Знаете ли, че медиите са се разпасали и плачат за още по-голяма държавна регулация? А правите ли разлика между свобода и слободия в медиите? Медиите пък схващат ли, че сами са си виновни за окаяното състояние? "Репортери без граници" защо си пъхат носа където не им е работа и съчиняват неверни класации? Ако ви кажат, че подобни разговори се водят в парламент, може да помислите, че става дума за Габон или друга африканска държава.

Само че Габон ще се обиди, защото репертоарът е от вчерашното заседание на българското Народно събрание. Миналата година Габон бе на 108-о място по свобода на словото в охулената у нас класация, а България се нареждаше точно зад него на 109-о място. Тази година Габон пак е на 108-о място, защото си е все същият, а България отиде на 111-о място заради продължаваща деградация. От вчерашния дебат, предизвикан заради отчета на СЕМ, се разбра, че пропадането продължава. Само Делян Пеевски да бе виновникът - с цяла каца мед да го намажеш корпулентно, - но ето че неговите съмишленици са се разроили като оси в парламента и се надпреварват да си подават реплики срещу журналистите.



"Аз съм притеснен за самите журналисти



Кой български политик забрани свободата на словото? Дайте, аз ще го линчувам. Аз съм се борил за тази свобода през 1991-1992 г.", обърна се пламенно към депутатите председателят на комисията за култура и медии Вежди Рашидов (ГЕРБ). Веднага ще му помогнем, но нека не прибягва към линч, за да не ни обвинят в подбуждане на омраза и насилие. За негово сведение борбата за свобода на медиите не свърши през 1991-1992 г. Самият той е казвал, че знае как по времето на тройната коалиция на Сергей Станишев (БСП, НДСВ и ДПС) съдбата на българските медии бе решена на "една маса, върху която се въртят много пари". Достатъчно е да си спомни няколко от имената на седящите около масата и да ги огласи. И това ще свърши работа, за да пристъпим към идентифициране на виновниците.



"Проблемът е във вас",



обърна се към журналистите премиерът Бойко Борисов в интервю за Нова телевизия преди седмица и така подаде тон за вчерашния дебат. Той звучеше като ручило на гайда в почти всички изказвания. Тома Биков от ГЕРБ, който дори се представя за бивш журналист, направи забележително изказване от името на управляващите: "Често бъркаме качеството на журналистиката със свободата на словото. Тази класация (на "Репортери без граници" - б.а.) е манипулативна, тази класация не е меродавна. Какво означава убити журналисти - означава всички останали да си сложат автоцензура, а няма по-голям удар по свободата на словото от това (като в Малта и Словакия, които са по-напред в класацията от България - б.а.). Журналисти казали, че нямали свобода на словото - ми да излязат по телевизията и да кажат как ги притискат техните собственици! А не с анонимни интервюнца."

Драги колега, бих се обърнал към Биков, ако въобще заслужава да го смятам за такъв. Качествена журналистика не вирее без свобода на словото. Защо в България през последните години почти изчезнаха имената на журналисти, които могат да се запомнят с нещо - ами точно заради неспирното орязване на свободата на словото. По тази причина класацията на "Репортери без граници" отразява обективен процес и не е манипулативна. Други държави, където са убити журналисти, са класирани по-напред, защото в България



се извърши убийство направо на цялата журналистика,



а отделните журналисти като физически лица престанаха да бъдат интересни. Правилно е забелязал Биков, че те стигат максимум до "анонимни интервюнца" .

Тези "интервюнца" се пишат много често извън редакциите и се спускат наготово за публикуване, където послушни редактори или фиктивни собственици имат грижата само да ги разположат на страниците или сайта си. Затова редакциите вече са почти празни, а журналисти не се търсят.

Професията е подменена от пиар, защото властта обича да се обгражда с пиари. Такава е и настоящата председателка на СЕМ София Владимирова, която пожела нейните регулаторски функции от името на властта да се разпрострат върху интернет изданията. Пиарът се изучава във факултетите по журналистика и малцина схващат разликата между двете професии. Накратко, пиарът е опакото на журналистиката. Той е като фризьорството или естетическата хирургия - главната му задача е да разкрасява онзи, който му плаща (и понякога да очерня поръчково онзи, който прави въртели). Това също е обществена услуга, но не е журналистика, чието предназначение е да служи на обществото като пазител на неговото основно човешко право на информация. Друг е въпросът, че когато обществото отказва да финансира журналистиката, тя лесно попада в ръцете на онези, които имат интерес да я издържат, за да го манипулират. Точно в този момент тя минава под дъгата и се превръща в пиар. Което пък обяснява защо убийството на журналистиката става почти винаги с участието на властта - скрито чрез тайно финансиране или открито чрез държавна регулация.

За да не изглежда, че само управляващото мнозинство гази свободата на словото, нека видим



какво мисли по същия въпрос опозицията,



чието съществуване се оправдава от амбицията един ден да стане управляваща и да предложи алтернатива. Депутатът от БСП Антон Кутев разви следната забележителна мисъл: В България има две обществени медии, контролирани пряко от властта (БНТ и БНР), но на тях се падат 3% от пазара. "Какво правим с останалите 97%? Те гарантират ли върховенството на закона, културното, образователното и детското съдържание - нищо такова не правят. Нямат и задължението да го правят, защото те работят за печалба", подчерта Кутев.

Кутев сам се опроверга, щом стигна до



въпроса за финансирането на медиите:



"Целият рекламен пазар в България е по-малък, отколкото е бюджетът на двете най-големи телевизии. Ако това е така, за каква свобода на медиите говорим? По финансирането на медиите в България има голям проблем и затова те стават зависими". Сега депутатът трябва да избере едно от двете си твърдения, за да разберем какво иска: държавна регулация за "останалите 97% от медиите", защото всички трябва да носят еднаква отговорност пред властта, или държавна регулация за всички, защото така или иначе държавата им сипва дажби в хранилките.

Като теглим чертата на парламентарния дебат, бих се обърнал и към невидимите участници в него:

- Драги Борисов, Цацаров и Пеевски, подписвайте си статиите, които спускате във вестниците и сайтовете. Щом толкова много държите на журналистиката, придържайте се към първата европейска Харта за професионалните задължения на журналистите, приета във Франция през 1918 г. Нейният чл. 1 гласи:

"Журналистът, който заслужава да се нарича така, носи отговорност за всичките си писания, включително и анонимни".

Когато твърдите, че журналистите сами носят отговорност за съдбата си, поне не изключвайте себе си.