България има един куп документи, планове и стратегии за приобщаване на ромските ученици, но засега десегрегацията у нас по-скоро се случва само на хартия. Два случая от последните месеци - в Габрово и Дупница - напомниха за острия проблем със сегрегираните ромски училища, в които качеството на обучението е по-ниско, а броят на отпадащите ученици - по-висок. Казусите са различни, но показателни за това, че ако има воля, има и решение.



ТЕНДЕНЦИЯ



Преди години у нас е имало 68 първоначално сегрегирани училища, т.е. намиращи се в ромски квартали и по тази причина обучаващи предимно ромски деца, разказва Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог "Амалипе". В момента те са 64, тъй като 3-4 са били закрити. "По-тревожният проблем обаче е, че в момента тече вторична сегрегация", казва Колев. Механизмът е следният: в момента, в който ромите в дадено училище стигнат 25-30%, родителите на българчетата започват да изтеглят децата си от него. Така учебно заведение, което дори не се намира в ромски квартал, изведнъж се превръща във вторично сегрегирано школо. В София е пълно с подобни случаи - например 106-о училище. То е близо до кв. "Христо Ботев", но е само с ромски ученици. Такава е ситуацията с всички училища около Факултета, както и с доста школа в по-малките градове.



ДЕСЕГРЕГАЦИЯ В ДЕЙСТВИЕ



Случаят с основно училище "Цанко Дюстабанов" в кв. "Колелото" в Габрово е много показателен за въпросната вторична сегрегация, развиваща се в последните години напук на всички стратегии за ромска интеграция. Навремето школото е обучавало 800 ученици, а днес - едва 76 деца, предимно роми, споделя Деян Колев. Той разказва, че преди 6 г. там започва процес, по време на който българските училища в града "издърпват" българските деца от школото. Мотивът бил, че в него има твърде много роми, въпреки че тогава те са били около 15-20%. Така или иначе постепенно българчетата, живеещи в близост до училището, започват да се записват в други учебни заведения, а самите школа пък отказват да записват при себе си роми. Така днес българските ученици в училището се броят на пръсти и са само в 6-и и 7-и клас.

Сега проблемът е пред положителна развръзка благодарение на многогодишните усилия на "Амалипе", както и на общото разбиране и воля на учители, директори и местна власт. Наскоро общинските съветници разглеждаха предложението на кмета на града за закриване на въпросното сегрегирано училище. Мотивите на градоначалника Таня Христова бяха съсредоточаването на деца от малцинствата в школото, намаляването на учениците и увеличаването на броя на маломерните паралелки. Съпротива не липсваше - родители на деца, живеещи в района, веднага се обвиха срещу затварянето на учебното заведение. "Живея на 100 метра от оградата на училището, как да го пратя на 2 километра от тук", жалваше се майка на първокласник пред БНР. Някои български училища също отказвали да помогнат и да приемат ромски деца, признава Деян Колев. По думите му обаче общността е запозната с промяната, тъй като неведнъж е имало срещи. Според него съпротивата ще се преодолее и всички останали училища в Габрово ще приемат по 6-7 деца от закритото "Цанко Дюстабанов". "Така няма да има нова концентрация на ромски ученици", споделя той. Подобно развитие е имало и с училище "Кирил и Методий" в Дряново - то също е било вторично сегрегирано, но след настояване на "Амалипе" е било закрито и слято с друго, т.е. превърнато в смесено училище.



ПРЕПЪНИКАМЪК



Не такъв обаче е случаят в Дупница, където директори, учители и кметска управа не могат да намерят общ език. На заседание на Общинския съвет проблемът с разпределението на децата от ромски произход в училищата в Дупница избухнал в залата, без дори да е част от дневния ред на заседанието, за което информираха сайтовете "Вяра нюз" и "Камертон". Директорът на основно училище "Неофит Рилски" Бистра Стойкова се обявила срещу ромската сегрегация в образователната система в Дупница. Тя протестирала срещу допускането да се съсредоточават голям брой деца от ромски произход в нейното училище, което по този начин би се превърнало в третото сегрегирано школо в града (след "Климент Охридски" и "Христаки Павлович"). Според Стойкова наредбата на МОН за организацията на дейностите в училищното образование, според която общините трябва да разработят собствена система за прием в първи клас, която да избегне ромската сегрегация, на практика не се прилага в Дупница, както е направено в други общини от региона като Благоевград и Петрич. По думите й, въпреки че е получила подкрепа от кмета ромските ученици да бъдат разпределени равномерно във всички учебни заведения, на среща по темата впоследствие не е била подкрепена нито от колегите си от другите училища, нито от общинското ръководство. Нещо повече, колегите й от другите школа прилагали нелоялна конкуренция в рамките на кампанията по прием на първокласници. Част от колегите й посрещнали бурно това изказване - например Виолета Инкьова (освен директор на средно училище "П. Хилендарски" е и общински съветник) дори заплашила Стойкова със съд. За проблема свидетелства и общинският съветник Христо Михалчев, който е и учител по физическо в основно училище "Св. Кл. Охридски". "Районирането не се спазва. Питам комисията по образование може ли да направи анализ на процента ромски ученици в отделните училища и възможно ли е те да се разпределят пропорционално. В нашето училище преобладаващият брой деца са от малцинството. За каква интеграция говорим, ако тази практика продължава?", пита той.



