През 1987 г. се състои административна реформа. Страната е разделена на девет области, като някои от областните центрове са истинска сензация. Разград "поема" Русе, Ловеч става "столица" на Плевен, Хасково шефства над Стара Загора, Монтана вместо Враца е главен град на Северозападна България. Това положение просъществува цели 11 години (почти до средата на прехода), като веднага след 10 ноември само Русе връща водачеството над Разград. До ден днешен няма смислено обяснение защо именно по-малките градове биват натоварени с административни функции (ако целта е насърчаване на развитието им - грешка). Но пък става ясно, че с районирането на България могат да бъдат натворени големи глупости.

В момента Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) извършва ново деление и



пак "глупости" е основната думичка



в обществения отзвук. Не иде реч за административна реформа, а на корекция в плановите райони, но местните общности показват чувствителност. И как няма? В един от разпространените от МРРБ проекти Варна и Бургас са обединени в общ район, като е ясно, че губещ ще е Бургас. Търговище не е зачислен към този варненски район, но пък Сливен е!? В друг вариант Варна и Бургас са разделени, Русе обаче е "изсмукан" от най-големия морски град. В трети - Видин е слят с Благоевград. Нормално е всичко това да среща неразбиране. Като най-вероятна към момента (на база дискусиите) се очертава карта с обединени Варна и Бургас, която освен гореизброените странности включва и още една - съюзени Видин, Габрово и Силистра. Ако се чудите могат ли тия три града да бъдат свързани и ако да, кое ги обединява, то отговорът е: Дунавски район в един от вариантите на МРРБ за планово деление.

Засега недоволните от районирането се спасяват поединично, но за сметка на това - яростно. Русенският общински съвет единодушно прие декларация още преди МРРБ да разпространи трите варианта. Повод бе слух, че Велико Търново ще им стане център (според мълвата - обещание на Цветан Цветанов пред старопрестолни избиратели, където водеше листа). В декларацията съветниците припомниха, че градът е "несправедливо ощетен от базирането на Апелативния съд, НАП и други структури", а накрая проявиха твърдост: "Категорично отстояваме нашият град, сега и за в бъдеще, да бъде административен център на Северен Централен район за планиране". В този момент съветниците още не знаеха, че един от вариантите предвижда далеч по-голям проблем, а именно - да се "сборят" не с Велико Търново, а с Варна. Реагира и местната власт на Търговище (чрез кмета си), която поиска твърдо да е към Варна. Най-бурно обаче бе недоволството в Бургас и това бе разбираемо предвид значението на града. Депутати от БСП остро протестираха срещу сливане със северния побратим,



пратиха топката в полето на ГЕРБ,



депутатите на ГЕРБ на мига привикаха регионалния министър Нанков. Той им каза едно, пред медиите второ, в прессъобщението на МРРБ пишеше трето, накрая заяви в Бургас, че никой няма да командва града. Позицията на министерството общо взето е, че за центрове на този етап не се говори. Но е ясно, че ще се заговори.

А време за изглаждане на противоречията няма. Наскоро зам.-министърът на МРРБ Деница Николова заяви, че България трябва да прати през есента в Брюксел апликационната форма с новото планово деление. До края на европейското председателство едва ли ще има решение, следва ваканция, после... - сянка хвърля кривата круша. Делението всъщност се предприе, за да отговори на европейските норми за райони от ниво 2. Тези райони се структурират на база на населението, а обезлюденият Северозапад отдавна изискваше промяна на сегашната карта. Всичко това е свързано с европейското финансиране през следващия програмен период, като почти е сигурно, че към районите ще бъде изградени административни структури, които да работят по него - ето тук е заровено кучето на недоволството. Амбициите и страховете са резонни. Обясним фактор е и престижът.

На принципа на най-малкото съпротивление като най-безобиден се очертава вариантът, при който Варна и Бургас са разделени, Русе си остава водещ град в Северен Централен район, а София се обособява като самостоятелна единица. Последното кой знае защо не среща одобрение. Този вариант изисква и



почти комичното съединяване



на целия запад - от Видин през Кюстендил до Благоевград. Комично, ама ако няма друга възможност? Всъщност на дискусиите по повод цялото това разчертаване се каза, че трите варианта са произлезли от общо десетина. Тоест първоначално експерти са предложили тройно повече проекти. И какъв беше проблемът да ги видим?

Така или иначе е малко вероятно цялата тази работа да финишира през есента. Абсолютно сигурно е обаче, че темата ще бъде ползвана за раздухване на страсти в навечерието на местните избори (2019 г.). Българите, като изключим 2-3 града, масово живеят зле. От една страна, местен патриотизъм се провокира лесно. От друга - никак не е без значение кои точно градове ще въртят европейските пари. Има и чисто процедурни подробности, които колкото да изглеждат формални, са важни. Така например администрацията в Търговище твърди, че ако градът се пришие към Дунавски район, ще се наложи преформулиране на всички писани до момента планови документи. За какво планиране говорим въобще, ако един град до момента е част от морски район и се интегрира на изток (Търговище е към Варна в момента), а изведнъж бъде съешен с речен на север!?

Цялата тази тема може да приключи лесно, а може и трудно. Лесното е все някак районите да бъдат скалъпени и... "продължаваме напред".



Трудното е да се направи истинска реформа -



административна. Редица общини останаха с изключително малък брой население и поддържането на администрации в тях е нелепо. Колкото и голяма да е тази нелепост обаче, администрацията в повечето случаи е единственият работодател сред опустошителната бедност. Едва ли в обозримо бъдеще ще бъде решено това противоречие. Едва ли ще има воля да се реши, а и честно казано, едва ли някой знае точното решение. Ще бъде избран лесният вариант.

Всъщност цялата тема - и с комичната, и със сериозната си страна - е вследствие на един трагичен процес. Известен е - изпразването на цяла една държавна територия откъм човешки тела.