- Г-н Янков, вие участвахте на провелата се преди две седмици конференция за влизането на страната ни в еврозоната и изразихте разочарованието си, че тогава нито финансовият министър Владислав Горанов, нито премиерът Бойко Борисов посочиха кога България ще подаде заявка за влизане в т.нар. чакалня за еврозоната - ERM-2 . Защо не чухме конкретна дата?

- Това беше разочароващо за човек като мен, който е от финансовия сектор и който се е наслушал на позитивни изказвания на представители на българското правителство. Позитивизма го знаем, той е деклариран постоянно през годините - никой не е казал, че е против еврозоната, всички смятат, че е нещо страхотно и стратегически правилно за държавата. Просто трябва правителството да вземе решение. От началото на годината бе заявено неколкократно, че до края на европредседателството на България ще има заявление за членство. През последните няколко седмици обаче те изчезнаха от публичното пространство.

- Защо? Защото сме получили знак от Брюксел, че нямаме шансове да ни приемат заявката сега?

- Няма такова нещо. Първо, няма нужда да се съобразяваме с политиката на ЕЦБ или някой друг извън България, който да ни обяснява какво да правим. Хърватия подаде апликация за членство в ERM-2 миналата година, въпреки че влезе в ЕС седем години след нас. Просто те взеха такова политическо решение и го направиха, защото имат ясна визия за управление на държавата, за нейната принадлежност и посоката, в която искат да върви, и я следват без колебания.

- Да не би при нас да има колебания?

- Ако съдим по изказвания от БНБ през последните 10 дни... На сайта на централната банка е публикувано становище от Калин Христов, член на УС, което приемам като официална позиция на банката. В него се коментира необходимостта и по-скоро липсата на такава България да се присъедини към Европейския банков съюз. А той, за щастие или не, е предварително условие за присъединяване към валутния механизъм. Така, казвайки, че сега не е моментът да се присъединяваме към банковия съюз, БНБ на практика казва, че не трябва да се присъединяваме към ERM-2 и оттам към еврозоната.

- Кой се страхува от влизането на България в общ банков съюз?

- Изпускането на политическия контрол върху банковата система на държавата е голямото препъникамъче. През банковата система се натрупа първоначалният капитал в държавата през така наречения преход. Оттам се измъкнаха много пари, там се направиха най-големите злоупотреби с обществени средства и с парите на населението. Оттам хора забогатяха най-много, дали като изтеглиха кредити, или като ползваха ресурси на депозанти за собствени цели в нарушение на регулациите и без санкция на БНБ, или като използваха своите банки като един вид хедж фондове да купуват предприятия от приватизацията и медии. Българските банки бяха каналите, през които се случваха най-интересните неща в България през последните 25 г. Българската банкова система е архивът на прехода. Там са документите за прането на пари, за корупцията, за всички сделки. Там се финансират всички интересни и безинтересни проекти, включително политически и медийни. Там се случва голяма част от преразпределението на ресурсите в България. Насочването на светлината на прожекторите към този сектор би било изключително полезно за обществото. Това би било краят на прехода за България, според мен.

- И виждате желание секторът да продължи да се използва за същите цели?

- Всички знаем какво се случи през последните няколко години и какви са причините - липсата на държавен контрол и близостта на политическата система с някои силни икономически играчи. Основният проблем е, че българският регулатор - БНБ, не си свърши работата. Причината ЕЦБ да предлага като предварително условие за членство в ERM-2 присъединяването към банковия съюз не е някаква прищявка, нито е защото ЕЦБ иска да се занимава с българските банки. Просто става въпрос за недоверие в ролята на БНБ като регулатор. Те искат да намалят системния риск, да просветлят малко тъмните кътчета и да се изчистят проблемите, преди България да стане част от еврозоната. Това очакване спрямо нас е в полза на цялото българско общество.

- Защо новото ръководство на БНБ не желае общоевропейска регулация?

