Президентът на Словакия Андрей Киска отстъпи под натиска на основната партия в управляващата коалиция "Смер" и се съгласи да назначи посочените от нея кандидати за премиер и министър на вътрешните работи. Отговорът на народа беше протест в Братислава под надслов "За достойна Словакия" - той се състоя на централния площад, но не беше подкрепен от други градове, а студентите организираха мълчаливо шествие в столицата.

За по-младото поколение последният месец е време, в което историята ускори своя ход и показа какво представлява политиката, която много от младите досега пренебрегваха. Дадени бяха политически уроци, но по словашки странни - големите надежди на гражданското общество останаха помрачени от цинизма на властимащите. Докъде стигна словашкото общество? Роберт Фицо и Роберт Калиняк - бившият премиер и ексвътрешният министър - се простиха с постовете си, но оставките им изглеждат само като сюжет на шоу. Те няма да се откажат от властта лесно и без борба. Има ли словашкото общество енергия и издръжливост, за да продължи тази трагично-героична битка?

Президентът

Действията на държавния глава Киска бяха представени като обмислени и необходими решения, чиято цел е да предотвратят конституционна криза и да не се стига до прецедент. Той заслужи да се доверим на решенията му по време на кризата, но номинирането на нов кабинет изглеждаше прибързано. Киска можеше да настоява за списък на кандидат-министри, което означава, че промените са истински, а не козметични: нито един от членовете на "новия" кабинет не показва промяна, както и не отговаря на исканията на излизалите по улиците стотици хиляди словаци. Възможно е президентът да е направил отстъпка, потвърждавайки това, за което говори от известно време: няма да се кандидатира за втори мандат догодина. Ако беше настоял за истинска промяна или дори за предсрочни избори, щеше да бъде начело на страната още един мандат.

Вътрешният министър

След като първият кандидат за вътрешен министър в новото правителство беше отхвърлен (предложен бе бивш собственик на нощен клуб без никакъв политически опит), държавният глава настоя освен необходимите качества шефът на МВР да е човек, който ще работи за криминалното преследване на олигарсите и на организираната престъпност, които се свързват с политическите лидери.

Ръководството на "Смер" прие това като изискване да предложи някой, който не е членувал в партията. Така стигна до извода, че ако не може да е "приятел" на Роберт Калиняк, то тогава трябва да е човек, който няма достатъчна квалификация за поста. Най-добрият кандидат за вътрешен министър е човек като бившия полицейски шеф Ярослав Спишиак или юриста Петер Вачок - двамата опитни и честни детективи.

Новият вътрешен министър Томаш Друкер пък заяви, че, когато "опознае това министерство", ще има възможност да назначи един от тези двама мъже или пък някой като тях начело на полицията. Тогава ще разбере как трябва да се проведе истинско полицейско разследване на политически измами и криминална дейност. То няма да включва само няколко италианци в Словакия, както и словаци, които са крали, мамили и убивали. Друкер се нуждае от смелост и съвест: и двете са необходими, за да не остане кукла в ръцете на олигарси, измамници и на предшественика си Калиняк. Стискаме палци той да намери такава смелост - опитва се да създаде впечатление, че ще успее.

Парламентът

Основният аргумент срещу президентската намеса при назначаването на министрите е твърдението, че Словакия е повече парламентарна, отколкото президентска демокрация. Намесата при подбора на министри обаче не е намеса в изпълнителната власт. Отново и отново трябва да повтаряме, че заради действащата избирателна система, според която Словакия е един избирателен район с 5 млн. гласоподаватели, народните представители са отговорни само пред партийните си лидери. Всичките 150 депутати могат да гласуват анонимно, като пренебрегнат желанията на избирателите. Затова 79 депутати се съгласиха толкова бързо и след това 81 подкрепиха новия кабинет. Тези народни избраници не се съветват с гражданите, тъй като няма определена група, пред която са отговорни. Те са в парламента заради мястото си в избирателната листа, която пък се определя от лидера на партията, а не защото трябва да убеждават гласоподавателите в даден регион в моралните и професионалните си качества.

В резултат на това депутатите, вместо да действат според своята съвет, както пише в Конституцията, гласуват в пленарната зала според насоките на лидера. Това се отнася за всички партии. Ако словашката парламентарна система не се реформира, за да бъдат създадени географски избирателни райони, няма да можем да разчитаме на безпристрастни и независими народни представители, както е записано в конституцията. Словакия е парламентарна демокрация, но с недостатък - няма причина да се зачита мнението на президента, който се избира пряко от народа.

Убийство и мотивите за него

В случая с жестокото двойно убийство на журналиста Ян Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова първият приоритет е да се разследва самото престъпление и причините, които са довели до него. Това са две диаметрално противоположни разследвания: първото е за разследващите служби, а второто е за политиците и за правоприлагащите органи. Трябва да се подчертае, че вероятността да се открие убиецът (убийците) и тези, по чиято поръчка са действали, е минимален, независимо от умението и решителността на словашките или на чуждестранните разследващи.

Неразкритото убийство на Дафне Каруана Галиция - журналистката, убита в Малта през октомври м.г., е пример за това. Платените убийци обикновено не допускат грешки; тези, които ги наемат, могат да платят, без да оставят следи. Само детективи могат да разследват: никой друг не трябва да знае подробности, дори членовете на правителството, които многократно са се намесвали в разследвания в миналото. Детективите трябва да бъдат свободни и да получат гаранции, че няма да им се оказва политически натиск.

