R.I.P.*, международно право. Ти беше една твърде светла идея, за да оцелееш в този толкова егоистичен свят. Само най-застреляните академични зубрачи и най-правоверните политически натегачи не са разбрали, че международното право като система от ясни, общоприети между няколко или всички страни в света писмени норми вече умря. Както се случва най-често в модерната история,

то бе пречукано при нас,

на Балканите - падна смъртно ранено още когато се сипеха бомбите над Белград и се разпокъсваше все още живата Югославия. Сетне международното право дълго агонизира, но вече загуби сила и предаде дух. Работа на историците е да разкажат и покажат как стана това, да дават примери и да анализират прецеденти. Такива като прецедента Шенген: договорени са условията за присъединяване на България и Румъния, те отдавна са изпълнени, но години наред другата договаряща страна - Западът, отказва да изпълни договора. Дотук. Всякакви приказки за правов ред са чиста измама, щом като една страна, даже най-богатата или най-силната, може да откаже да изпълни свое задължение дори към най-бедната и слабата страна - и да й се размине без нищо.
Тепърва ще има много оплаквачи да леят сълзи за доброто старо международно право. Но за икономистите, а в още по-голяма степен за стопанството, е по-важно да си отговорим

анархия ли настава, или има нов ред

в международните отношения. Да сме наясно: кончината на познатата ни система на международното право разчисти пътя на друг световен ред: угасна силата на правото и вече действа правото на силата. Който е силен, той налага своето право - докъдето се простира и му стига силата. Затова националните закони на САЩ, най-силната икономически, политически, военно и във всякакъв друг аспект държава, вече се налагат и прилагат като глобални закони, пр. FATCA. Съветвам всеки, който е загрижен за бизнеса си, внимателно да изучи и никога да не нарушава законите на САЩ и на другите регионални сили, които могат да се стоварят върху него. За нас, аборигените в европейската периферия,



новият ред може да е по-изгоден,



защото нищо ново няма в този ред, ние векове наред сме съществували подложени на правото на силата и не само сме генетично кодирани за максимална приспособимост, но имаме и опита да се адаптираме към всякакви реформи и преходи. И досегашните правила не бяха правени в наш интерес, та и новото право на силния няма да ни затрудни особено. Важното е да разбираме какво се случва и какво предстои - най-вече в икономиката, от която се храним.



Не вярвайте на европейски празнодумия,



независимо дали идват от брюкселски или от други началници. Самите така наречени лидери на Европа са безпомощни и очевидно не знаят какво ги чака утре. Но внимателно трябва да се следят откровенията, особено на по-простодушните и искрени шефове. Когато например комисарят Йотингер ни осветлява, че бюджетният приоритет на ЕС щял да се мести през следващия седемгодишен период "от Изтока към Юга", повярвайте му. Това значи, че парите от Европа за всякакви проекти в България ще паднат (до размера на нашата вноска в бюджета, сиреч с около 2 млрд. евро) и всички достъпни бюджетни пари ще се пренасочат към Франция, Италия и Гърция, за да градим Крепостта Европа срещу преселниците. Опитайте се да намерите своето място в новия европейски модел. Все по-често ще чувате за



"(нео)протекционизъм"



Икономистите западняци наричат с този термин очаквания разпад на системата на либерална търговия по правилата на Световната търговска организация. Теориите за някакъв нов протекционизъм се дължат на папагалския нагон и бедната фантазия на колегите. Протекционизъм (от лат. protectio, защита) е икономическата политика, наложена от великите сили по време на Великата депресия от 30-те години с цел всяка от тях да защити своите производители от чуждата конкуренция на вътрешния пазар. Резултатът е бил ужасен, световната търговия замръзва на минимума, растежът е трайно блокиран. Но днес глобализацията е толкова напред, че никакъв протекционизъм не може да опази националното стопанство дори на най-големите държави. Новата политика, която вече се налага, не е защитна, тя е по замисъл и в основата си нападателна, можем да я наречем например



политика на хостилизъм



(от лат. hostilia, враждебност) - нейната цел е не толкова да защитава своите (трудно е в глобалния свят да се определи кой е свой и кой е чужд производител), колкото да атакува конкурентите, като им отнема пазари и затруднява достъпа им до капитали и ресурси за развитие. Налагането на мита върху вносната продукция ще бъде, разбира се, използвано широко, но не по начина, който знаем при сравнително почтената система на протекционизма (относително еднакви по групи страни и по отрасли митнически режими и ставки).



Ключов инструмент на хостилизма е санкцията,



наказателното действие. За разлика от защитните мита върху вноса в системата на протекционизма при хостилизма мита ще се налагат като наказателна мярка, избирателно към конкретни страни и внимателно върху точно определени продукти и дори производители. И наред с митата ще видим доста разнообразни санкции, включително срещу конкретни лица, фирми и проекти. Макар засега Европейският съюз да остава извън наказателния списък на САЩ,



санкциите срещу ЕС са неизбежни



и ще бъдат наложени в най-скоро време. Визитите във Вашингтон на шефовете на изпълнителната власт на Франция и Германия видимо не завършиха с обещания, че техните фирми и продукти ще бъдат пощадени. Такава е егоистичната логика на хостилизма, че и от двете страни на Атлантика взаимно ще се налагат мита, а и други санкции. Каквито и да са те, нищожният български износ към САЩ няма да пострада. Но българските производители имат всички шансове да заемат нишите, които ответните мерки на ЕС ще освободят на вътрешния пазар. В епохата на хостилизъм, докато големите се карат, по-гъвкавите малки могат добре да печелят, но трябва и да умеят да се пазят.



- - -

*R.I.P. requiescat in pace (лат.) Почивай в мир, ритуална фраза в католическата заупокойна служба и популярен епитаф.