През последните десетина дни в Армения се случиха наистина исторически събития, след като 63-годишният Серж Саркисян подаде оставка и не успя да се задържи на премиерския пост повече от седмица. След два президентски мандата, продължили от 2008 до 2018 година, като премиер Саркисян се надяваше да продължи да управлява бившата съветска република в Южен Кавказ. Почвата за това беше подготвена от него още през 2015 г., когато след референдум Армения беше обявена за парламентарна република. Тогава Саркисян обещаваше, че няма да се кандидатира, но въпреки това го стори, което буквално взриви страната и се оказа пагубно за него. Напрежението в Армения обаче не е от вчера. Още при първия му избор за президент през 2008 г. се стигна до размирици, които бързо бяха потушени със сила. Тогава загинаха 10 души. През 2015 г. арменците отново масово излязоха да протестират - този път срещу високите цени на тока. При това с успех, тъй като президентът отмени мярката. През последните две години постоянно имаше протестни акции и сблъсъци с органите на реда.

Сега лидерът на арменската опозиция Никол Пашинян, който беше за кратко арестуван в Ереван след провалена от бившия премиер помирителна среща, сега вече води разговори с парламентарните сили, за да си осигури подкрепа като кандидат за следващ министър-председател. Парламентът трябва да гласува за нов премиер на 1 май (утре ). Официалното съобщение на законодателния орган гласи, че "въпросът за избора" ще бъде обсъден на тази дата, но няколко издания не изключват възможността самото гласуване да е на следващия ден. Протестите продължиха и след оставката на Саркисян с искане да бъде избран "премиер от народа", какъвто Пашинян твърди, че е готов да бъде. Преди решението за избор на нов премиер хиляди демонстранти отново излязоха по улиците на Ереван, за да протестират, затваряха пътища и блокираха трафика в града, както призоваваше и Пашинян. Към края на миналата седмица той обаче промени посланието си към тях и поиска акцията да бъде приключена. "Вече не трябва да се блокират улици. Необходимо е да се възстанови нормалният (трафик)... Редът е по-важен от всичко", каза той пред поддръжниците си на един от булевардите в столицата. Пашинян каза, че се е срещнал с лидера на втората по големина парламентарна сила (съюза "Царукян") в търсене на подкрепа. Републиканската партия на Армения (оглавявана от Саркисян) обаче има мнозинство в законодателния орган. По-рано националистите от Арменската революционна федерация ("Дашнакцутюн"), която беше част от кабинета, обяви, че го напуска. Така изборът на Пашинян за премиер зависи от гласове на депутати от РПА, които евентуално биха го подкрепили (самият Пашинян е съпредседател на третата по големина опозиционна група в парламента "Елк", или "Изход"). Изпълняващият длъжността премиер Карен Карапетян, който беше заместник на Серж Саркисян, обаче изключва подобна възможност. Всичко това показва, че дори и след като протестиращите постигнаха своята голяма цел - свалянето на Саркисян от власт, това още въобще не значи, че построената от него авторитарна система ще се предаде лесно само заради исканията на гражданите.

Основната причина



за обявената "кадифена революция" е корупцията,



която е накъдето и да погледнеш. Арменците са горд народ и имат добри основания за това. Векове наред те успяват да запазят своята идентичност въпреки историята си, която е белязана от дълбоки промени. Те първи обявяват християнството за официална религия. А арменската диаспора по цял свят открай време впечатлява със своя силен ангажимент към родината. Сега арменците имат още една причина за гордост - те могат да се гордеят със своята мирна революция, което може и да е само началото на онези промени, за които арменските граждани жадуват отдавна, коментира "Дойче веле". Саркисян е част от онази група, която дойде на власт след войната с Азербайджан през 90-те години за анклава Нагорни Карабах. Оттогава заедно с шепа олигарси той контролира страната в политическо и икономическо отношение. През последните години мнозина забогатяха за сметка на народа. Именно заради това цените на хранителните продукти в Армения са по-високи от тези в съседна Грузия и никой не инвестира в местната икономика. Народът се оплакваше дълго време. В крайна сметка обаче реши да излезе на улицата. В лицето на Никол Пашинян арменците откриха своя безстрашен водач. "Армения не бива да спира по средата на пътя", казва той. Оставката на министър-председателя не е достатъчна. В страната трябва да бъдат приети прозрачни изборни закони и да бъдат проведени скорошни избори. Мрежата от бизнесмени, политици и чиновници, превърнала държавата в своя плячка, трябва да бъде обезвластена. Той и неговите сподвижници имат конкретни планове за бъдещето на страната. Те не са романтици, които могат да изпуснат из очи бъдещето, опиянени от победата. Те са реалисти.

Арменската революция избухна точно навреме. Официално населението на Армения е три милиона души. Който е пътувал из страната обаче, знае много добре, че там са останали най-много два милиона. Много села са обезлюдени. А това представлява опасност за сигурността на една малка страна с отчасти вражески настроени съседи. Кой обаче може да упрекне някой млад арменец от гледна точка на безутешността в страната, че е тръгнал да търси щастието си в далечна чужбина? В Калифорния отдавна живеят повече арменци, отколкото в Кавказ. Още отсега някои стратези във Вашингтон мечтаят за нова външнополитическа ориентация на Армения. Това обаче няма нищо общо с реалността. В обозримо бъдеще



Русия ще си остане закрилник на Армения



Всичко останало игнорира политическите, икономическите и културните факти. Както и желанията на самите арменци. Те изпитват дълбока привързаност към Русия по исторически причини. Това обаче не означава, че Ереван не може и не иска да поддържа добри отношения и със Запада. Армения е член на Евразийския съюз. А през м.г. подписа и споразумение за асоцииране с ЕС. Само че всички тези договори не струват и пукната пара, ако населението продължава да обеднява. Самата Русия засега е заела изчаквателна позиция, като прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че не смята събитията в Армения за преврат по "украински сценарий", а вътрешен проблем на самите арменци. Самите те могат да почерпят сила и кураж за бъдещето от собствената си история. На 24 април те като всяка година отдадоха почит на жертвите на геноцида от страна на Отоманската империя срещу тях по време на Първата световна война, когато бяха избити над 1.5 милиона души. Навремето те бяха сплотени срещу външния враг. Сега трябва се сплотят срещу вътрешния и тогава тяхната революция може да се окаже успешна.