Според прогнозите на международната благотворителна организация "ХелпЕйдж интернешънъл" до 2030 г. в света хората над 60-годишна възраст ще са повече, отколкото децата до 10-годишна. Ние хем сме застаряваща нация, хем намаляващата с най-бързите темпове в ЕС. Статистиката сочи, че 26% от населението на страната ни е над 65-годишна възраст, а голяма част от старите хора са със здравословни проблеми и живеят в крайна бедност, мизерия и изолация. Дългосрочните грижи за тях или липсват, или са финансово непосилни, а ролята на институциите тук е почти невидима и често се изчерпва с писане на безчет стратегии.

---------------

Община Оряхово е типична за Северозапада, с толкова много стари хора, че в някои от селата й не се завъртат нито деца, нито хора под 60-те. Липсата на поминък отдавна е разпръснала из света младите, а старите стоят затворени и забравени в полуразпадналите се къщички. Разболеят ли се, залежат ли се, няма кой да им помогне в ежедневните битови нужди, а медицинската помощ често е много далеч. Преди около шест години, когато оряховската общинска болница фалира, районът изпада в още по-голяма немилост. До най-отдалечените места линейките стигат в най-добрия случай за 40 минути - ако пътищата не са засипани от обичайните за тоя край снежни преспи, високи по три-четири метра. През 2012 г., докато градът се тресе от протести срещу нехайството на държавата, лишила хората от малките населени места от медицинска помощ със затварянето на една от най-старите в страната болници, БЧК опипва почвата в региона за свой нов проект. Кметът на крайдунавския град Росен Добрев днес се връща към оня момент с думите: "Да си кмет на район със стремително застаряващо население е огромно предизвикателство. Освен всички задължения, които законът ти вменява,



възрастните хора са една от основните ти грижи



В общината работим и по Националната програма за социални услуги в домашна среда. Но да ви кажа, за мен разликата между нея и проекта на БЧК е голяма. Той е следващото стъпало на социално-здравната грижа".

Пилотният проект на БЧК "Домашни грижи за независим и достоен живот" стартира през 2012 г. в четири общински центъра в Бяла Слатина, Криводол, Оряхово и Враца. Преди две години в. "Сега" разказа за опита с него в Бяла Слатина. Моделът е заимстван от службите за домашни грижи на Швейцария, които вече имат натрупан опит от почти половин век. Но пък неправителствената организация не го прилага на принципа - копи пейст, съобразяват го с българските условия, с родната народопсихология. Проектът тръгва с основно финансиране от българо-швейцарската програма за сътрудничество и развитие и с партньорството на две министерства - социалното и на здравеопазването. Според философията му възрастните самотници получават здравна и социална помощ в собствения си дом от медицински сестри и домашни помощници. Включените в него хора са внимателно подбрани - те са



с ниски пенсии, трудноподвижни,



хронично болни, останали без грижата на близки и роднини. За тях помощта е напълно безплатна. Медицинските сестри и домашните помощници посещават домовете им на ротационен принцип - за да няма емоционално закрепостяване, а и работата на другия да има коректив. Сестрите проследяват здравословното състояние на пациентите, мерят кръвното им, взимат биологичен материал и го носят за изследване в лабораториите. Държат и директна връзка с личните им лекари. Домашните помощници пък чистят, пазаруват, готвят, носят дърва, палят печките. А доброволци по програмата, хора също така в пенсионна възраст, обикалят домовете на бедните и болните, за да ги разприказват, да ги изслушат, да вдигнат жизнения им тонус, да им дадат кураж.

Възрастните пък са безкрайно благодарни на съдбата си. Някои от тях са убедени, че досега да са си отишли от тоя свят без чуждата помощ. Държавата не дава никакви алтернативи на самотните и болните техни връстници.

Две системи - на социалното подпомагане и на здравеопазването, са отговорни за дългосрочните грижи и социалните услуги за възрастните. По-голямата част от тези услуги се финансират от държавата, но се управляват от общините. Те често са хем недостатъчни, хем неадекватни, а в отделни случаи граничат дори с абсурда. Като тоя - човек с два ампутирани крака да получи право на помощ от личен асистент в рамките на един или два часа на ден по държавната програма, която иначе носи гръмкото име "Независим живот".

Хосписите са едно от малкото решения за изхвърлени без време от здравната пътека тежко болни и оставени в ръцете на техните близки, но у нас почти ги няма. Специализираните медицински грижи, които предлагат, са твърде скъпи и са изцяло в сферата на частната инициатива. Най-ниските месечни цени варират между 900 и 1500 лева.

Да се доредиш до грижи в институция е възможно решение само за късметлии. Държавните старчески домове са 82, те обаче до един са препълнени въпреки тромавите процедури за настаняване. По данни на АСП в момента на опашката пред вратите на тези домове чакат 1064 души, а зад стените им изживяват старините си едва 5605 души. Незаети места се отварят само след скандал - ако зачестят смъртните случаи, ако сред домуващите плъзне зараза, ако се разчуе за лошото отношение на персонала.

