Кандидатстудентската кампания в българските университети отдавна е в разгара си, ясни са и голяма част от новостите в приема, таксите и специалностите за академичната 2018/19 г. Кандидат-висшистите определено могат да бъдат спокойни, защото места за всички ще има - при 56 737 младежи, завършващи средно образование тази пролет, държавата планира да отпусне 56 610 места в държавните вузове (близо 46 хиляди бройки по държавна поръчка и 10 хил. в платена форма), както и още 14 хил. места в частните висши училища. Специално държавно субсидираните бройки за предстоящата година са увеличени с около 240 (0.5%), което поне засега означава стоп на продължилото 2 г. здравословно орязване на прекомерно разрасналия се прием на студенти. Какво още предстои на университетския небосклон през 2018/19 г.?

.................................



ПРИЕМ И ФИНАНСИРАНЕ



Започналата преди 2 г. реформа във висшето образование, според която държавата увеличава приема при силните и го намалява в слабите професионални направления, продължава и през 2018/19 г., с някои добавки. От една страна, към направленията, в които приемът няма да бъде ограничаван, се добавят 7 нови направления с огромен недостиг на кадри - това са педагогика на обучението по..., религия и теология, физически науки, химически науки, енергетика, материали и материалознание и химически технологии. Досега в тази група попадаха математика, информатика и компютърни науки и комуникационна и компютърна техника, но последните две отпадат поради достигнатия по-висок брой на студентите, т.е. при тях приемът ще се определя по общите правила.

От друга страна туризмът, приемът в който в последните години бе орязван заради масовото му предлагане, също ще бъде сред поощрените т.г. направления. Според планираните новости образователният министър ще може да утвърждава по-голям брой студенти по туризъм от определения за висши училища, които се намират в области с развит туризъм (за които добавената стойност по факторни разходи, формирана от сектор "Туризъм", е средно над 4% по данни на НСИ за последните 3 г.). Промяната ще засегне университетите във Варна и Бургас, а целта е да се захрани туристическият бранш с оперативни мениджъри и изпълнителски кадри.

За сметка на това пък постепенното свиване на приема в най-масовите направления икономика и администрация и управление продължава. Основните вузове, предлагащи обучение в тези направления - УНСС, Стопанската академия в Свищов и Икономическият университет във Варна, например са с леко орязани бройки за студенти. В някои висши училища тези направления пък направо изчезват - Шуменският университет т.г. например няма да предлага прием по икономика и туризъм, в ХТМУ отпада обучението по администрация и управление, а в у-т "Ас. Златаров" в Бургас - обучението по икономика и по администрация и управление.

6 университета пък се очаква да получат допълнително финансиране заради това, че обучават студенти в икономически бедни области. Това са Медицинският университет в София и Великотърновският университет, предлагащи обучение във Враца, Пловдивският университет с филиали в Смолян и Кърджали, Минно-геоложкият университет, подготвящ висшисти в Кърджали, Русенският вуз с филиал във Видин и Техническият университет-Габрово, обучаващ студенти в Ловеч. Повече средства по линия на нов коефициент т.г. се очаква да получат и някои приоритетни направления, чийто общ брой на студентите от първи до пети курс намалява в последните 5 г. над средното ниво от 7.6%. В тази група попадат математиката (19% намаление спрямо 2013 г.), педагогиката на обучението по... (1/3 намаление), филологиите (-20%), историята (-20%), религия и теология (-35%), физически и химически науки (с по 20% намаление на студентите), електротехника (-32%), машинно инженерство (- 28%) и т.н. Чрез въпросния нов коефициент на практика за тези направления вузовете ще получат допълнително финансиране (в зависимост от процента на намалелите студенти), което няма да е много голямо, но би им позволило да насърчат приема в тях. Разчетите на МОН показват, че ако намалението на студенти в дадено направление е 28%, увеличението на издръжката му ще е около 4%.



НОВИ СПЕЦИАЛНОСТИ



Както подобава на най-голям университет в България, Софийският университет е сред вузовете, предлагащи най-много нови специалности за кандидат-студентите си. Осем са новите му бакалавърски програми за учебната 2018/19 г. - това са "учител по природни науки в основна степен на образование", "философия" на английски език, "комуникационен мениджмънт", "компютърно инженерство", "публични информационни системи", "история и чужд език" (английски или френски език), "география и английски език" и "африканистика" на английски език. СУ все пак реши да пусне и прием по медицина (след като първоначално бе обявен нулев прием). Очаква се висшето училище да приеме 80 кандидат-медици, но различното т.г. е изпитът, който ще се провежда от Медицинския университет в София.

