В България административното вдигане на минималната работна заплата (МРЗ) е често използван от държавата инструмент за "борба с бедността". От 1 януари МРЗ стана 510 лева, а правителството вече предлага ново повишение за догодина - на 560 лева. За 10 години минималната заплата е нараснала повече от два пъти - през 2009 г. тя бе 240 лева. На практика обаче това увеличение оказва негативно влияние върху заетостта и инвестиционния климат. Винаги, когато цената на дадена стока или услуга се качва от държавата, а не през търсенето и предлагането, крайният ефект е обратен на търсения. Всяка подобна регулация в дългосрочен аспект прави по-бедни хората, които уж цели да направи по-богати.

В един от най-значимите икономически трудове, писани някога - "Човешкото действие" - Людвиг фон Мизес споменава за така наречения "Рикардо ефект". Той гласи, че увеличаването на разходите за труд принуждава бизнеса да започне да съкращава хора, като ги замества с колкото се може повече машини и автоматизация на производствените процеси.



Негативни ефекти върху бизнеса



В условията на пазарна икономика основният работодател е частният бизнес. През 2017 г. в България от 3.15 милиона заети едва 673 000 са били в обществения сектор, всички останали работни места са генерирани от частния.

Предприемачите най-добре знаят на колко да оценят труда даден работник, защото за разлика от държавата тяхната крайна цел е да произведат краен продукт с високо качество и ниска себестойност, който да реализират успешно на свободния пазар с печалба, която да ги компенсира съразмерно с поетия от тях риск. За периода 2010-2017 г. минималната работна заплата се е удвоила, а производителността на труда се е увеличила само с 35%.

Тази негативна тенденция означава, че държавата принуждава със закон бизнеса да заплаща цени на труда, които не кореспондират със стойността, която работниците създават. И срещу поредното увеличение на разходите за труд не стои съответно увеличение в генерираната стойност. Вторичен ефект от административното увеличение на МРЗ е, че тя води до вдигане на средната работна заплата. Това директно води до увеличаване на себестойността на крайния продукт, което прави компанията, а на по-глобално ниво и икономиката ни, по-неконкурентоспособни. Фундаменталната икономическа логика гласи, че когато цената на даден продукт или услуга се увеличава, неговото потребление намалява.

Ако не е в състояние да прехвърли успешно увеличената себестойност на своя продукт или услуга върху крайния клиент, компанията регистрира спад в приходите и загуби. За да се спаси от фалит, бизнесът ще бъде принуден да предприеме мерки, които да доведат до ограничаване на загубите. Тези мерки най-често се изразяват в съкращаване именно на нискообразованите хора, които работят на МРЗ. В случаите, в които бизнесът успее да прехвърли успешно увеличението на себестойността на крайния продукт върху клиентите си, това отново ще засегне най-негативно именно тези работници, които работят на МРЗ. Новите, по-високи равновесни ценови равнища на крайните продукти директно намаляват разполагаемия им доход, което ги прави по-бедни, отколкото са били преди въвеждането на МРЗ. Тоест тази мярка прави по-бедни точно тези хора, които увеличението на МРЗ цели да направи по-богати.



Негативни ефекти върху пазара на труда



Когато един работодател е изправен пред алтернативата да наеме нискоквалифициран работник, който би бил на минимална работна заплата, и образован работник, на който да плати малко над МРЗ, работодателят винаги ще избере да наеме по-образования служител, защото при равни други условия той би могъл да създава по-голяма стойност. По този начин хората, които са без образование и опит, биват дискриминирани от работодателите, защото държавата не позволява на бизнеса да ги наеме. Друг основен проблем, който българските политици явно пропускат, е, че нивата на заплащане на цените на труда варират значително по географски региони. В София през 2017 г. минималната работна заплата е възлизала на 30% от средната работна заплата. За същия период от време във Видин, който е градът с най-ниски цени на труда, МРЗ е представлявала 65% от средната за региона работна заплата.

Когато държавата определя ценовите равнища на труда, явно не си дава сметка за голямата фрагментираност на родната икономика. Бизнесът в София много по-лесно може да абсорбира увеличението на МРЗ, докато бизнесът във Видин ще срещне доста по-големи трудности в този аспект. Не е логично и рационално държавата да натоварва бизнеса с по-високи нива на заплащане на труда в най-бедния регион не само в България, но и в Европа. Отново прекият ефект от интервенцията на държавата в пазара на труда ще бъде намаляване на заетостта, особено сред нискообразованите членове на обществото ни.

Друг негативен ефект от увеличението на МРЗ е, че бизнесът ще започне да наема



все повече хора в сивия сектор



Един от най-големите успехи на политическата ни класа след прехода е въвеждането и поддържаните на ниските преки данъци. Това в голяма степен оказа позитивен ефект върху процеса на изсветляване на икономиката ни. Ниската данъчна тежест по естествен път накара бизнеса и работниците да не виждат особена икономическа логика в това да носят риска да крият данъци. За съжаление, в последните години постоянното увеличаване на минималната работна заплата в голяма степен елиминира този позитивен ефект. Все повече работодатели предпочитат да са на сиво, за да не плащат високите осигуровки и да избегнат МРЗ. От друга страна, работниците са доволни, защото хем получават социални помощи от държавата, хем взимат и заплата, макар и по-ниска от установената от закона.

В началото на тази година Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува обстойно проучване, което обхваща над 8000 фирми в Европа. Изследването има за цел да разбере какви ще бъдат реалните ефекти върху бизнеса при увеличаването на МРЗ. В извадката се включват и 456 български фирми. От изследването става ясно, че 25.2% от българските фирми, които имат работници на МРЗ, ще бъдат принудени да съкращават персонал. Този процент възлиза на близо 14% при фирмите, които нямат работници на МРЗ. Общо за двата типа компании е, че вдигането на минималната заплата ще повлече увеличаване и на другите заплати.

Предприемачите и работниците чрез силите на търсенето и предлагането са единствените фактори, които ефективно могат да определят равновесната цена на един от най-важните фактори на производството - труда. Административно спусканата минимална заплата е вредна, защото: прави незаконно наемането на нискоквалифицирани и нискообразовани хора; води до безработица, като нейното най-негативно влияние е най-осезаемо при рецесии; оказва негативно влияние върху печалбите на бизнеса, а оттам до спад в акумулирането на капитал и инвестициите; увеличава дела на сивата икономика; води до поскъпване на стоки и услуги, което, от своя страна, води до свиване в потреблението.

Единствената причина, поради която тази порочна практика все още не е оказала своите негативни ефекти, е, че в момента европейската, а оттам и българската икономика се намират в подем. Този факт доведе до рекордни нива на заетост и ръст на средната работна заплата. Проблемите тук ще настъпят, когато бизнес цикълът се обърне. Именно в моментите на икономическа рецесия административното увеличение на минималната работна заплата разкрива в действителност колко вредна икономическа мярка е тя, защото на практика ще направи незаконно създаването на работни места на пазарната цена на труда в момент, в който заетостта е най-необходима за излизане от икономическата криза.