|
| Първан Симеонов |
- Господин Симеонов, скорошно ваше изследване показа, че хората дават изненадващо висока оценка на премиера Бойко Борисов като дипломат. В същото време експерти и общественици често го критикуват, че прави външна политика по живковски - снишава се, пробва да угоди на всички. Като социолог как ви изглежда това разделение в мненията на експертната общност и на широката общественост?
- Не съм сигурен, че има единна критика към Борисов от страна на интелектуалните среди. Напротив, и тук мненията се делят на две - едните виждат в това, което той прави, дипломация, посредничество и опит за отворени врати, а другите - снишаване, безхарактерност и опит да се измени геополитическата ориентация на страната. А данните, които получихме за широките обществени настроения, не представляват изненада. Защото всъщност отразиха ситуация, в която двата основни електората в страната - на ГЕРБ и БСП, както и негласуващите бяха на едно мнение.
- Какво говори тази близост между електоратите на двете партии за избирателите на ГЕРБ и техните ориентации, особено във външнополитически план?
- ГЕРБ е партия на масовия градски българин, една народна партия, което изключва ярките идеологически определения и позиционирания. Такава е и самата политическа природа на Борисов. Както и на нашата страна, която по силата на своето кръстопътно положение винаги се е опитвала да балансира. Със сърцето си българите може би са обърнати към Изтока, но с разума си българите винаги са били със Запада.
От тази гледна точка не е изненада, че повечето българи искат страната да заеме по-балансирана позиция. Затова и ГЕРБ предпочита да се позиционира спрямо доминиращото обществено мнение в България и да играе на сигурно, както винаги е правила. В същото време се стреми да угоди и на прозападно настроените десни избиратели, които са й нужни и с които спечели последните избори. По тази причина говори на два гласа. Случаят "Скрипал" е добър пример - външният министър Екатерина Захариева отговори по устав, а премиерът - креативно. Тук не става въпрос за разногласие, а за нещо съвсем съзнателно.
- Какво стои зад подобно усилие?
- Един от най-големите страхове на ГЕРБ е да не допусне някой да се появи зад гърба й и да подкопае монопола й вдясно. Десните може да са малко, но разполагат с една важна ниша - либералната, прозападната, която е най-вече тяхна. И това не се харесва на ГЕРБ, защото може да й отнеме гласове, за разлика от БСП.
Другото, което партията на Борисов не желае да изгуби, е консервативното говорене. На тази арена основният конкурент пък е именно БСП. Двете формации спорят кой да бъде българският Орбан. И за момента изглежда, че левицата се справя по-добре в тази борба, тъй като нейният генезис е консервативен, колкото и парадоксално да звучи, а и като опозиция може да си позволи радикално говорене, за разлика от Борисов. Затова ГЕРБ се опитва да създаде своя периферия и в консервативната част на политическия спектър чрез поредица от параполитически центрове и издания.
Ако трябва да обобщим, конкретната ситуация поставя ГЕРБ в твърде деликатно положение - партията се опитва да звучи центристки и деидеологизирано, каквато винаги е била, а от друга страна, иска да запази и евроатлантическото си говорене - с което надделя над Нинова на последните избори.
- В по-общ план, след като не можем да говорим за дълбоки идеологически разделения в нашето общество, какво отделя българите политически едни от други?
- Напук на общото мнение, струва ми се, че структурата на политическото представителство у нас все пак е ясна и логична. Имаме партия на хора с неблагоприятна житейска перспектива, предимно в по-малките населени места, и това е БСП, която се определя като лява. Вдясно разполагаме с народняшка партия на градския човек - ГЕРБ - това е, естествено, център-дясно. Има и елитарни, столични формации, предпочитани от финансово независими хора. От тази гледна точка има смисъл да се говори за ляво и дясно в България. Налице са и националистически и етнически партии.
Все по-актуално обаче става да се говори за друго разделение - между традиционализъм и прогресизъм. Като че ли по тази ос, "консервативно - либерално", всички парламентарни формации остават на консервативния полюс. България следва, волно или неволно, тенденция, породена от консервативната конвулсия в западния свят. Тук в либералния сектор остава единствено извънпарламентарната опозиция, която скоро започна новата си концентрация.