- Мога само да спекулирам защо. Първо, това е тясноведомственият интерес на БНБ да продължи да регулира. Има цяло управление "Банков надзор", което ще трябва да се съкрати. Но не това е проблемът, ръководството на БНБ не са толкова притеснени за техните служби. По-скоро причината е в политическия контрол, който се осъществява чрез регулатора в момента върху банковата система. БНБ е филтърът, който казва: Вие може да имате банка, вие - не. Или: Вашата банка ще допусна да расте и да прави каквото си иска, а вашата ще я поставя в много тесни рамки, за да не може да се конкурира с останалите. Или: За вас ще си затворя очите, когато решите да раздавате кредити на свързани лица, и ще ходя да пея "Калино моме" по кръчмите с вас, а на други - няма да го правя. Това изкривява средата и създава риск, който се материализира в бюджета в крайна сметка. Знаете, че Фондът за гарантиране на влоговете зае 3.5 млрд. лв. от правителството, с които се покриха ангажиментите за изплащане на депозитите в КТБ. Там сега няма нищо и не зная какво ще стане, ако се случи втора КТБ. Откъде ще вземат пари, за да се платят разходите на хората? Единственото решение е Народното събрание да гласува да се вземат от бюджета, като се увеличи бюджетният дефицит и се вземе заем. Но по-вероятният сценарий е да не се плати нищо и да се отложат плащанията с 10-15 г., както стана в Кипър.

- Изразихте мнение, че частният сектор в икономиката твърдо не споделя позицията на управляващите за членството в банковия съюз?

- Да, защото огромната част от българската икономика иска по-добра банкова регулация, повече прозрачност и по-малко риск. Частният сектор иска еврозона веднага. Защото какво означава невлизането в еврозоната? България да остане извън икономическия и политически интеграционен проект на ЕС. Ако някой е против еврозоната, тогава трябва да каже за какво е. България да е Швейцария? Няма как да стане.

България е на прага на изпадане от Европейския съюз. В ЕС започва процес на интеграция, който беше описан в т.нар. Reflection Paper, публикуван от Еврокомисията миналата година. В него се предвижда първият етап на интеграцията да завърши преди изборите през 2019 г. България не участва изобщо в този процес, а става въпрос за икономическа интеграция на капиталовите пазари и банковия съюз. Вторият етап, който е окончателен, завършва през 2025 г. с пълна валутна интеграция, т.е. еврозона за всички, които искат да останат в ЕС, завършен банков съюз и единен регулатор на капиталовия пазар. Излиза, че ние казваме, че това нещо не ни интересува. Което на практика означава, че няма да сме в ЕС през 2025 г.

Аз съм сигурен, че българският гражданин не знае, че някой иска да извади България от ЕС или от този формат, в който ще съществува ЕС през 2025 г. Тези държави, които няма да са част от европейската икономическа интеграция, няма да участват в политическите проекти на ЕС и те ще са в периферията. Те ще са в буферната зона между истинския ЕС и Русия и Близкия изток. Аз не искам моите деца да живеят в тази зона. Искам те да живеят в политическото и икономическото ядро на ЕС. Ако някой иска да изкара България от тази орбита, да го каже ясно и да го защити публично. А не срамно да го замита под килима с някакви аргументи, че сега не е времето, че това може да е загуба на суверенитет. Холандия, Люксембург и Германия нямат проблеми със суверенитета си.

- Какво точно означава банковият съюз?

- Това означава общ регулатор за банките в ЕС като цяло, на второ място - общ гаранционен фонд за вложителите в ЕС, т.е. българският фонд за гарантиране на вложителите няма да съществува. С оглед ситуацията, в която се намира нашият фонд, това е добре за българските вложители. И третият механизъм е общ фонд за реагиране при кризи и спасяване на закъсали банки. Защо това да е лошо за българската банкова система? Българската банкова система аплодира тези три неща и ги чака да се случат.

През 2025 г. българските банки ще изгубят лицензите си за предоставяне на банкови услуги в ЕС, ако не сме членки на банковия съюз. А ако не сме членове на съюза на капиталовите пазари и не сме подчинени на общия европейски регулатор, българските пенсионни компании, управляващи дружества и инвестиционни посредници няма да могат да предоставят услуги на територията на ЕС, защото ще имат лиценз от КФН, който няма да важи. Финансовият сектор на България ще излезе от ЕС. Тук изобщо не говорим на еврозоната, а за ЕС. През 2025 г. трябва да се закрие КФН и българските небанкови финансови институции трябва да минем към общоевропейския регулационен орган, откъде ще получаваме лицензите си и надзор. Това също е проблем за българските политици. В този сектор има страшно много пари и има структури в България, които са свикнали да получават финансиране под формата пенсионни фондове, договорни фондове, продажби на акции на борсата. Има огромни спестявания на българския народ, натрупани в тази система извън банките. Те също се използват не както трябва навсякъде и изпускането на контрол върху тази регулация също е проблем за някои хора. Ще отпаднат предимствата на някои хора, които сега имат по-добър достъп до регулатора и политиците в България, спрямо други, които нямат такива.