На сайта на здравната каса се мъдри удивителна картинка, изобразяваща пътя на пациента. В детайлите си това е напълно неразгадаем лабиринт, единственото ясно в него е, че водещото в системата е направлението, здравноосигуреният е някъде встрани от цялата постройка, която пък изглежда оградена и непробиваема. Подобен ребус е далеч по-подходящо да се нарече "Внимание! Опасно за живота!", но в крайна сметка той си е точно на мястото. Дори може да бъде ползван за лого - и на здравната каса, и на здравната система. Защото този триумф на чиновническата мисъл онагледява изключително точно пътя на пациента в една безхаберно управлявана дехуманизирана система.

Очевидно от здравната каса поне привидно са опитали да помогнат на пациента, указвайки му пътя - как да иде на зъболекар, пред ТЕЛК, в болница, да вземе направление и лекарства. И явно са останали доволни от резултата, щом са публикували картинката. Тоест някой чиновник е нахвърлил някаква скица, после тя е била одобрена от началника му, а след това и от началника на началника. И на никого в здравната каса не му прави впечатление каква височайша глупост е произведена. Защото там, подобно на цялата нацвъкана с калинки администрация, така си работят - не за да свършат нещо, а за да тече заплатка, или ако позицията позволява - и далаверка. Дни наред от касата не можеха да обяснят колко точно дължат на чуждите фондове, защото едната дирекция си водела една сметки, а другата - други, на началниците първо дали грешните данни и чак след това верните. При положение че здравното министерство подготвя нови модели за цялата система, част от които ще е и по-добро обезпечаване на лечението на неосигурени, здравната каса и НАП още ползват различни данни за броя неосигурени, като за едните те са 700 000, а за другите - почти двойно повече. Цели 400 000 души са в графа "други" и само се предполага защо не са осигурени. Тоест ще правим промени, нищо че не знаем за кого точно. Затова и малоумни илюстрации, които така или иначе никой не гледа, защото и не очаква точно здравната каса да му помогне в хаоса, са бели кахъри. Видно е и от картинката -



пациентът е последната грижа на НЗОК



Ако човек има неблагоразумието да влезе в сайта на британската здравна служба, там го посреща търсачка за най-близките лекари и болници (и НЗОК има такава. Ако човек търси коя болница наоколо лекува пневмония, трябва да въведе в полето номера на клиничната пътека. Ако му се вижда сложно да търси номер на своята клинична пътека сред всичките над 260 - негов си проблем). Няма допълнителни обяснения, схеми със стрелки и кутийки как пациентът да се добере до търсената услуга. Ако например човек търси личен лекар в Ливърпул, получава информация не само кои са практиките там, но и колко пациенти имат, какви са отзивите за тях, записват ли онлайн, дават ли рецепти онлайн. Ако търси болница - освен всичко друго има и данни за смъртност в конкретното лечебно заведение и отзиви за храната.

NHS има на видно място и форма за онлайн издаване на европейска здравна карта и записване на час при личния лекар. У нас за ЕЗОК се ходи в офис на ДСК. И двете институции имат телефони за консултации, но при този на НЗОК "времетраенето на една консултация е 5 минути, след което връзката автоматично прекъсва. В случай че за определените 5 мин. не е предоставена необходимата информация, телефонът може да се избере отново и да се продължи разговорът със същия експерт от отдела". Каквото и да прави британската здравна служба по същество, поне не дава вид, че основната й цел е да накара пациента да побегне с писъци.

Картинка за правата на пациента има и на сайта на румънското здравно министерство - ако ще се мерим със собствената си черга. Тя също е напълно нищонезначеща, но поне е по-прегледна и не плаши никого.

По-лошото е, че схемата на касата е вярна по същество. Както е илюстрирана, така е и организирана и управлявана здравната система и в нея няма място за пациента. Системата не се занимава с него, а с навигация между кутийките, правилно отчитане на съответните бумажки, като целта на упражнението е да се получат пари от здравната каса, а не да се лекуват хора. Пациентът е средство, а не цел и смисъл на схемата. И тъй като здравната каса още анализира защо разходите й за лечение в чужбина растат главоломно, защо български пенсионери ходят да умират в Германия, а онкоболните масово се изнасят към ЕС - може просто да погледне собствените си указания за пътя на пациента. Всеки, който може да намери и минимален начин да отиде да се лекува навън, го прави. Защото бяга от този убийствен лабиринт, в който и здравите трудно оцеляват. Защото тук е съвсем нормално пациент от друг град, пристигнал рано сутринта за операция,



да бъде върнат откъдето е дошъл, защото му липсва някакъв документ;



да се изписват деца от болница, защото "пътеката е за 5 дни", въпреки че не са доизлекувани; близките на тежко болни лично да носят и сменят памперси, нищо че пациентът е в болница; основното задължение на хоспитализирания е да си носи: лъжица, вилица, чехли и тоалетна хартия; да си в постоянно неведение какво се случва, какво следва, още колко пари трябва да платиш, на колко гишета да повисиш; на кого да вярваш.

Въпросът изобщо не опира само до парите и прословутото недофинансиране на здравеопазването. Пациентите в България отдавна са свикнали, че трябва да плащат, и не това ги дразни най-много. А че са в безнадежден лабиринт, в който - дори и да си платиш много - не знаеш какво ще получиш, пак ще обикаляш като луд и няма да виждаш изхода. И рано или късно си правят сметката, че ако отидат в Германия по линия на здравната каса, пак ще платят път, престой и хонорари за лекари, но ще ги посрещнат от вратата, ще ги сложат да седнат в инвалидната количка, ще се отнасят човешки и ще се погрижат за тях.

Сайтовете на българското и английското здравно министерство доста си приличат, с две основни разлики. На английския няма интервю с министъра, качено на най-централното място. Самото министерство е представено така: "Министерството на здравеопазването и социалните грижи помага на хората да живеят по-добре за по-дълго. Ръководим и финансираме здравните и социалните грижи в Англия, така че хората да имат подкрепата, грижата и лечението, от което се нуждаят, със състраданието, уважението и достойнството, което заслужават".

На началната страница на българското МЗ като политика и управление е определено: "Постигане на по-добро здраве за гражданите чрез интегрирана профилактика, ранна диагностика и ефективно лечение на заболяванията и уврежданията", като това се прави с цел "снижаване на смъртността с 20%" при възрастта от 0 до 65 г., а след 65 години - "увеличаване с 20% на средната продължителност на предстоящия живот".

Там смятат за своя задача хората да живеят добре и достойно. Тук сме си поставили за основна цел да умират по-малко. Но докато не се научим на състрадание, уважение и достойнство( тази цел ще е непостижима.