РЕЦЕПТА



За съжаление общовалидна рецепта за десегрегацията в училищата няма. Както в повечето случаи, всичко зависи от волята на областни управи, кметства, директори, учители и, разбира се, родители. Според Деян Колев е изключително важно да се работи "с родителите и от двете страни". "Все повече роми осъзнават необходимостта децата им да учат в десегрегирани училища. Изтеглянето на българските деца от дадени училища обаче е по-големият проблем, затова трябва да се работи и с българските родители", смята Колев. Според него въвеждането на интеркултурното образование в учебните програми е задължителна стъпка за преодоляване на предразсъдъците, както и възпитаването в толерантност. Действията на местните власти също са ключови - когато една община прокарва политика на десегрегация, важно условие е ромчетата от сегрегираното школо да бъдат насочени в абсолютно всички училища в дадения град, за да се избегне концентрацията им на едно място. За съжаление реалността е различна - при закриването например на селски училища или извеждането на роми от кварталните школа често децата се прехвърлят само в едно учебно заведение.

Още доста може да се желае и по отношение на държавната политика на национално ниво. От "Амалипе" много се гордеят с чл. 99 на новия Закон за предучилищното и училищното образование, приет по тяхна инициатива, който забранява сегрегираните паралелки. Той гласи, че "когато в един и същ клас са записани ученици с различна етническа принадлежност, не се допуска обособяването им в паралелки въз основа на етническата им принадлежност" (текстовете не се отнасят до т.нар. селски училища и детски градини, в които по обективни демографски причини се обучават деца само от един етнос, както и до сегрегираните училища в градовете, тъй като в тях също се обучават ученици само от един етнос, припомнят от организацията). В действителност обаче красивите формулировки не се спазват. А оправданията са най-различни - уж всички деца от въпросната паралелка идвали от едно село, родителите им настоявали те да са в един клас и прочее обяснения, които обаче не могат да бъдат над закона. Директорите, неизпълняващи законовите разпоредби, би трябвало да бъдат санкционирани (те подлежат на съдебна отговорност). Наказан директор за допускане на сегрегация обаче няма.

Колев отчита, че законодателят не е стигнал докрай в желанието си за десегрегация, тъй като в закона няма забрана за сегрегирани училища в етнически смесените населени места. А там проблемите са най-сериозни. Като например в Самоков, където държавата на практика сама престъпва принципа, за който уж се бори в редица документи. Миналата година двете сегрегирани училища в града - началното и прогимназията - се сляха в обединено училище до 10-и клас, което в действителност окончателно застопори сегрегацията в района. Решението за това бе взето от местните власти, но с одобрението на просветното министерство. Любопитно е, че началното училище и неправителствени организации обжалваха това решение пред ВАС, но именно МОН поиска предварително изпълнение преди решението на съда, за да може процесът по обединяването на двете школа да продължи. Резултатът сега е налице - в Самоков изникна чисто ново сегрегирано мегаучилище.

Министър Красимир Вълчев неведнъж е заявявал, че категорично трябва да се провеждат политики по десегрегация, че трябва да се положат максимум усилия в сегрегираните училища за работа с децата и т.н. Предложените от ведомството му поправки в наредбата за организацията на дейностите в училищното образование, свързани с приема в първи клас, се възприемат като доста добро помощно средство на процеса на десегрегация. Те позволяват принципът на уседналост при прием на първолаци да не важи за учениците от ромски произход. По-конкретно текстовете, предложени от сдружението на общините, дават възможност кметовете да насочват деца от дадена малцинствена група към записване в училища в различни от техните прилежащи райони, ако при определяне на прилежащите райони на школата се установи, че съществува "обосновано предположение прилагането на водещия критерий близост" обективно да доведе до формиране на една или повече паралелки с ученици само от една етническа малцинствена група. Това е добре. Въпросът обаче защо МОН подкрепи узаконяването на ново, сегрегирано мегаучилище с близо 1000 ромски деца в Самоков остава без отговор.



МЕРКИ

От "Амалипе" подкрепят обединяването на училища в селата, но са категорично против сегрегираните училища в градовете да се превръщат в обединени (до 10-и клас). От организацията смятат, че е добре да се въведе ограничение за годините, в които едно дете може да прекара в сегрегирано училище. В началния етап има логика детето да учи в училище в близост до дома си, в първите години няма и голяма разлика в качеството на образованието. В по-горните класове обаче по-добрият вариант е да се избере десегрегирано училище, смята Деян Колев. Според него, ако сегрегираните училища се превърнат от основни в начални, това би било реален шанс за ограничаване на сегрегацията в училище.