Долу парламентаризмът, да живее автокрацията! Това е изводът в края на първата година на 44-ото народно събрание. За една година принципите на Жан-Жак Русо бяха зачеркнати, а действащият парламент с нищо не допринесе за добруването на гражданите.

Работата му се оказа безкрайно разточителна на време. От създаването му на 19 април м.г. до лятната ваканция изглеждаше, че в него се работи на забавен каданс и че вътре има хора, които случайно са попаднали там. Постоянна практика стана пленарните заседания да продължават от половин до един час, след което залата се разпускаше поради липса на закони. Рекордът бе сбирка от 9.00 до 9.23 ч.

Лятната ваканция дойде със смехотворната статистика, че за 43 заседания са приети 19 законопроекта, или по-малко от половин на ден. Сред приетите по спешност бяха ретроградните промени в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс - в услуга на прокуратурата да отстранява неудобни магистрати, като им повдига кухи обвинения, както и създаването на удобен съд за управляващите по делата за корупция.

След този впечатляващ старт



управляващите не се съобразиха с гражданите,



които на националния референдум от 2016 г. пожелаха депутатите да се избират мажоритарно в два тура, а партийните субсидии да паднат от сегашните 11 лв. на 1 лв. Два милиона и половина избиратели, или 72% от гласувалите, казаха "да", но Върховният административен съд реши, че резултатите от референдума не са задължителни и остави съдбата му в ръцете на депутатите, които естествено не пипнаха статуквото.

ГЕРБ внесе проект за нов Избирателен кодекс, но си личеше, че няма да направи големи усилия за приемането му. Проектът на управляващите бе отхвърлен на първо четене с гласовете на Патриотите, БСП и ДПС. Впоследствие ГЕРБ не се възползва от възможността да преработи текстовете и да ги внесе отново след три месеца.

БСП изобщо не сколаса да внесе свой вариант. Първоначалният, приет от пленума на "Позитано" 20, предвиждаше смесена избирателна система с 120 пропорционално и 120 мажоритарно избрани депутати. В някои избирателни райони се предвиждаше и намаляване на депутатските мандати. Проектът породи критики вътре в редиците на левицата и на социолози, близки до БСП. В резултат авторите му го изтеглиха уж за преработка и той повече не видя бял свят. Така в продължение на няколко месеца парламентът се занимава с дъвката, наречена нов ИК и нова избирателна система, които не се случиха.

След този крах



трябваше нещо популистко и ефектно



Така се яви лозунгът "Да ревизираме приватизацията" на ГЕРБ и "Да ревизираме целия преход", с който БСП контрира. Тънката сюжетна линия бе участието на Корнелия Нинова в раздържавяването на "Техноимпекс". Историята бе притоплена от Бойко Борисов и бе подета от парламентарната му група, която в продължение на месеци обясняваха как ще напише промени в конституцията, с които ще свали давността на престъпленията по време на приватизацията.

Празнословието не спря дори когато шефът на Съвета по законодателство в Народното събрание проф. Огнян Герджиков предупреди депутатите, че приказките им противоречат на принципите на правото и че желанието за политически пиар също трябва да има граници. След още няколко месеца темата също се изчерпа без реална полза за обществото.

Споменатият Съвет по законодателството, който трябваше да е гордостта на това Народно събрание, също се оказа безсмислен. Той бе създаден през октомври м.г. и в него влязоха над 20 уважавани професори и преподаватели. Скоро обаче стана ясно, че съветът се използва като параван и че в сянката му управляващите продължават да правят това, което вече са решили. През март гръмна скандал, че депутатите не са се съобразили със становището на съвета при гласуваните в края на м.г. промени в Търговския закон, в резултат на което бизнесът месеци наред бе блокиран да прави прехвърляния на дялове във фирми. Промените бяха гласувани въпреки становището на съвета, че са противоконституционни.



За една година най-много пострада именно законодателството.



То беше предимно лобистко. Например промените в Закона за опазване на земеделските земи, чрез които се направи опит да се удължат срокове на изтекли разрешения за застрояване на земеделски земи, включително и по Черноморието. Също удължаването на плажните концесии с една година, като според БСП реалното удължаване на места всъщност ще е дори до 20 г. През миналото лято депутатите тихомълком гласуваха вдигане на цената на българските цигари. Приетите изменения, които доведоха до поскъпване на евтините български цигари за сметка на вносните, събудиха подозрение, че са свързани с придобиването на търговските марки на "Булгартабак" от чужда компания. Странното бе, че в края на 2016 г. депутатите приеха обратния план за движението на акцизите.

Някои от причините за некачествената работа на парламента се знаят отдавна - слаба подготовка на много от депутатите и добре известната им склонност да трудоустрояват в Народното събрание партийни "калинки", роднини, приятели и приятели на приятелите. Още при конституирането на този парламент стана ясно, че броят на юристите в него е рекордно нисък - 27 от 240. И въпреки че хората с правна подготовка бяха малко, депутатите не си поставиха за цел да запълнят недостига с привличане на сътрудници с доказан опит. От светско предаване се разбра, че за експерт



в правната комисия е назначена участничка в конкурса "Мисис Секссимвол"



Според сайта на парламента миската не е единственият човек със съмнителна квалификация сред сътрудниците. Двама депутати от ГЕРБ и един от БСП са назначили хора със средно образование за нещатни съветници по правните въпроси. Само гимназия са завършили и няколко сътрудници в сферата на икономиката и информационните технологии.

И в този парламент продължи обезличаването на парламентаризма. Най-фрапиращият пример бе, когато премиерът Бойко Борисов се появи демонстративно в Народното събрание, за да смени шефа му Димитър Главчев, който часове преди това повтаряше, че не вижда основания да подава оставка. Случи се и още нещо, което не се бе случвало: мнозинството отхвърли подадената оставка на депутата от ГЕРБ Делян Добрев, а после самият той я оттегли, след като Конституционният съд образува дело по казуса.

Парламентарният контрол вече е под всякаква критика, защото е очевидно, че не депутатите контролират изпълнителната власт, а обратното. За година премиерът се е явявал в зала най-много два пъти. Контролът беше преместен от БНТ в трета глуха, блицконтролът също бе изваден от пленарната зала, та избирателите да не се информират излишно.

Такива са резултатите от първата година на т.нар. парламент. Честито, ще става по-зле!