"Ей, големи човече, свински човече, загадка си ти..." Така пееха преди няколко десетилетия "Пинк Флойд". Поне така си го превеждах аз; то горе-долу е така. (Справка - кахърният албум Animals). Оня ден, на концерта на Роджър Уотърс в "Арена Армеец", над главите ни полетя прочутото надуваемо прасе, на задника му пишеше: "Оттук падат бомбите", а мултимедийните визуализации в огромни размери бяха с карикатурния лик на Доналд Тръмп. За да не остане капка съмнение в "симпатията" на Роджър Уотърс към американския президент, на гигантския екран дефилираха най-тъпите и най-противоречащи си едно на друго изказвания на милиардера: за навлеците в САЩ и стената край Мексико, за това, че мексиканците не били лоши хора; за жените и как си траят, ако си богат и известен и ги побараш където трябва, за корейския рокет мен и каква е гад, но как нашият бутон е по-голям, за това кой е най-умен и най-честен (ясно кой) и т.н. Всичко това на английски, разбира се, но като жест към домакините излезе с големи букви на кирилица и лаконичното "СВИНЯ". Вероятно за да не останат съмнения в политическите послания на звездата Уотърс.

Ще призная, че



ми стана обидно за животното.



(За Тръмп не - неприятен тип изглежда, макар не по-неприятен от неговата бивша пряка конкурентка за Белия дом.)

Въпреки че съм любител на добрата скара и гювеча, като повечето хора на планетата се измъчвам от дуализма и противоречията на съществуванието ни. Примерно - отглеждаш и ядеш свине, ама подсмърчаш на филми като "Бейб"... Заклет веган и eколог си, да речем, и най-харесваш животните - затуй гледаш две кучета в апартамента на петнайсетия етаж, като ги храниш с пържоли и дражета от телешко и прасешко, и не виждаш никакво неудобство в това. (Няма с люцерна да ги храниш, я.) Обиждаш ближния на "свиня", пък туй хайванче се оказва все пак най-близко - по интелект и кожа, на тебе - венеца на съзиданието... Не знам народ, който да не обижда ближния на свиня. За мюсюлманите не говоря изобщо, при тях още Мохамед е проклел това млекопитаещо. Мой колега руснак - филологът и поет Иван Безсонов, ми е разказвал чутото от баща си на фронта по време на Втората световна война, от началото още на войната. Немците постоянно викали по високоговорители следното, което на Безсонов-син дори харесало поради произношението и смешно изкълчените падежи: "Ей, рушкий швинья, иди здавайся великий Германия армия!" Обидно още като предложение. Руснакът не тичал да се предава, но по ред причини - екипировка, бездарно ръководство и прочее, попадал масово в плен, особено в началото. В книгата на Игор Гарин "Другата истина на Втората световна" се цитира маршал Иван Конев, казал категоричното: "Сталиновата победа е всенародна беда". Маршалът показва данните само с пленените - 300 хиляди военнопленници при Гродно и Минск, в котела при Витебск-Могильовск Гомел - още 580 хиляди, край Киев - 768 хиляди, под Чернигов и Мариупол - 250 хиляди, край Брянск и Вяземск - 663 хиляди... Около четири милиона, обявени от Сталин за "врагове и дезертьори". Маршалът трябвало да пише за победата статия, но работел като шеф на служба за помощ на инвалиди от войната и му било писнало, защото знаел колко са и каква грижа получават - те и семействата им. И авторът вади секретните данни: Ранени - 46 милиона 250 хиляди. Върнали се от фронта с разбити черепи - 775 хиляди. Еднооки - 155 хиляди, слепи - 54 хиляди, с разбити лица - 501 142. С криви шии - 157 565. С коремни разкъсвания - 444 046. С повредени гръбначни стълбове - 143 241. С разбит таз - 630 259. С откъснати полови органи - 28 648. Едноръки - 3 милиона 147 хиляди. Безръки - 1 милион и десет хиляди. Еднокраки - 3 милиона 255 хиляди. Безкраки - 1 милион 121 хиляди. С частично откъснати ръце и крака - 418 905. Така наричаните "самовари", тоест без ръце и без крака - 85 942".

Това "отелесняване" на войната и тази цена на победата в брой откъснати членове не се вадят по паради, щото



приличат на бюлетин от кланица.



Може на свине, може и на пилета. Тези цифри и днес се трупат в бюлетини - от Ирак, Сирия, Украйна, Либия, Афганистан...

Метафоричните свине по-горе обаче не ми се струват достатъчно оправдание за планетарното свинство, а и самите свине не заслужават тая стигма. Освен това те - свинете, ако поумнеят и еволюират малко, могат да вземат властта - правят го например в "Животновъдна ферма" на Оруел.

Така че не е работата само в Сталин, Хитлер или Тръмп, и в тяхното освинване. Работата, уви, е по-дълбока. Когато слушах навремето Pigs от Animals ме натискаше екзистенциална, а не политическа мъка. И ни Тодор Живков можеше да ми бъде само виновен за това, ни днешните лидери могат да понесат цялата отговорност за нашата глупост и двуличие, вкл. и туй, че ги избираме и държим на власт. Иначе те щяха да се казват не Тръмп, Путин, Ердоган и Борисов, а Иисус Христос и Иван Рилски.

Накрая не можеш да различиш свинете от хората, заключава Оруел, особено когато са на власт. Може би затова парчето на "Пинк Флойд" за прасетата завършва така:

Големи човече, свински човече,

близо си до голям смях,

близо си до голям смях,

ама всъщност ревеш...