В последните няколко години потокът фалшиви новини се превърна в истинско цунами, което заля медиите и социалните мрежи. Освен откровено заблуждаващите и измислени истории тенденцията напоследък е масово да се публикуват и новини, които в същността си не са лъжливи, дори понякога са от същото събитие, но представени в съвсем друг контекст. Това прави различаването им като фалшификат изключително трудно.

На американския сенатор Хайръм Джонсън се приписва авторството на фразата: "Първата жертва на войната е истината". В епохата на масовите комуникации тази фраза придобива с времето все по-голямо значение - пресата на Уилям Хърст и разпалването на Испано-американската война е може би първият признак как медиите могат да оказват влияние върху общественото мнение и хода на събитията. През Първата световна война грубата пропаганда на воюващите страни съдейства за ожесточаването срещу врага, който е представян като чудовище, който набучва на щика си деца - германците, или е човекоядец - българите. Този процес се засилва през следващата световна война, когато измислянето на убедителни фалшиви новини се превръща в държавна политика - като хвърляните от въздуха прословути бомби играчки, бонбони и писалки, изобретени от фашистката пропаганда на Мусолини, с радост прегърнати от нацистката машина на Гьобелс и изненадващо живи и до днес и у нас. Появата на интернет, блоговете и социалните медии, както и ожесточаването на т.нар. хибридна война през последните години поставиха фабрикуването на пропагандни и лъжливи материали на ново, по-високо стъпало. Особено видими са резултатите в продължаващата вече няколко години гражданска война в Сирия.



Сирийското момиче

Спасителните екипи на "Белите каски" в Сирия са сред често атакуваните с фалшиви новини. Едно от най-разпространените обвинения е фотографията с момиченцето, което при спасяването му от разрушенията е носено от трима различни човека. Официално снимките са направени в Алепо през август 2016 г. след бомбардировка от правителствен самолет. След като първоначалните кадри обходиха света, поддръжниците на Асад контрираха с тройния колаж, внушавайки, че едно и също дете се използва от няколко човека в различни ситуации. Истината се разкрива, когато се видят и останалите кадри от събитията - спасителите, когато вадят затрупани хора, правят верига и предават един на друг оцелелите, за да достигнат по-бързо до медицинска помощ.



Филмът на "Белите каски"

На 5 март тази година активистката Пенелопе Стафила публикува в своя "Фейсбук" профил кадри, за които твърди, че са от студио на "Белите каски", където те продуцират своите клипове как спасяват хора от проправителствените бомбардировки. "Новината" бързо беше подета от множество медии, поддържащи сирийския режим. По-късно обаче се оказа, че това са моменти от снимачната площадка на игралния филм "Човек на революцията" на Наждат Анзур, които той е публикувал във "Фейсбук" профила си. По ирония на съдбата главният герой във филма помага на "Белите каски" да продуцират фалшиви новини.



Фалшивите гробове

В началото на януари 2013 г. една трогателна снимка от гражданската война в Сирия се превърна в символ на ужасите на кръвопролитията в страната - сираче, спящо между гробовете на родителите си. За жалост това е класически пример как извадена от контекста фотография заживява свой живот. Кадърът е дело на 25-годишния по това време саудитец Абзул Азиз ал Отаиби и дори не е от Сирия - той прави снимките край град Янбу ал Бар - на 250 км от град Джеда в Саудитска Арабия. "Гробовете" са натрупани за случая купчини камъни, сред които той заснема сина на своята сестра. След фотосесията Абдул Азиз качва снимката в своите "Фейсбук" и "Туитър" профили като част от свой артистичен проект. Изрично отбелязва, че това не е в Сирия, дори публикува и снимката на усмихнатото момче и добавя цялата история около снимките. Проблемът възниква, когато това изображение е качено в "Туитър" профила на един американски мюсюлманин - @americanbadu. Той пише, че това е в Сирия и родителите са жертви на Башар Асад. По това време профилът му има 187 000 последователи и снимката се разпространява мигновено по ислямските и най-вече джихадистките профили и сайтове. Там пък е забелязана и от западните медии и пламва втора вълна - отново въз основа на погрешното описание. И въпреки че Абдул Азиз е бесен как са изкривили проекта му, духът от бутилката вече изпуснат и едва ли някога ще се върне обратно.



Майтап, майтап, ама...

Съвсем неочаквано в потока фалшиви новини се оказаха сатиричните сайтове, създаващи комични и напълно измислени новини. Но докато в "НеНовините" абсурдността е доведена до крайност и вицът се улавя веднага, то при други нещата са по-комплицирани. Причината е, че те създават измислени новини, които твърде много приличат на реалните. И когато някоя медия ги копира, къса се връзката, показваща шеговитостта на новината. Класически пример е материалът за въвеждането на звание маршал в армията. Оригиналът е на "Гъдел нюз", където с големи букви най-отгоре пише "Сайт за новинарско фентъзи". Само че "новината" се появява в левия "Знаме 365", откъдето заживява собствен живот и се разпространява доверчиво от десетки, възмутени от идиотизма на управляващите.