Точно обратното, а и най-важното - новото правителство, оглавявано от Петер Пелегрини, е отговорно да започне разследвания по данните, изнесени в статиите на Ян Куцяк и другите журналисти: за мафията, пуснала пипала в политиката. Това очаква днес обществото от новото правителство и от разследващите, прокурори и съдилища. Не може да има неясноти: това би означавало свобода за крадците и убийците.

Новият министър-председател

Докато номинираше правителството, президентът призова убийството да бъде разследвано, но също така настоя да се установят и причините за него. Какво каза новият премиер при встъпването в длъжност? Петер Пелегрини заяви, че той и правителството му "ще направят всичко, за да бъде разследван този случай и извършителите да получат справедливо наказание".

Не каза и дума за разследване на причините. Не каза и дума за тези, които го доведоха на власт, нито пък за тези, които се смята, че разполагат с информация по случая или дори са си сътрудничили с организираната престъпност. Затова питаме защо бившият вътрешен министър Роберт Калиняк и бившият премиер Фицо изобщо се оттеглиха? Нито Пелегрини, нито някой от министрите, дава отговор. "Да се успокои изострената обстановка" е много глупава и недостатъчна причина за оставка. Според тази обърната логика Вилиам Ясан и Мария Трошкова (бивши правителствени съветници с неясни длъжностни характеристики, единият от тях е бизнесмен и политически лобист, а жената е бивш модел, снимала се гола; и двамата се оттеглиха скоро след двойното убийство) могат да се върнат на постовете си. Заслужаваме на първо място обяснение защо изобщо са били назначени, защо напуснаха и дали ще се върнат, или не.

Опозицията

Единствените добри новини за настоящата опозиция са, че тя изигра малка роля в обществените протести и не може да твърди, че е принудила Фицо и Калиняк да подадат оставки. Действията на четиримата опозиционни лидери, които са популисти, евроскептици и фашисти, показват, че на този етап предсрочни избори ще бъдат бедствие за Словакия. 12-те години, през които Фицо беше на власт, създадоха политически опоненти, които приличат на него, макар и като карикатури. В следващите 2 години трябва да се появят нови, честни политици, които да вземат присърце събитията по площадите и да приемат политиката не като начин за улесняване на престъпността, а като услуга в полза на обществото и средство, с което да благодарят на избирателите, че са им се доверили. Нуждаем се от политици, които ще помогнат за създаването на морална среда, толкова необходима за възпитаването и образованието на младото поколение.

Младото поколение

Словашкият композитор Егон Крак наскоро направи премиера на творбата си "Послание" в Словашката филхармония. "Възхищаваме се на мъдростта и гения на гигантите в сферата на науката и изкуството, а в същото време се чудим на безпрецедентния възход на тесногръдието и идиотията. Светът върви напред с шокиращи открития, които обогатяват живота ни, но също така ни и поразява с бедност и ограничения", написа той.

Млади хора, добре дошли в двуличния свят, в който политиката не е била толкова радикална от Втората световна война насам. Преодолейте страха и запазете високия си морал. Помнете, че непрекъснатата борба е пътят, по който трябва да върви Словакия към по-добър живот. Живеем във време, в което отношенията привидно се нормализират (период на комунистически икономии през 70-те години, следвани от съветската инвазия и окупирането на Чехословакия през 1968 г.), както т.нар. период на мечиаризъм (време на квазиавторитарно управление при премиера Владимир Мечиар). И двете неща предизвикваха много страдания, но накрая рухнаха. Надяваме се и вярваме, че с безпрецедентната енергия на гражданското общество и организаторите на младежките протести ерата "Фицо" ще бъде по-кратка. Бъдете внимателни, защото медийни олигарси и мафията в политическите среди се опитват да ни убедят, че управлението на Фицо е това, от което се нуждаем отново, и че той стои зад "успеха" на Словакия. Заедно с фашисти и руски тролове те ще разпространяват конспиративни теории или фалшиви новини за това как сме станали жертва на чуждестранни ценности, на Сорос, на хомосексуалисти и на западния либерализъм. Битката не е само за Словакия - вижте Русия и САЩ. Светът е на кръстопът, а Словакия изведнъж застана на предната линия в битката за бъдещето на демокрацията.

Сами сме

Ако последният месец донесе нещо ново, това беше появата или пробуждането на трета "аполитична политическа" сила в обществото. Към управляващата партия и опозицията трябва да добавим силно гражданско общество, смело младо поколение и независими медии. Има моменти, когато гражданското общество изглежда неактивно, както по време на дългото управление на Роберт Фицо. Последните мащабни протести изглежда пробудиха отново задремалата енергия и хората, които идват, вече не са готови да приемат празни обещания или да се страхуват от заплахи, отправени от политици. Това ни дава истинска надежда след 30-те драматични дни, които шокираха Словакия.

Завръщане към предишното положение, преди убийството на Куцяк и приятелката му, вече не е възможно. Все още не е ясно каква ще бъде следващата стъпка на Словакия. Вишеградската четворка, САЩ и дори ЕС скоро няма да подкрепят либерални деморкации, както правеха в миналото. Сами сме.

-----

* Самуел Абрахам е ректор на братиславското Международно училище за либерални изкуства.