Ирански вестник съобщи тези дни, че Централната банка официално забрани използването на цифровите валути като финансови трансакции, за да "предотврати престъпления като пране на пари и тероризъм". Решението се разглежда като част от усилията на Техеран да наложи контрол над валутния пазар, след като по-рано този месец риалът се срина още повече. Печатното издание Donya-e Eqtesad пояснява, че забраната се отнася за "всички валутни и финансови центрове в страната", включително банки, финансови институции и обменни бюра. Макар че дигиталните валути никога не са били одобрени в Иран, те са достъпни на паралелни пазари.

Иранската валута девалвира драматично и затова хората масово обръщат спестяванията си в долари и ги изнасят от страната. Чуждите валути станаха дефицитна стока в Иран. Очевидци разказват, че обменните бюра в Техеран дори са свалили долара от списъка с предлаганите валути. Иранското правителство въведе твърд обменен курс на иранския риал спрямо долара. По този начин то иска да спре по-нататъшната девалвация на местната парична единица. Официално един долар се разменя за 42 000 риала. На черния пазар обаче цената за долар е почти 60 000 риала. "Пред обменните бюра има огромни опашки. Хората са загрижени. Никой не знае какво става. Но колкото по-скъп става доларът, толкова по-дълги стават и опашките", потвърдиха редица потребители в социалните мрежи. През изминалите седмици иранската валута девалвира драматично най-вече заради спекулациите около евентуалното оттегляне на САЩ от ядреното споразумение с Техеран. "Хората се страхуват и искат да обменят своите спестявания в чужда валута, за да се предпазят от девалвацията на риала", казва Сара Базобанди - преподавателка по политическа икономия в Лондон. В интервю за "Дойче веле" тя обяснява: "Правителството се опитва



да поддържа изкуствено висок курс на риала,



но икономиката на страната е на път да се срине. При това цената на петрола се покачва, а доларът понижава стойността си на международните пазари. Парадоксалното е, че точно в Иран, който е сред важните износители на петрол, американският долар се развива в обратна посока - т.е. повишава стойността си".

Износът на петрол и природен газ е най-важният източник на средства за иранската икономика - той съставлява над 30% от всички държавни приходи. Иранската централна банка впоследствие продава доларите от петролния износ на обменните бюра и банките. По този начин ги обменя в риали. Но понастоящем Централната банка не е в състояние да вкара в страната всички приходи от износа на петрол. Поради американските санкции банките в САЩ нямат право да извършват разплащания с Иран. От санкциите са засегнати и големи германски банки с бизнес интереси в САЩ. Сред тях са Дойче банк и Комерцбанк, които бяха наказани със сурови глоби през последните години. САЩ сега заплашват с нови санкции, тъй като американският президент Доналд Тръмп смята, че ядреното споразумение с Техеран е вредно за Запада. Съвсем наскоро той подчерта, че иска да се оттегли изцяло от споразумението и настоя то да бъде поне преработено. Иран се противопоставя на подобно предложение категорично. Очаква се, че на 12 май САЩ ще обявят оттеглянето си от ядреното споразумение, а тази стъпка по всяка вероятност ще върви ръка за ръка с допълнително затягане на санкциите срещу Иран.

"В страната не влизат долари, а всички иранци искат да купуват долари и да изнасят авоарите си извън страната. Централната банка не е в състояние да задоволи огромното търсене на чужда валута - тя и не желае подобно нещо, защото иска да осуети изтичането на държавното богатство извън страната. Пазарите в Иран са разклатени, а от това печелят само онези институции, които се изявяват на черния пазар", твърди икономистката Сара Базобанди. Въпросните институции принадлежат на религиозни фондации и на Революционната гвардия - т.е. става дума за собственост на консервативния истаблишмънт в Иран.



Тези сили имат голямо влияние върху икономиката



и са активни в почти всички браншове. Управляват компании в енергийната сфера, в инфраструктурата и оръжейната индустрия. Преди президентът Хасан Рохани да поеме властта, те имаха и много добри контакти с банките. Рохани обаче настоява Революционната гвардия да не се меси в икономиката на страната. Той иска да реформира тази сфера и настоява да се обявяват публично всички финансови дейности. "Това, което преживяваме в момента, не е криза на икономиката, а криза на сигурността. Онези, които преди три месеца протестираха срещу правителството, сега искат да предизвикат нова криза", заяви в интервю за иранската осведомителна агенция ИРНА известният икономист Саед Лейлаз.

Това противостояние предизвика протести м.г. заради недоволство срещу плановете на правителството за икономически реформи. Първите демонстрации бяха проведени в източния град Машхад. Градът е бастион на привържениците на провалилия се кандидат-президент Ебрахим Раиси. Ултраконсервативният духовник е председател най-голямата религиозна фондация в Иран, която управлява най-важната светиня на шиитите. Нейният бюджет е гигантски и си съперничи по размер с бюджета на държавата. "Подобни кръгове печелят от спекулациите около евентуалното оттегляне на САЩ от ядреното споразумение", казва Саед Лейлаз. "Те искат да отслабят властта на Рохани", допълва тя.