Подобен е и случаят с анонимно цитиран коментар на министър Екатерина Захариева, озаглавен "Турция ни е дала свобода и равни права през 1876 г., руската окупация разкъсва България на парчета..." За първи път се появява в друг майтапчийски сайт - "Zero Нюз", чието мото е "Измислени истории, фейк нюз и други веселби на гърба на политиците..." Но в Прес.bg "новината" вече има и автор, но няма никакво указание, че е взета от сатиричен сайт.

За жалост повечето коментари дори под оригиналните публикации в "Гъдел нюз" и "Zero Нюз" показват, че масовият читател възприема тези "новини" като чиста монета. И волно или неволно тези сайтове минават на "тъмната страна", произвеждаща класически фалшиви новини.



Ключът е в заглавието

Друг прийом в правенето на подвеждащи новини е разликата между заглавие и основен текст. Обикновено с огромни букви се анонсира нещо скандално и бомбастично, докато в текста авторите могат да си позволят лукса да напишат коректно новината. Практиката сочи, че масово се чете и коментира впоследствие написаното в заглавието, а не оригиналната новина. Така хем авторът не може да бъде съден за клевета или подвеждане, хем е постигнал целта си за определено внушение. Например новина в "Блиц" крещи със заглавие "Извратихме се! Даваме на децата ни да играят със сперма и сифилис срещу 17 лева!" От текста обаче става ясно, че това е комплект от играчки с образователна цел. А цитираната накрая клиентка напълно опровергава и заглавието: "Използвам ги, за да покажа на сина ми какво ще стане, ако не си мие ръцете и ги лапа, или пък какви човечета ще го лазят, ако не си изяде салатата. Много са ми полезни".



Вместо финал

Изброените примери показват колко бързо мутират фалшификатите и как разпознаването им става все по-трудно дори за опитните читатели. Аксиомата "Истина е - прочетох го във вестника" вече е сериозно компрометирана. Очевидно е назряло времето освен прословутата баба Илийца в училищата да се преподават и критично четене и разбиране на публицистиката. Иначе рискуваме да се сбъдне мечтата на д-р Йозеф Гьобелс: "Дайте ми власт над медиите и аз ще превърна всяко общество в стадо свине!"





Какво да се прави?

Проверете източника. Ако сте отворили непознат сайт, вижте дали има раздел "За нас" и дали там има изобщо имена. Липсата им е явен знак за сайт за фалшиви новини.

Проследете пътя на новината. Дори материалът да е в медия, която често посещавате, вижте дали е оригинален, или има препратка към друг сайт, откъдето е взет - нерядко може да се окаже сатиричен блог.

Търсете оригиналната новина. Чест прийом във фалшивите новини е да се цитира сериозна медия за авторитет. Потърсете тази новина в медията - може да се окаже, че там няма и следа от нея.

Гледайте датата. Понякога стара новина "се претопля", за да се предизвикат определени настроения.

Намерете първата публикация. Търсачките дават възможност да се подредят резултатите по най-старо срещане - така може да откриете, че "прясната новина" е стара градска легенда.

Вижте автора. Има ли други публикации, има ли мнения от меродавни за вас медии за него.

Не четете само заглавието. Основният текст може да няма много общо с него и то да е умишлено подвеждащо.

Сравнете новината. Опитайте да откриете по заглавието тази новина в сигурните медии и как те я интерпретират.

Консултирайте се със спецовете. Вече има няколко сайта, специализирани в разкриване на фалшиви новини. Потърсете информация за вашата новина там.

Бъдете скептични. Независимо колко ви харесва написаното и дали съвпада с вашите виждания, винаги прилагайте поне 2-3 от описаните вече техники.



КАРЕ Борба с фалшивите новини - ниво Pro

who.is - тук можете да копирате адреса на сайта, откъдето сте чели новина, и да проверите кой стои зад него. Ако информацията е скрита, няма конкретни имена и координати за връзка - най-вероятно имате работа със сайт за фалшиви новини.

snopes.com, euvsdisinfo.eu, factcheck.org, fullfact.org, TruthOrFiction.org, politifact.com - сайтове, специализирани в разследването на фалшиви политически новини, клюки и градски легенди.

tineye.com - можете да завлачите в полето за търсене снимка, за която се интересувате, и да откриете къде се среща и кога за първи път се е появила в мрежата.

mediascan.gadjokov.com - "Медийно око" на Красимир Гаджоков. Съдържа база данни от сайтове, разпространяващи фалшиви новини. Може да се инсталира като приставка за браузъра Chrome, която сигнализира, че даден сайт съдържа недостоверна информация.