Премиерът Бойко Борисов трябва да признае, че си приписва европейска слава, която не е само негова. Дели я с друг влиятелен фактор от своя калибър - медийния магнат Делян Пеевски. Признанието откриваме в последния доклад на базираната в Париж международна организация "Репортери без граници", която е озаглавила раздела си за България "Непрозрачност и корупция".

В международната лексика "непрозрачност" по отношение на медиите означава "мрак", а "корупция" си е "корупция". Отговорността за това състояние е приписано поименно не на премиера, както е в докладите за други държави, а на неговия подгласник Делян Пеевски. Това е единственото българско име в документа. Макар че Пеевски живее в мрак, защото почти не се явява публично, влиянието му е достатъчно, за да се усети и в чужбина. Иначе в България добре си знаем какво е положението, щом президентът Румен Радев изстена тия дни с думите на Гьоте "Светлина, повече светлина".



Какъвто издателят - такива и медиите му



Империята на Пеевски е последното място, откъдето може да пробие лъч за осветяване на българската действителност. Противно на очакването, че щом издателят е депутат от опозицията, медиите му биха изразявали критично отношение към властта, в България се случва точно обратното - те са най-преданите защитници на правителството. Заедно с тях в проправителствения хор пеят и други медии, които формално не се водят на Пеевски, но сякаш са си плюли в устата с него.

През последните десетина години, когато най-продължително на власт бе Бойко Борисов, в България се извърши скришно одържавяване на медиите. Поради тяхната финансова нерентабилност в ерата на интернет, когато потребителите не заплащат информационните продукти, а рекламата се изсмуква от международни гиганти като "Гугъл" и "Фейсбук", голяма част от "четвъртата власт" се превърна в храненик на друга власт. Под власт в България се разбира онази, задкулисната, която управлява страната, независимо какво решават изборите. Тя придоби медиите, разбира се, не за своя сметка, защото самата тя е на държавно обслужване, а чрез парите на държавните и европейските фондове, които се управляват през министерства, общини и други ведомства. Вироглавите медии, които се опълчиха на схемата, бяха подложени на финансово изтощение, административен тормоз и прокурорски произвол. Много от тях изчерпаха резервите си и преминаха изцяло във виртуалното пространство, където разходите им са по-малки.

Последният независим национален всекидневник, който продължава да излиза на хартия, е вестник "Сега". Той не принадлежи на политическа партия, не се издържа от властта, пресечен е достъпът му до европейски фондове и до монополно разпределяна реклама и затова съдържанието му зависи само от онези, които го правят, като се започне от издателя и се стигне до стажант-репортерите. По тази причина е трън в очите на властта (която и да е тя) и е обект на яростни хули от империята на Пеевски, изпълняваща мисията на теляк на властта (която и да е тя).



Що за лидер е Пеевски, че да съперничи на Борисов?



Председателството на Съвета на ЕС изписа на българското знаме едно име: Бойко Борисов. Той е международният фактор, когото слушат в Европа и отвъд нея. Той е лидерът на Западните Балкани, който ги сплотява за общата европейска кауза. Напоследък нито седмица не минава без форум, на който им дава европейска перспектива. В тази перспектива най-важни са позабравените три критерия от Копенхаген, сред които пък най-важен е критерият за функционираща демокрация. Той личи най-видимо по свободата на словото, защото диктатурите не търпят критика. В класацията на "Репортери без граници" е важно да се провери къде се намират балканските държави, които Борисов учи на ум и разум как да станат европейски като България. Ами, всички са по-напред от нея по свобода на словото.

Досега само Македония изоставаше, но България безцеремонно я избута от нейното 111-о място, като й отстъпи своето 109-о място. Очевидно тя вече може да претендира да й бъде не само духовна, но и медийна майка. Неслучайно България си хареса за почетен консул в Македония тамошния медиен магнат Йордан (Орце) Камчев, който е еквивалент на Пеевски. Разликата е, че мисията му бе да доведе до колапс най-популярните македонски медии, за да пресече критиките им към македонския башбакан Никола Груевски, управлявал цяло десетилетие. Докато в ръцете на Пеевски медиите разцъфтяха като храненици на властта. Груевски падна от власт и Македония веднага мръдна напред в класацията по свобода на словото. У нас башбаканът си е все същият и приближава страната до образеца си - Ердоганова Турция, която стои на 157-о място.

Ако разгледате световната карта на "Репортери без граници", ще видите, че



само четири държави от Европа са в опасната червена зона,



която започва от 111-о място и стига до 158-о. Това е диапазонът между България и Турция плюс Казахстан. Той прави преход от Европа към Азия и Африка. Освен от нашата страна Европа се черви заради медийна несвобода от Беларус, Русия и Турция. Беларус единственa на континента не е член на Съвета на Европа (при 47 държави членки) поради траен дефицит на демокрация. Русия е с отнето право да гласува, а Турция е под специално наблюдение заради властови произвол. Това е нашата компания по свобода на словото.

Като се има предвид, че точно преди да влезе в ЕС България бе през 2006 г. на 35-36-о място заедно с Франция, а след 11 години членство е отишла на 111-о място, добиваме представа какъв европейски път е изминала и каква европейска перспектива може да начертае на държавите от Западните Балкани. Няма значение какво им говори Борисов, защото добре се вижда какво прави Пеевски от негово име. Дърпа държавата на изток, към Ориента. А Европа е по-скоро на запад.

Но в България е така: думите, както и властта, имат



две измерения - видимо и невидимо



Като говорим за Запад, се оглеждаме на изток. Смятаме, че Борисов управлява, а Пеевски е опозиция като депутат от ДПС, но и едното, и другото не е вярно, защото и двамата са служители на задкулисието. Когато реши, то ще ги махне, а медиите със същия плам ще хвалят новите управници, защото ще зобят от същите хранилки. Невидимото измерение, което дава името на доклада за медийната свобода в България, означава преди всичко непрозрачност на собствеността на медиите и непрозрачност на финансирането. Когато Пеевски говори за законодателни промени с цел осветяване на медийното финансиране, има предвид осветяване на другите, които и без това са прозрачни, но не и на собствената му империя, отгледана тайно в люлката на вече фалиралата Корпоративна търговска банка.

В момента се готви друга подмяна на думите. Властта за пореден път пише скришом медиен закон, който окончателно да затвори устата на всички, измъкващи се от нейния контрол. За целта тя възнамерява да обяви, че се е вслушала в препоръките на Съюза на българските журналисти, който преди 9 месеца внесе в парламента предложение за промени в няколко закона, за да се защити журналистическият труд от унизителната му деградация. Няма сведения, че някой в Комисията за култура и медии на Народното събрание е прочел предложенията, но депутати вече сигнализираха в СБЖ, че правителството е решило да се възползва от инициативата за свои цели. Журналистите не са забравили как преди две години Борисов ги приканваше: "Предложете какъвто искате закон и ще ви го изгласуваме". Той имаше нужда сами да си сложат оглавника, а след това той да го стегне както намери за добре. Тогава номерът не мина, но както се разбира, ще прави нов опит. Да се разходи до "Тайпи" (както нарича Ердоган), че да вземе съвет как да ускори работата.