Многопрофилният Пловдивски университет "П. Хилендарски" също е сред вузовете, планиращи прием в доста нови специалности. За първи път през 2018/19 г. там се предлагат общо 7 специалности. В Историческия факултет на университета се разкрива специалността "документалистика и архивистика", а в клона му в Смолян - "български език и гражданско образование" и "биология и екотуризъм". Сред новите специалности във вуза са още "национална сигурност" (бакалавърска степен, платено обучение), "гражданско образование и биология", "английски език и културно наследство", "география, техника и предприемачество". Ако досега Техническият колеж в Смолян предлагаше обучение в степен "професионален бакалавър", то т.г. след преструктурирането му завършващите го ще получават бакалавърска степен. Тук специалностите са автомобилна техника, машиностроителна техника и технологии и електроенергийна техника. След 5-годишно прекъсване Пловдивският университет възстановява обучението си по медицинска физика и информационна физика и комуникации.

Икономическият университет във Варна предлага 4 нови специалности - предприемачество и инвестиционен мениджмънт, дигитални медии и пиар, екологичен бизнес и регионална сигурност и мобилни и уеб технологии. Три са новите специалности, които могат да открият студентите във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Това са приложна лингвистика с два чужди езика и бизнес комуникации, информационно брокерство и дигитални медии, както и педагогика на обучението по история и информационни технологии, подготвяща бъдещи учители по съответните предмети. Шуменският университет "Еп. Константин Преславски" планира да обучава студенти в 2 нови за него специалности - руска филология и социална работа и икономика и математика. Технически университет-София предвижда една нова специалност - информационни и хардуерни науки. При УНСС новости ще има в магистърските програми, но те все още не са утвърдени от вуза. "Авиационни електронни системи за управление на въздушното движение" е новата бакалавърска специалност, планирана от Националния военен университет "Васил Левски" във В. Търново. Очаква се в нея да бъдат приети само 6 студенти. Те ще се обучават във факултет "Авиационен" в Долна Митрополия за ръководители на полети, радарни специалисти и специалисти по комуникационни и навигационни системи.



ТАКСИ



За поредна година над 1/2 от държавните ни университети планират да увеличат таксите си за обучение, вместо да ги намалят в опит да привлекат повече младежи. 20 от 37-те ни висши училища, получаващи държавна субсидия, предвиждат увеличения на годишните такси в различни свои професионални направления в диапазона между 40 и 190 лв. От тях 5 вуза са заложили намаления за отделни специалности, а 16 университета са избрали да запазят миналогодишните цени на обучението си. Изключение от общата тенденция прави Софийският университет, който единствен предлага намаление за цели 20 свои специалности (макар че планира увеличение за 9 специалности). Сред тях са физика, ядрена химия, статистика, география и др. Сред специалностите впечатление прави педагогиката, обявена за приоритетно направление заради огромния недостиг на кадри, поради което вузовете ще получават повече средства за нея. Студентските такси за кандидат-учителите обаче ще се увеличат с между 40-80 лв. в 6 от 8-те университета, предлагащи обучение по тази специалност. Само Шуменския у-т и Бургаският у-т "Ас. Златаров" са решили да запазят таксите за педагогиката - съответно по 350 лв. и по 520 лв.



СТИПЕНДИИ



Промени ще има и при стипендиите за студентите. Занапред европейските стипендии, които кандидат-висшистите от 36-те приоритетни професионални направления получаваха по линия на оперативна програма "Наука и образование", ще се предоставят от централния бюджет поради приключване на въпросния европроект. Средствата за този втори вид стипендии (първите са държавните стипендии за успех) са планирани - могат да са до 35% от общите средства, които вузовете получават за стипендии - и ще бъдат преведени на висшите училища, които вече ще определят самостоятелно какъв да е размерът на стипендията. Т.е. университетите сами ще избират дали да дадат по-високи стипендии на по-малко студенти или по-ниски стипендии на повече кандидати. Досега евростипендиите бяха по 150 лв. на месец, имаше и еднократни награди по 200 лв. за специални постижения, които обаче вече държавният бюджет няма да покрива.