земята. После си потърсете съмишленици, тъй като идеята на споделените градини е да създава общности за взаимопомощ чрез облагородяване на пустеещата градска среда, отбелязва Никола Бонев, инициаторът на "Градина за Дружба", една от първите три създадени до момента споделени градини в столицата. Останалите две са в Герман и биоградина "Витоша". Бъдещите градинари в сърцето на столицата обаче трябва да внимават в избора си на терен. Важно е да се знае, че всеки сам трябва да проучи качеството на водата и почвата на избрано от него петно на онлайн картата. Картата например не дава информация за чистотата на почвата от замърсявания, както и за годността на водата от близките реки за поливане за земеделски цели. Например каналите на Владайската река не са подходящи за поливане и отглеждане на екологично чисти зеленчуци. За усъвършенстването на картата активистите от гражданската инициатива призовават хората към бъдещи дискусии по темата за градското земеделие и стратегията за развитие на околната среда в града. "Продължаваме и в момента активно да търсим терени. Срещахме се с администрациите на няколко столични района. Търсим активно и частни парцели и се надяваме в рамките на месец-два да открием подходящи пространства за споделени градини", казва Любомира Колчева от фондация "ЕкоОбщност", един от участниците в инициативата за създаване на споделени зеленчукови градини.

Дали отглеждането на картофи и фасул в градски условия не е поредната мода, завладяла индустриалния свят? Според Никола Бонев по-скоро става дума за



завръщане към запуснатите традиции



В началото на миналия век градският човек сам е зареждал трапезата си с чисти и свежи плодове и зеленчуци, отбелязва създателят на "Градина за Дружба". Малката, но все по-бързо нарастваща общност разполага с 6.2 декара площ за развиване на хобито си. Парцелът им е преотстъпен от общинското сдружение пазари "Юг" през 2015 г., а петнайсетината мераклии бързо го превръщат в работилница на открито. Днес организаторите й отчитат, че за три години броят на желаещите да засяват със зеленчуци столичните терени е скочил над три пъти. "Все повече млади хора предпочитат, след като цял ден са стояли заковани пред компютъра, през свободното си време да ударят земята с мотика, да заровят ръце в пръстта, да си оплевят лехичката, да я полеят... Пенсионерите са една шепа, те също превиват гръб над браздите не толкова, за да прибавят нещо към трапезата си, а по-скоро защото ги сърбят ръцете. Правят го от любов към земята и заради удовлетворението да видят плода на труда си", отчита Никола Бончев. Тая пролет към градските градинари се присъединили и добротворците от международното движение за солидарност "Храна, а не война". Момчетата и момичетата садят в лехите лук, чесън и грах, за да хранят със селскостопанската си продукция бедните и бездомните. Градината е комунална и се самоиздържа, всеки сам трябва да си подсигури инструментите, да си прекопае лехата, но и да помогне при възможност на съседа от хранителния кооператив.

За разлика от квартал "Надежда", в който се оказало, че няма място за първата им зеленчукова градинка,



"Дружба" е доста дружелюбен



към градските зеленчукопроизводители. Местните не ги гледат под око, не ги корят, че са пренесли в града селянията. Всички са готови да помагат с каквото могат, идват, за да погледат, да дадат на начинаещите съвети. "Сред нас няма професионални градинари, учим се в движение. Имаме уговорка вместо тежки химически препарати да употребяваме само тор с органичен произход, да не пръскаме с препарати тревата, а да я скубем с ръка. А когато някой събере реколтата, след това всички опитват вкусната домашно приготвената от него храна", разказва Никола. И признава с усмивка, че и на новото място си имат противници - няколко пъдпъдъка само чакат доматите им да узреят, за да ги изкълват.

Никола е 100% софиянец, историк е по образование, а по градското земеделие се запалва по време на семинар във Виена, когато разбира, че австрийската столица е едно от най-големите земеделски стопанства в страната. Градът сам отглежда във вътрешните си пространства, включително и из градските си площади (засега експериментално), пшеница, боб, моркови, грозде както чрез екологично и биоземеделие, така и чрез конвенционално. Заразена от инициативата за превръщане на междубетоновите пространства в обществени лехи, в които можеш да нагазиш и да заровиш ръцете си в пръстта, за да отгледаш сам храната си, е и цяла Германия. Идеята е плъзнала и завзела и много европейски и световни градове - заради социалната си функция, заради антистрес терапията на открито и възможността да осмислиш свободното си време с нещо полезно. Пък и това е начин да покажеш на внуците си как се сади пиперът,

откъде са тръгнали зеленчуците в чинията им

У нас обаче статутът на споделените градини за градско земеделие все още не е ясен - подчертават активистите, които усилено работят по каузата всеки, който иска, сам да отглежда в града вкусни зеленчуци. Дългосрочната им цел е след пет години столицата да има изградена мрежа от споделени градини за градско земеделие. А за реализирането й смятат да търсят и съдействие от Столичната община - инфраструктурата на споделените градини да се финансира от програма "Зелена София"?