В училищата на украинския Ужгород, столица на областта Транскарпатия, граничеща с Унгария и Словакия, учениците досега изучаваха унгарски език редом с украинския. Новият украински Закон за образованието обаче, приет през септември м.г. в Киев, предвижда най-късно от 2020 г. след пети клас да се изучава само украински език, посочва германският в. "Тагесцайтунг". Изданието отбелязва, че промените се натъкват на недоволство сред голяма част от родителите на учениците. "Дори и по времето на СССР правата на етническите унгарци в Украйна не бяха ограничавани по подобен радикален начин", казва майка на петокласничка. "Който се обучава до пети клас на унгарски и после изведнъж трябва да премине на украински, ще среща със сигурност големи трудности. За унгарците е значително по-трудно да говорят и пишат на украински, отколкото за онези, които владеят някой славянски език", твърди тя. Унгарските училища в украинската област Транскарпатия, които са общо 99, ще бъдат засегнати радикално от новия закон. Парадоксалното в цялата ситуация е това, че издигането на украинския като единствен официален държавен език е мярка, която не е насочена срещу унгарския, а срещу руския език, коментира "Тагесцайтунг".

В Източна Украйна и в региона на Одеса мнозинството от населението говори руски език. Но след анексията на Крим и подкрепата на Путин за проруските сепаратисти в Източна Украйна на много места в страната вече не желаят да слушат руска реч. Допреди години голяма част от държавните документи в Украйна бяха отпечатвани на руски език. Но след победата на проевропейските сили на украинския Майдан през април 2014 г. езиците на малцинствата, и най-вече руският, постепенно бяха изтласкани от употреба. Новият образователен закон е само една от многобройните стъпки на управляващите в Киев по този път, пише германското издание и изброява някои от тях. От януари 2017 г. например е забранено пътуващите, които пристигат от Русия, да носят в багажа си прекалено голям брой руски книги. Изключения се допускат само със специално разрешение. Радиостанциите в страната пък са задължени по закон да излъчват поне 50% от информациите си на украински. Също така поне 30% от песните трябва да са на украински език. И това не е всичко. В украинския парламент в момента се обсъжда Закон за държавния език и ако той бъде приет, всички културни мероприятия в страната ще трябва да се провеждат вече само на украински. На този език ще трябва да работят и всички медии в страната, а филмите, които се излъчват, задължително трябва да бъдат дублирани на украински. Който не спазва тези разпоредби,



може да бъде пратен зад решетките за срок до три години



Предвидено е да има и "езикови инспектори", които да контролират прилагането на закона в търговската мрежа, обществения и културен живот на страната. В "унгарското" градче Ужгород наблюдават с тревога подобни националистически тенденции. В този град живеят близо 7000 украинци с унгарски корени. Те се оплакват, че в последно време стават обект на различни атаки. През март например били счупени прозорците на седем автомобила, само защото имали унгарски регистрационни номера. Украинците с унгарски произход не са сами в своето недоволство. Към тях се присъединяват и представители на други малцинства, например на българите и на румънците, които изразиха своя протест срещу новия образователен закон и пред парламента. Критики изразиха и представителите на Венецианската комисия. В становището на тази институция на Съвета на Европа се казва, че "острите вътрешни и международни критики срещу ограниченията на малцинствените езици в Украйна са оправдани".

В Източна Украйна има цели региони, населени предимно с етнически руснаци. Огромният Площад на свободата е украсен със синьо-жълти украински знамена. Там където навремето се издигаше статуята на Ленин, багер разчиства място за цветни лехи и дървета. Харков е вторият по големина град в Украйна. Преди четири години и него едва не го сполетя съдбата на Донецк и Луганск. Градът е само на 40 километра от границата с Русия и в него се чувства силно руско влияние. Повечето от 1.5 милиона жители говорят руски в ежедневието. Много от тях нямат доверие на новото ръководство в Киев. През пролетта на 2014 г. бяха организирани много проруски демонстрации. Млади здравеняци тогава окупираха сградата на областния съвет и издигнаха руското знаме на покрива. Полицията обаче ги разгони и освободи сградата. Още по онова време руски политици и медии твърдяха, че етническите руснаци в Украйна са застрашени от претопяване. Подобни твърдения се чуват и днес. "Руснаците и руската култура са обект на преследване", заяви през юни председателката на Съвета на Руската федерация Валентина Матвиенко, като даде да се разбере, че става дума за ситуацията в някои бивши съветски републики, сред които и Украйна. Александър Кисилов е един от онези, които според руските политици, се нуждаят от закрила, се казва в репортаж на "Дойче веле". Кабинетът на професора по социология в Харковския национален университет гледа към площада, на който преди се намираше паметникът на Ленин. През 2014 г. проукраински активисти събориха статуята на вожда на руския пролетариат. "Запечатал съм с камерата си всички етапи от демонтажа", казва Кисилов, но в гласа му не се долавя носталгия, а по-скоро с любопитството на изследовател, който е имал рядката възможност да бъде очевидец на важни исторически събития. Кисилов е етнически руснак, роден е в близкия град Белгород. Както стотици хиляди други руснаци, и той пристига в Харков, за да следва. По съветско време Харков имаше славата на индустриален и образователен център. "Днес тук никой не преследва нито руснаците, нито руската култура. Никой не те задължава да говориш на украински", казва социологът. Украинският език е единственият официален език в страната и е задължителен за висшите учебни заведения, поне на теория. Много често студентите и преподавателите



обаче неусетно преминават на руски,



казва Кисилов с усмивка.

Повечето училища в Харков са украинскоговорещи. И техният брой расте, но има и училища, в които се преподава на руски език. Техните представители обаче избягват контактите с медиите. Една преподавателка по руски все пак се съгласява да разговаря и се оплаква, че часовете по руски език и литература са намалели двойно в сравнение с едно време. Учебният план по руска литература също бил съкратен. "От учебната програма отпаднаха произведенията на Пастернак и Бродски. Булгаков пък изобщо не фигурира в плана", казва тя. Споделя, че среща трудности и в политическо отношение. "Премислям по пет пъти, преди да кажа нещо в училище. Моя колежка ме нарече "сепаратистка", само защото преподавам руски език. При това аз владея и руски, и украински и нямам проблеми в това отношение", казва тя. В ежедневието на Харков руският език засега доминира, но украинският вече го догонва. Повечето стоки в супермаркетите са обозначени само на украински. Предаванията на местната телевизия също са почти изцяло на украински. "Голяма част от украинското население вече се адаптира към новата украинска реалност", казва социологът Кисилов. Проблеми имат най-вече възрастните хора, които са пристигнали в Харков по съветско време. "Те не се чувстват уютно в днешна Украйна, за което роля играе и икономическият упадък в последно време. Голяма част от тези хора се чувстват свързани предимно с Русия", казва Кисилов. Според него поне 10% от жителите на Харков изпитвали носталгия по Съветския съюз.

И докато по улиците хората говорят повече на руски, в учрежденията и офисите се е наложил украинският език. Това се забелязва в Службата по гражданското състояние. Всички информации, формуляри и брошури са само на украински. "Не е проблем обаче, ако някой не владее този език, защото служителите му помагат, като попълват формулярите направо на украински", казва ръководителката на службата Ирина Синицка. Тя споделя, че никой досега не се е оплакал от употребата на украински език. Тъкмо напротив. Млад мъж наскоро недоволствал, че една от служителките го заговорила на руски.