Функционално остарелите държавни институции с намръщения им персонал със сигурност не са най-доброто място за достойно изживяване на старините, а пък от 2014 г. с приемането на Националната стратегия за дългосрочна грижа съдбата им е предрешена. Рано или късно те ще бъдат закрити и заменени от услуги както в общността, така и в домашна среда. (Друг е въпросът дали новите грижи няма да повторят недостатъците на специфичната, въведена след деинституционализация на домовете за изоставени деца.)

Частните домове за възрастни (233 по данни на АСП) може и да са по-добрата алтернатива, но



не са за всеки джоб



Стандартната годишна такса за човек в такъв дом е 6350 лв., или средно по 450 лв. до 1200 лв. на месец в модерните, претендиращи за лукс. Данните бяха изнесени наскоро пред две комисии в парламента. Само за сравнение - държавата плаща 7250 лв. за едно лице за стандартната услуга според справка за "Сега" на АСП. Общата сума пък е 40 636 250 лв., но пак не стига за нормалното функциониране на системата.

На този фон не е учудващо, че възрастните често се превръщат в жертва - и на лошо отношение на персонала, и на измами, и на нелегални домове. Миналата година например имаше пореден случай в Елин Пелин, където се оказа, че в нелегален старчески дом упояват възрастните самотници и ги принуждават да прехвърлят и последното, което имат - жилището. Това се случва и в държавни домове - преди няколко години ръководството на дома за възрастни хора с деменция в Княжево не се посвени да открадне 200 000 лв. от безпомощните си питомци. Властите се активизират за кратко, разпореждат проверки и после нещата утихват до следващия скандал.

Наемането на коректен помощник и болногледач не е лесно дори за човек, който може да си го позволи финансово. Помощникът или ще обърква медикаментите, или няма да спазва лекарските предписания за безсолна диета, или ще си тръгне на втората седмица, защото старецът е капризен, а парите, за които сте се договорили, са малко... Средната сума се върти около 450 лева месечно за 4 часа помощ на ден в рамките на работната седмица. Цената за денонощната грижа скача неколкократно.

Все пак нови алтернативи се появяват. В края на миналото лято Специализираната болница за рехабилитация "Свети Мина" във Вършец обяви, че са готови да запълнят свободните си места през студения сезон, като



канят в базата си хора от третата възраст



Така човек може да прекара най-тежките зимни месеци на топло, с подсигурена храна и медицинско обслужване срещу 400 лева на месец. Обявата беше привлякла голям интерес още с появата си, защото освен всичко нужно за ежедневието им възрастните могат да ползват и процедурите с лековита минерална вода. Но това все пак е нещо като сезонна грижа, а местата в санаториума са ограничени.

Официалното прехвърляне на имот срещу издръжка и доглеждане е друга алтернатива за възрастните, които се опитват да намерят изход от мизерното си съществуване и да си осигурят спокойни старини. Покрай такива договори обаче много често има конфликти и опити за измами, най-често от страна на загрижения помощник, чиято цел е най-вече да сложи ръка на имота. Случва се даже, когато "сделката" е с роднина. Опитите за присвояване на имоти, особено на възрастни хора, стават все повече, цяла мафия работи в тая посока. Схемите често са чрез т.нар. асистенти, които се предлагат да доглеждат хора в напреднала възраст, особено ако човекът има старчески проблеми с психиката и паметта. Подобни измами преди години дори бяха широко медийно рекламирани от стъпила на наша територия американска компания, която обещаваше достоен живот на живеещите в мизерия пенсионери със собствен имот.

При старта си програмата на БЧК също трябвало да доказва, че грижите, които предлага, не са поредната схема за измами. Районът е пропищял от всякакви злоупотреби със старците. Но щом проектът е проработил в най-бедните и застаряващи райони у нас, значи може да се приложи и другаде. Всеки от четирите центъра обгрижва между 107 и 112 души, или общо 429 пациенти. От тях 142 са от 14 малки населени места, т.е. това са хора, за които получаването на здравни грижи е доста трудно. Финансовите разчети сочат, че средният годишен разход за всеки потребител е в размер на 1500-1600 лв., т.е. моделът пести огромни публични средства. И не само така. Благодарение на допълнителната грижа по проекта на БЧК посещенията на личните лекари намалели неколкократно, свила се нуждата от спешна помощ, а 30 от включените в проекта възрастни се разминали с настаняване в старчески дом.



ДЕБАТ

Швейцарският модел беше представен на дискусия в парламента пред две комисии - социалната и здравната, а депутатите умуваха възможно ли е този модел да се мултиплицира във всички общини при последващи законодателни инициативи. Един от основните проблеми пред това е липсата на кадри. Страната ни от години отчита огромен дефицит на медицински сестри. За да бъде внедрен моделът, трябва да се помисли как да се отстрани първо този проблем. Иначе се твърди, че финансов ресурс за такъв тип услуги има. В края на април Министерският съвет прие и поредния план към поредната стратегия за възрастните хора. Според него до 2021 г. у нас ще бъдат създадени 100 нови центъра за социални услуги за 2140 потребители, а за над 30 000 лица трябва да бъдат осигурени личен асистент, социален асистент и домашен помощник.