Традиционно е и разделението Изток - Запад. С него живеем от толкова дълго, че вече е банално и брадясало. Струва ми се нелепо да продължаваме да се възпаляваме от тази тема.
- А не е ли нормално, като се има предвид, че сблъсъкът между Запада и Русия се възражда със сила, невиждана от времето на Студената война?
- Обяснимо е, но не е оправдано. С историческия опит, който имаме в живота с това пусто деление на русофили и русофоби, сега трябваше да разполагаме с имунитет, с който да преодоляваме случващото се.
- Но трябва да се помни, че принадлежността на България към ЕС и НАТО е извън всякакво съмнение.
- Има един детайл, който мнозина не забелязват: аз мисля, че България сега има доверието на западните и по-западните си съюзници повече от всякога. Ние разполагаме с доверието на Запада, което дори ни позволява някои волности както в случая "Скрипал", когато за пръв път Борисов не последва останалите западни страни. Не мисля, че би го направил без тяхното позволение. Западът разчита много на нас като негов преден пост, разположен на ъгъла между Русия и Турция. И това се доказва от новата роля, която ни дават в историята с Македония например. Тя съвпада и с националния ни интерес, но това е отделна тема.
- Да се върнем към българската политика, в която скандалите около управлението са почти всекидневие. Това отразява ли се негативно на отношението на избирателите на ГЕРБ към партията?
- Подкрепата към ГЕРБ действително се рони, но партията все така запазва няколко пункта преднина пред БСП. Ясно е, че ярката конфронтация помежду им стегна и двата лагера. Даже патриотите припознават това управление като свое в много по-голяма степен, отколкото реформаторите навремето. Нещо подобно наблюдавахме при управлението на Пламен Орешарски - протестите срещу неговия кабинет първоначално укрепиха лагера на тогавашните управляващи.
- При това положение колко добре се справя БСП с ролята си на опозиция? Партията подхваща някакви теми, като шуробаджанашките практики в общините на ГЕРБ, но сякаш ги забравя в мига, в който започне да угасва интересът на общественото мнение.
- Да, БСП повдига толкова много теми, че без да иска, ги заглушава сама. Но този пиарски подход към политиката навремето го зададе ГЕРБ. Трябва обаче да имаме предвид, че такава е тенденцията в целия западен свят - всичко зависи все повече от "лайковете" във "Фейсбук" и "Туитър" и в този смисъл прави се вече повече пиар, отколкото политика.
- Коя политическа сила прави по-успешен пиар у нас?
- Бих казал, че БСП си извоюва правото да задава дневния ред. И кандидатства още за правото да представи себе си за онази политическа сила, която може да тропне с крак на Европа. Борисов и неговите хора обаче бързо се окопитиха и в момента се мъчат да вземат това на БСП - с промяната на позицията си по Истанбулската конвенция и с позицията по "Скрипал". ГЕРБ прави лек заход от запад на изток. Успешно контраатакуват и с обвинения срещу левицата за корупция и шуробаджанащина.
Големият проблем на столетницата е, че е идеална като опозиция, но е трудномислима като управляваща. Създава се усещане за безалтернативност на настоящата власт, което умело се подхранва от нейната пропаганда. И на българина му остава да се оглежда за нещо ново. Отново.
- Наскоро създаденото дясно обединение "Демократична България" има ли шанс да мине за нещо ново?
- Изследване на "Фрийдъм Хаус" показа, че като качество на демокрацията България не напредва. И при липсата на реформи, концентрация на власт и медийно влияние, високото ниво на корупция това дали България е качествена демокрация или не, отново се превръща в същностен политически въпрос. В този смисъл наименованието на новата коалиция е знаково и премислено. Така че посланието "Демокрацията е в опасност" е първото й предимство. А другото е, че обединението на десните идва на фона на сериозна гражданска мобилизация в последните месеци, което се изрази в различни протести. И не на последно място, на общия консервативен фон това са носителите на либералната идея в България, т.е. отличават се.
Да отчетем и очевидния минус на новата инициатива - това е поредният римейк, за което ще им се налага много да се обясняват. Освен това възходът на консерватизма създава усещането, че поддръжниците на либерализма се намират откъм погрешната страна на историята. Преодоляването на това схващане ще бъде нелека задача. Преодоляването на бариерата пък ще бъде максимална цел.
